През последните месеци името на д-р Златко Минев отново се появява в научните среди - макар и не с гръмки заглавия, а със стабилното присъствие на човек, който гради основите на бъдещето. Той продължава работата си в екипа на IBM Quantum, където изследва как да направи квантовите машини по-надеждни. Все още никой не е чул за нов експеримент, който да разтърси учебниците, но всички знаят: когато Минев мълчи, вероятно подготвя нещо голямо.
Никола Бобчев - българинът, който се върна от Германия, за да спасява Черно море от пластмасата
Никола за страстта към науката, влечението към морето и големият проблем с микропластмасата
За да разберем защо светът следи стъпките му, трябва да се върнем няколко години назад - във времена, когато физиците вярваха, че "квантовият скок" е внезапен, непредсказуем и напълно неконтролируем. Тази идея бе стара като самата квантова механика - Айнщайн, Бор и Шрьодингер са я дъвкали десетилетия. И тогава, в една лаборатория на Йейл, българинът решава да провери: "Ами ако това не е цялата истина?"
Там, сред свръхпроводящи чипове и чувствителни детектори, той успява да направи нещо, което звучи почти като научна магия - да улови квантовия скок в реално време. И не само това - той го предвижда и дори го обръща. Представи си: за пръв път някой казва на квантовата частица "Стоп, не скачай още!" - и тя го слуша. Това не е просто експеримент, а нов начин на мислене за цялата квантова реалност.
Откритието му влиза в списанията Nature и Discover, печели му наградата "Джон Атанасов", а MIT Technology Review го нарежда сред 35-те иноватори под 35 години в света. Иронично, някога казвахме "никой не може да предскаже квантовата случайност". Минев доказа, че може.
Днес той продължава мисията си - участва в глобални квантови програми, води лекции за хиляди студенти в Qiskit Global Summer School, и чрез организацията си Open Labs вдъхновява млади българи да повярват, че науката е не просто теория, а приключение.