На косъм от изкуството
MAD – Музеят за декоративни изкуства в Париж, представи изложба, посветена на косата и космите в западната цивилизация. Този оригинален проект с куратор Дени Брюна, главен уредник на департамента „Мода и текстил“, продължава мащабното проучване на модата и представянето на тялото през вековете, започнало с изложби като „Механиката на бельото“ (2013), „Облекло: официално!“ (2017), „Ход и походка“ (2019).Пповече от 600 фотографии, картини, скулптури, аксесоари и документи изложбата „Коса и косми“ в музея MAD в Париж разглежда огромното разнообразие от теми, свързани с историята на прическите и окосмеността на тялото и лицето.
Косата и космите (и по-точно тяхното представяне) са истински модни феномени, повлияни от редица фактори през вековете, и участват в оформянето на важни културни и етнически особености. Връзвани, подстригвани, боядисвани, украсявани, скулптирани, прикривани или показвани, те свидетелстват за вкусовете и социалните кодове на епохите.
Вековете ваятели Изложбата започва с изследване на развитието на женските прически, социален индикатор, изразяващ идентичност и принадлежност. Покритите коси през Средновековието постепенно се откриват и се оформят в екстравагантни „скулптури“. През 17. век прическите à la l’hurluberlu (предпочитана от мадам Дьо Севине) и à la Fontange (кръстена на метресата на Луи XIV) са емблематични и истински модни феномени.
Възникналите около 1770 г. високи прически, наречени пуфове, несъмнено са най-сложните за изпълнение и най-необикновената западна мода за коса. И 19. век ни впечатлява с вдъхновените от Древна Гърция женски прически или екзотичните à la giraffe.
Особено интересен и понякога революционен е 20. век. Припомняме си кока от самото му начало, момчешката прическа от 20-те години, накъдрената коса от 30-те, обемните кокове от 60-те, разпуснатите коси от 70-те, лакираните коси от 80-те, изрусените кичури от 90-те.Оформянето на косата може да разкрие принадлежност към дадена група и да изрази опозиция спрямо обществото и установения ред, нещо, което е чудесно илюстрирано в гребените на пънкарите, несресаните „ливади“ върху главите на грънджовете, обръснатите скинове.
Митични имена и салониАкцент в изложбата е споменът за създаването на т.нар. Haute Coiffure през 1945 г., когато няколко известни парижки фризьори създават свой клуб и издигат професията си до ранг на артистична дисциплина. Гийом, Антоан, Рози и Мария Карита са едни от митичните имена на професионалистите от 20. век, на които всяка дама е мечтаела да повери косите си. Антоан (поляк, пристигнал в Париж през 1901 г.) е предизвикал истинска революция, позволявайки си да скъси косата на маркиза Касати или да боядиса във виолетово лейди Мендл в самото начало на века. Явно резултатът много се е харесал, защото негови клиентки стават някои от най-видните дами като херцогинята на Уиндзор, Арлети, Мистингет, Сара Бернар, Сесил Сорел, Симон Синьоре, Даниел Дарию, Лили Понс, принцеса Маргарет, лейди Дейзи Фелоус.
Малко по-късно Гийом става известен с по-романтичните си предложения и е предпочитан фризьор на всички манекенки от къщи като Vionnet, Patou, Marcel Rochas, Robert Piguet, Paquin, Christian Dior.През 1952 г. сестрите Мария и Рози Карита отварят салон, открит от херцогинята на Уиндзор. Чести негови посетителки са Катрин Деньов, Фара Пахлави, Клаудия Кардинале, Жан Моро, Грета Гарбо, кралица Нур Ал-Хюсеин, принцеса Грейс от Монако.
Александър, но също и Лоран Годфроа са други митични имена, през чиито ръце са минали короновани глави като принцеса Грейс или звезди като Брижит Бардо, Мария Калас, Роми Шнайдер.
Някои фризьори създават „иконични“ прически, оформящи публичния образ на звездите. Сам МакНайт, който работи в тясно сътрудничество с Вивиан Уестууд и Карл Лагерфелд, става особено известен и като фризьор на принцеса Диана.Други творци – като младата артистка Летисия Ки, в сфера по-отдалечена от модата – използват собствената си коса като творчески материал за изразяване и за предаване на силни социални послания.
Русото палтоДнес въпросът за дефицита на ресурсите е особено актуален и възобновяемият и изобилен характер на човешките фибри би могъл да представлява интересна текстилна алтернатива. Въпреки това отрязаните коси са третирани като отпадък и предизвикват отвращение. Но някои творци успяват умело да трансформират неприятното чувство в провокация и да използват косите като вдъхновение и творчески материал. Мартин Маржиела създава дрехи от перуки. В колекцията есен-зима 2009-2010 г. един от моделите носи палто с дълги руси косми, конструирано от прикрепени една към друга перуки.Джозефъс Тимистер (артистичен директор на Balenciaga от 1991 до 1995 г.) при завършването си през 1987 г. в Антверпен представя костюм от сплетени коси.
Моделиерът Шарли льо Минду, фризьор по образование, създава рокли с боядисани и третирани по специален начин коси. Става известен със сътрудничеството си с Лейди Гага, за която измисля двадесет и пет сценични или официални облекла с лилави, розови и сини коси. Естетиката е на такова ниво, че първоначалното смущение при вида на тези произведения отстъпва пред възхищението от майсторската изработка.
Брадати истории Темата за женската коса, прически, мода е безкрайна, но изложбата обръща внимание и на мъжете. След обезкосмените лица от Средновековието, около 1500 г. настъпва повратна точка с появата на брадата, символ на смелост и сила. В началото на 16. век тримата велики западни монарси Франсоа I, Хенри VIII и Карл V носят бради, асоциирани с мъжествения и войнствен дух.
От 1630 г. до края на 18. век голобрадото лице отново се завръща, но този път „похлупено“ с перука.Космите по лицето се появяват отново едва в началото на 19. век заедно с мустаците, бакенбардите и брадите. Този век е най-косматият в историята на мъжката мода. Множеството използвани аксесоари (щипки за мустаци, четки, маша, вакса и др.) свидетелстват за силния ентусиазъм към окосмените части на лицето.През 20. век брадати, мустакати и гладки лица продължават да се редуват. Модата на брадите при хипстърите възражда професията на бръснаря в наши дни. Изборът да се запазят, премахнат, скрият или покажат космите на други части на тялото също е историческа тема, която изложбата разглежда в скулптури, картини, реклами. Перуките са разказани чрез минаващи през вековете истории от Луи XIV до Анди Уорхол.
Изложбата ни запознава и с различните професии, свързани с оформянето на косите и космите – фризьори, бръснари, майстори на перуки, както и с аксесоарите и инструментите им. Музеят на декоративните изкуства е заел произведения от Версай, Музея за изящни изкуства в Орлеан, Лувъра и Орсе, за да обогати каталога си. А заедно с това и преживяването на вечната тема как да се среши цивилизацията.
Косата и космите (и по-точно тяхното представяне) са истински модни феномени, повлияни от редица фактори през вековете, и участват в оформянето на важни културни и етнически особености. Връзвани, подстригвани, боядисвани, украсявани, скулптирани, прикривани или показвани, те свидетелстват за вкусовете и социалните кодове на епохите.
Вековете ваятели Изложбата започва с изследване на развитието на женските прически, социален индикатор, изразяващ идентичност и принадлежност. Покритите коси през Средновековието постепенно се откриват и се оформят в екстравагантни „скулптури“. През 17. век прическите à la l’hurluberlu (предпочитана от мадам Дьо Севине) и à la Fontange (кръстена на метресата на Луи XIV) са емблематични и истински модни феномени.
Възникналите около 1770 г. високи прически, наречени пуфове, несъмнено са най-сложните за изпълнение и най-необикновената западна мода за коса. И 19. век ни впечатлява с вдъхновените от Древна Гърция женски прически или екзотичните à la giraffe.Особено интересен и понякога революционен е 20. век. Припомняме си кока от самото му начало, момчешката прическа от 20-те години, накъдрената коса от 30-те, обемните кокове от 60-те, разпуснатите коси от 70-те, лакираните коси от 80-те, изрусените кичури от 90-те.Оформянето на косата може да разкрие принадлежност към дадена група и да изрази опозиция спрямо обществото и установения ред, нещо, което е чудесно илюстрирано в гребените на пънкарите, несресаните „ливади“ върху главите на грънджовете, обръснатите скинове.
Митични имена и салониАкцент в изложбата е споменът за създаването на т.нар. Haute Coiffure през 1945 г., когато няколко известни парижки фризьори създават свой клуб и издигат професията си до ранг на артистична дисциплина. Гийом, Антоан, Рози и Мария Карита са едни от митичните имена на професионалистите от 20. век, на които всяка дама е мечтаела да повери косите си. Антоан (поляк, пристигнал в Париж през 1901 г.) е предизвикал истинска революция, позволявайки си да скъси косата на маркиза Касати или да боядиса във виолетово лейди Мендл в самото начало на века. Явно резултатът много се е харесал, защото негови клиентки стават някои от най-видните дами като херцогинята на Уиндзор, Арлети, Мистингет, Сара Бернар, Сесил Сорел, Симон Синьоре, Даниел Дарию, Лили Понс, принцеса Маргарет, лейди Дейзи Фелоус.
Малко по-късно Гийом става известен с по-романтичните си предложения и е предпочитан фризьор на всички манекенки от къщи като Vionnet, Patou, Marcel Rochas, Robert Piguet, Paquin, Christian Dior.През 1952 г. сестрите Мария и Рози Карита отварят салон, открит от херцогинята на Уиндзор. Чести негови посетителки са Катрин Деньов, Фара Пахлави, Клаудия Кардинале, Жан Моро, Грета Гарбо, кралица Нур Ал-Хюсеин, принцеса Грейс от Монако.Александър, но също и Лоран Годфроа са други митични имена, през чиито ръце са минали короновани глави като принцеса Грейс или звезди като Брижит Бардо, Мария Калас, Роми Шнайдер.
Някои фризьори създават „иконични“ прически, оформящи публичния образ на звездите. Сам МакНайт, който работи в тясно сътрудничество с Вивиан Уестууд и Карл Лагерфелд, става особено известен и като фризьор на принцеса Диана.Други творци – като младата артистка Летисия Ки, в сфера по-отдалечена от модата – използват собствената си коса като творчески материал за изразяване и за предаване на силни социални послания.Русото палтоДнес въпросът за дефицита на ресурсите е особено актуален и възобновяемият и изобилен характер на човешките фибри би могъл да представлява интересна текстилна алтернатива. Въпреки това отрязаните коси са третирани като отпадък и предизвикват отвращение. Но някои творци успяват умело да трансформират неприятното чувство в провокация и да използват косите като вдъхновение и творчески материал. Мартин Маржиела създава дрехи от перуки. В колекцията есен-зима 2009-2010 г. един от моделите носи палто с дълги руси косми, конструирано от прикрепени една към друга перуки.Джозефъс Тимистер (артистичен директор на Balenciaga от 1991 до 1995 г.) при завършването си през 1987 г. в Антверпен представя костюм от сплетени коси.
Моделиерът Шарли льо Минду, фризьор по образование, създава рокли с боядисани и третирани по специален начин коси. Става известен със сътрудничеството си с Лейди Гага, за която измисля двадесет и пет сценични или официални облекла с лилави, розови и сини коси. Естетиката е на такова ниво, че първоначалното смущение при вида на тези произведения отстъпва пред възхищението от майсторската изработка.Брадати истории Темата за женската коса, прически, мода е безкрайна, но изложбата обръща внимание и на мъжете. След обезкосмените лица от Средновековието, около 1500 г. настъпва повратна точка с появата на брадата, символ на смелост и сила. В началото на 16. век тримата велики западни монарси Франсоа I, Хенри VIII и Карл V носят бради, асоциирани с мъжествения и войнствен дух.
От 1630 г. до края на 18. век голобрадото лице отново се завръща, но този път „похлупено“ с перука.Космите по лицето се появяват отново едва в началото на 19. век заедно с мустаците, бакенбардите и брадите. Този век е най-косматият в историята на мъжката мода. Множеството използвани аксесоари (щипки за мустаци, четки, маша, вакса и др.) свидетелстват за силния ентусиазъм към окосмените части на лицето.През 20. век брадати, мустакати и гладки лица продължават да се редуват. Модата на брадите при хипстърите възражда професията на бръснаря в наши дни. Изборът да се запазят, премахнат, скрият или покажат космите на други части на тялото също е историческа тема, която изложбата разглежда в скулптури, картини, реклами. Перуките са разказани чрез минаващи през вековете истории от Луи XIV до Анди Уорхол.
Изложбата ни запознава и с различните професии, свързани с оформянето на косите и космите – фризьори, бръснари, майстори на перуки, както и с аксесоарите и инструментите им. Музеят на декоративните изкуства е заел произведения от Версай, Музея за изящни изкуства в Орлеан, Лувъра и Орсе, за да обогати каталога си. А заедно с това и преживяването на вечната тема как да се среши цивилизацията.
