Тайната градина на един мечтател
Възможно ли е всички сезони да живеят в сърцето на един от най-ексцентричните британски фотографи – сър Сесил Бийтън (1904–1980) е риторичният въпрос, който сякаш си поставят кураторите на една от най-ароматните изложби в британската столица – „Градинското парти на сър Сесил Бийтън“, която продължава до 21 септември в Garden Museum.Отговорът е „да“ и в четирите октави на времето, което оживява в четирите сезона на природата. Приживе любимият фотограф на кралското семейство обожава цветята и своята градина. За нея пише в един от шест-те тома на дневника си през 1979 година. „Моята градина е най-голямата радост в живота ми, веднага след приятелите ми. И двете – градината и приятелите ми, са достоен повод за съществуването ми!“Верен на ексцентричния си нрав, безкрайната си артистичност и привидната поза, с която обичал да дразни онези, които не споделяли неговата мантра, че животът е чудо и трябва да бъде празнуван всеки ден, приживе сър Сесил Бийтън предизвиквал противоречиви чувства. Някои го намирали за много капризен и циничен човек, а други – за оживял герой от романите от едуардианската епоха. И ако си представите който и да е аристократичен герой от „Завръщане в Брайдсхед“ или модерната му интерпретация „Солтбърн“, ще имате представа що за екзотична птица в градината на живота е бил той. Завесата към това донякъде повдига и експозицията. Тя поставя на фокус интересните събития, които се случват в градината му в Уилтшир. Селекцията от снимки, архивни писма и откъси от дневниците му пресъздава брилянтно бохемската атмосфера, характерна за дома му. Там чести гости през годините са близките му приятели Грета Гарбо, Труман Капоти, Салвадор Дали и Анри Картие-Бресон, както и вип героите на британското общество, като любимата цветарка на аристократите Констанс Спрай и хореографа Фредерик Аштън.
Сър Сесил Бийтън организирал често костюмни партита с ясната идея, че за да възпиташ у хората вкус и усещане за празник, трябва да им създадеш правила. „Успешните костюми често са резултат от идея, а не от ръчна работа на стотици бродиращи“, пише на една от страниците в дневника му. Пунктуален и изискващ в работата си като фотограф, декоратор и илюстратор, в социалния си живот сър Бийтън бил интересна кръстоска между артист и фокусник. Като продължение на контактите си с Vogue, където публикува фотографии, карикатури, илюстрации и статии, роденият в артистично семейство Сесил съвсем естествено започва да търси и такава среда. Зашеметен от способността на талантливите си приятели да владеят вниманието и обожанието на публиката, Бийтън открива своята голяма сила – да привлича онези, които виждат подобно на Малкия принц невидимото очарование на живота. Същото, което открива, когато една от бавачките му му подарява фотоапарат, с който той преследвал двете си сестри, а по-късно и любимата си Марго Фонтейн, кралското семейство или алтер егото си – Грета Гарбо. В дневниците си пише, че винаги е искал „да излезе от анонимността на хубаво, обикновено семейство от средната класа“ и затова през целия си живот си позволява да провокира хората с „неподражаемия начин, по който украсих сам себе си, за да празнувам живота“. А той наистина умее да празнува не само живота, но и любовта, секса и красотата. Въпреки че в сравнително късна възраст открива, че предпочита мъжката ласка и до края на живота си в сърцето му живее голямата му платонична любов Питър Уотсън, известен арт дилър и колекционер на Пикасо, Сесил има краткотрайни връзки със сестрата на Фред Астер – Адел Астер, Грета Гарбо и олимпийския фехтовач Кинмон Хойтсма. 
Перфекционист в преследването на красотата, Сесил използва илюстрациите си, за да излиза извън ограниченията, които понякога поставя обществото. Онова, което не може да реализира в живота, пренася в скиците си. И така се появяват костюмите за спектакъла „Моята прекрасна лейди“, поставен на Бродуей през 1956 година, с участието на Джули Андрюс, за който противно на собствените си очаквания Бийтън печели награда „Тони“.
Сър Сесил Бийтън организирал често костюмни партита с ясната идея, че за да възпиташ у хората вкус и усещане за празник, трябва да им създадеш правила. „Успешните костюми често са резултат от идея, а не от ръчна работа на стотици бродиращи“, пише на една от страниците в дневника му. Пунктуален и изискващ в работата си като фотограф, декоратор и илюстратор, в социалния си живот сър Бийтън бил интересна кръстоска между артист и фокусник. Като продължение на контактите си с Vogue, където публикува фотографии, карикатури, илюстрации и статии, роденият в артистично семейство Сесил съвсем естествено започва да търси и такава среда. Зашеметен от способността на талантливите си приятели да владеят вниманието и обожанието на публиката, Бийтън открива своята голяма сила – да привлича онези, които виждат подобно на Малкия принц невидимото очарование на живота. Същото, което открива, когато една от бавачките му му подарява фотоапарат, с който той преследвал двете си сестри, а по-късно и любимата си Марго Фонтейн, кралското семейство или алтер егото си – Грета Гарбо. В дневниците си пише, че винаги е искал „да излезе от анонимността на хубаво, обикновено семейство от средната класа“ и затова през целия си живот си позволява да провокира хората с „неподражаемия начин, по който украсих сам себе си, за да празнувам живота“. А той наистина умее да празнува не само живота, но и любовта, секса и красотата. Въпреки че в сравнително късна възраст открива, че предпочита мъжката ласка и до края на живота си в сърцето му живее голямата му платонична любов Питър Уотсън, известен арт дилър и колекционер на Пикасо, Сесил има краткотрайни връзки със сестрата на Фред Астер – Адел Астер, Грета Гарбо и олимпийския фехтовач Кинмон Хойтсма. Перфекционист в преследването на красотата, Сесил използва илюстрациите си, за да излиза извън ограниченията, които понякога поставя обществото. Онова, което не може да реализира в живота, пренася в скиците си. И така се появяват костюмите за спектакъла „Моята прекрасна лейди“, поставен на Бродуей през 1956 година, с участието на Джули Андрюс, за който противно на собствените си очаквания Бийтън печели награда „Тони“. 
