Старата година си тръгва тихо. Не с гръм и фойерверки, а с всички онези моменти, които не сме успели да изговорим докрай. С умората, която носехме без да се оплакваме. С радостите, които ни изненадаха неподготвени. С болките, които преживяхме по-силни, отколкото сме си мислили, че можем.
В последните ѝ часове си спомняме не толкова датите и събитията, колкото хората. Кой остана. Кой си тръгна. Кой се промени. И кои сме ние самите след всичко това.