Понятието от заглавието „Твърде плакатно” често реферира към произведения, които са прекалено директни, декларативни, агитационни. В художествената критика понятието „плакатност“ носи отрицателна конотация. Например в киното, когато филмът казва всичко, вместо да показва. Или в театъра, когато гледаме стереотипна театрална игра с явни символи и опростени внушения тип „лозунги” с пропаганден патос.
Критиците използват „твърде плакатно“ при прекалено ясни послания, които подценяват интелигентността на публиката. При добрия плакат е тъкмо обратното. Истинският плакат разчита на интелигентната точка на съприкосновение между авторското намерение и зрителското очарование в „Аха!” момент.