РЕКЛАМНИ ПРОМОЦИИ

Шеф Решат е работил 20 години в един от най-елитните ресторанти в Истанбул. Негов чест гост е бил холивудският актьор Майкъл Дъглас, който посещава ресторанта именно заради уменията на шеф Решат. След пандемията на COVID-19, той решава да се премести да живее в България и да открие именно тук собствен турски ресторант, който бързо става популярен сред богатите и известни личности в страната. Зад успеха му стои неуморна работа, добър екип и красива усмивка, която дължи не на лекар в чужбина, а на професионалист в гр. София. Подробности четете в интервюто.

Разкажете как решихте да дойдете в България?

Това решение взех след COVID-19. Изводът, който си направих, е, че животът е много кратък и искам да направя някаква промяна в живота си. И без това исках да обиколя света. Първата промяна, на която се реших и първият адрес, така да кажем, беше дестинацията България. В рамките на една година успях да обиколя 8 държави, от които разбрах, че моето място е в България. Тук много обичам хората, те са топъл народ.

А как избрахте именно тази професия?

Стана по принуда, защото трябваше да си изкарвам прехраната някъде. Тръгнах от дъното - чистил съм тоалетни, мил съм чинии, бил съм помощник-сервитьор, сервитьор. За да станеш шеф на нещо, трябва да тръгнеш от дъното, за да се издигнеш. В днешно време хората си мислят, че върхът изведнъж се печели, но ако не изградиш основите, няма как да стигнеш до върха. Аз затова съм много спокоен, като си върша работата, защото мога да вляза в обувките на всеки един човек и да разбера как се чувства. За да стигна до тук, никак не ми беше лесно.

През какви трудности сте минал по пътя на успеха?

Трудностите са много, но ще дам пример от тук, от днешна дата. Като стартирахме ресторанта, в 7.00 часа влизах в този ресторант и излизах в 01.00 часа. Ако не се трудиш и не го живееш това нещо, което правиш, е много трудно да успееш. Най-важното е да мечтаеш, да мечтаеш за този успех. Примерно аз се събуждам в 03.00 - 04.00 часа през нощта и започвам да мисля, да мечтая за някои неща и да мисля за следващия ден, кое как ще се случи, дали ще се случи, дали ще успеем, колко клиенти ще имаме. Всичко планирам в работата си.

Каква е тайната на успеха Ви?

Не влагам нищо изкуствено в работата си. Дори видеата, които правя, ги снимам аз и ако се получи от първия път - получи се, ако не се получи, не се повтаря, не се прави същия ден. Много хора ми пишат в социалните мрежи, че харесват моята енергия, естествената енергия, която предавам към тях. Може би затова. Аз отидох във Варна и попаднах на един ресторант, който ресторант потъваше. За един месец, буквало за един месец, се опитах да направя всичко възможно да мисля как да активирам енергията, да мотивирам нещата да тръгнат в правилната посока. Те ми казваха, че съм луд шеф там. Всичко е енергия и имидж.

Вие предлагате, освен типично турска храна и богат набор от рибни ястия. Защо?

Работех в най-известния рибен ресторант в Истанбул. В нашия ресторант Майкъл Дъглас ни беше клиент. Всички известни турски филмови звезди, певци, каквото се сетите като известни, са посещавали ресторанта. Като отворихме „La Opera", всеки втори-трети клиент искаше месо. Тук много се набляга на месото. В Турция те са разделени - рибният ресторант си е рибен, месният ресторант си е месен, кебапчийницата си е кебапчийница, пицарията си е пицария. Тук, като влязат в ресторанта и като отворят менюто, те искат да видят всичко. Доста анализирах менютата на тези успели ресторанти. Седнах, разгледах им менютата и наистина, те бяха включили всичко, за да може, като влезе в ресторанта, всеки един човек да намери своето. Аз стъпих на тази база и предлагам и пица, и кебап, и стек, и риба, и дори кокореч. Кокореч се продава по улиците - това са дреболии.
Целият набор от турската кухня, която може да се предлага, я включих. На базата на всички турски ресторанти, които има в България, винаги, който и да седне в турски ресторант, нещо липсваше, не беше точно както трябва. Аз направих най-добрия турски ресторант в България, смело мога да го кажа.

Очевидно си доста наблюдателен и детайлите са много важни. Как избра д-р Ибрахим Бялев и защо стигна до него, при условие че тук, в България, всички ходят в Турция? Турчин да дойде в България е малко рядко срещано.

Аз и в Турция съм се консултирал с лекари, но те казват: махаме ти зъбите, слагаме ти импланти и готово. Аз и преди това имах проблеми със зъбите, дори се притеснявах, докато се усмихвах, защото имах страшно много разстояние между зъбите. Той не подходи така с мен. Той каза: „Ще запазим зъбите ти, ще се погрижим по най-добрия начин за теб, лично за твоето здравословно челюстно състояние". Само поиска четири месеца срок, в който да може да направи най-доброто за мен. Така се доверих.

Промениха ли се нещата и в професионален план след като направихте пълна промяна на усмивката си?

Много ми помогна, изключително много. Ако разгледате моите стари снимки, ще видите, че разстоянието между двата ми зъба е почти един пръст. Аз дори прикривах с ръце устата си. Много съм щастлив, много съм доволен. Това, което ми обещаха, беше изпълнено на 100%. На ден минимум един или двама клиента ми задават въпроса къде съм си правил зъбите. Аз винаги им препоръчвам д-р Ибрахим Бялев. И не мога да разбера защо хората не се доверяват на тукашните лекари. Д-р Бялев е много добър. Ценово може да има разлика, но трябва да се довериш все пак на лекаря. Ако примерно си ги направя в Турция и ако имам проблем, отиването ми и връщането ми от Турция до тук ми е загуба на два-три дни. Отделно качеството на продуктите, които използва д-р Бялев е много по-добро. Затова това беше моето решение, да се доверя на него и не сгреших.

Кой е Вашият запазен специалитет в ресторанта?

Аз имам много такива. Да започнем от рибата калкан. Това е най-хубавата риба в България. Но тази риба не получава необходимото уважение. Пържен, пържен, пържен - калканът не е за пържене. Тандър става много хубав, скара, булама, пача може да се направи.

За какво още мечтаете, какво искаш да ти се случи?

Искам да направя най-добрите ресторанти в България и искам българите да се гордеят, че съм тук. Аз много обичам България. Като премина границата ми е притеснено, като се върна тук се успокоявам. Искам да направя много добри неща за тази държава, да съм полезен. Мисля, че България не получава заслуженото уважение като кухня, като култура, като традиции.