РЕКЛАМНИ ПРОМОЦИИ

Според книгата за рекордите „Гинес“ Клайдерман е най-успешният пианист в света. Той е известен и като „принца на романтиката“. Така го нарича Нанси Рейгън след негово изпълнение на благотворително събитие в „Уолдорф Астория“. Бляскавият му световен успех с 90 милиона продадени записа, 267 златни и 70 платинени албума и с романтичен репертоар от над 1300 мелодии започва съвсем скромно.Баща му е учител по пиано и докато дава уроци в малкия им апартамент в парижко предградие, забелязва интереса на сина си. Филип Пажес, както е рожденото име на Ричард Клайдерман, е на шест години. Започва да се учи, ръководен от баща си, който, удивен от страстта на малкия към инструмента, го води при свой приятел – учител в Консерваторията. На дванайсетгодишна възраст Филип е приет там да учи класическа музика. От много млад е принуден и да работи, защото баща му се разболява сериозно. Акомпанира на артисти като Джони Холидей и Мишел Сарду. В известен период дори пее. Седемнайсетгодишен е, когато печели конкурс за изпълнение на мелодията „Балада за Аделин“ и така среща продуцентите си. Прогнозата за продажбите на „Балада за Аделин“ е за 50 000 копия. В изпълнението на Филип обаче се продават 22 милиона копия от албума, в който е баладата. Артистичният псевдоним на Филип вече е Ричард Клайдерман. С него той става световноизвестен. На 18 години се жени за първи път. Жена му се казва Розалин и имат дъщеря Мод. Развеждат се след две години. С втората си съпруга – бивша фризьорка – се среща в театър. Имат син Питър. От 20-годишен, след големия си световен пробив, Клайдерман непрекъснато пътува за концерти. Не се задържа повече от три седмици във Франция. Това, разбира се, не се отразява добре на семейния му живот. През 2010 г. се жени за трети път – за Тифани, цигуларка в оркестър. В интервюто ни сподели и за четвъртия си брак – с китайката Лонгжие, от 2020 г. насам, с която имат 18-месечна дъщеря.
Клайдерман е мултимилионер, но живее скромно в дома си близо до Версай.

Г-н Клайдерман, как предпочитате да се обръщат към вас – с артистичния ви псевдоним или с истинското ви име?Цялото ми семейство ме нарича Филип или на галено – Фифи. Приятелите ми – също, а в шоубизнеса се обръщат към мен с Ричард. Моите жени ме познават с това име. Така че съм свикнал и с двете. Ричард Клайдерман се появи, когато срещнах продуцентите ми преди почти 40 години. Предложиха да работя с тях. Казаха: „Възможно е да постигнем успех във Франция, но Филип Пажес не е лесно за произнасяне на други езици“. Хрумна им да потърся други фамилии в рода ми. Знаех, че моя прапрабаба от страна на майка ми е живеела в Швеция и се е казвала Клайман или Клайдман. Оттам решихме, че Клайдерман би било подходящо. Оказа се, че и Филип Клайдерман не звучало добре. И някак си се спряхме на Ричард. Според продуцентите ми звучеше по-престижно. И аз се съгласих да опитаме в първия ми албум да се казвам Ричард Клайдерман. Музиката ми, пианото ми, моята личност вече съществуваха. И като добавихме името, се получи много добра комбинация.
Мислите ли, че пътят на човек може да се промени от едно име?За мен името Ричард Клайдерман отвори врати. Никога не съм си представял, особено когато бях по-млад, че ще е възможно да направя подобна кариера. Искаше ми се да се занимавам с музика, но си казвах – oкей, да видим какво ще се случи. И се случи нещо невероятно – изнасях концерти в Европа, цяла Южна Америка, Щатите, Азия. И още по-невероятно е, че с 40-годишна кариера все още продължавам да правя хубави концерти по целия свят. Случва ли се по време на концерт да усетите момента, в който сте стигнали до сърцата на хората?О, да! Разбира се. Първо виждам, че са щастливи да ме слушат. След това усещам вълнението им, когато преоткрият познати мелодии в мой аранжимент и интерпретация. Магичен е моментът, в който опитвам да предам на публиката моите емоции и разбирам, че те резонират в нея. Получавал съм и получавам много писма от почитателки, които ми пишат, че са влюбени в моята музика, в мен. Винаги е вълнуващо. И много красиво. Продължавам да виждам на моите концерти, въпреки възрастта ми, млади жени, които почти религиозно слушат. И които ми казват, че прекарват време с мен, слушайки моята музика. Това е много трогателно. Имате ли понякога нужда от тишина?Имам. Нужна ми е, за да се концентрирам, когато работя. Важно ми е да съм спокоен, да имам хубаво пиано и оттам нататък първо загрявам и се упражнявам, след това разглеждам репертоара на предстоящия ми концерт. После разработвам нови мелодии. Има ли значение на какво пиано свирите?В началото, когато започвах, опитвах да свиря на различни инструменти – синтезатори, орган, електрическо пиано, на пиано „Фендер“. Царят на инструментите за мен е пианото. Проблемът е, че не мога да пътувам със своето собствено и на всеки концерт свиря на ново. Не е лесно, защото пианата са различни – понякога добри, понякога средно добри, но това публиката не го знае. И не трябва да проличи. Кой за вас е най-звездният момент в кариерата ви?„Балада за Аделин“. Тя беше като спусък. Съвсем семпла мелодия, но успя да докосне сърцата на хората в целия свят. И съм много щастлив, че я направих. Знам, че публиката всеки път очаква  да я изпълня. С това парче започна кариерата ми.