Става дума за съвсем реални психологически механизми, които влияят на съзнанието ни
Раздялата обикновено е финалната точка. Но защо толкова често, дори след болезнен край, се прокрадва мисълта: „Ами ако все пак можем да бъдем заедно?“ Оказва се, че не е просто сантименталност или слабост, пише fakti.bg.
Украинският лайф коуч и сексолог Виталий Курсик споделя пред RBC-Ukraine какво всъщност стои зад желанието да се върнем при бивш партньор – и защо тази мисъл понякога ни изглежда по-примамлива от новото начало.
Зоната на комфорт е по-силна от логиката
Според експерта, дори когато една връзка е била далеч от идеалната, тя все пак е била позната и предвидима. А човешкият мозък по природа се съпротивлява на промяната и се стреми да ни върне към онова, което вече познаваме – дори ако не ни е носело щастие.
Идеализиране на миналото
С времето лошите спомени избледняват, а съзнанието ни започва да си „спомня“ само хубавото.
„Вече не помните скандалите, разминаванията, болката. Вместо това изплуват смехът, страстните нощи и онова усещане за ‘специална връзка’,“ обяснява Курсик.
Страх от самота
Независимо кой е инициаторът на раздялата, самотата е плашещо преживяване. Завръщането при бившия често изглежда като лесен и бърз начин да запълним празнотата, без да преминаваме през несигурността на новото.