На 55-годишна възраст ни напусна писателят Калин Терзийски. През годините той е давал много интервюта за списание EVA, в които винаги беше до болка откровен и истински.„Хората на изкуството живеят в крайности – с алкохола, секса, разводите и събиранията си, любовните си авантюри, наркотиците... Люшкаш се от състояние на свръхвъзбуда, когато нещата вървят, до дълбока досада, безсмислие и отчаяние, когато не вървят. Пиеш, за да понасяш тежестта на обикновения, смазващо досаден и нищо неносещ живот. Карат я щастливо тези, които си мислят за нямането на хлЕб или за това, че трябва да стават рано. Но има и по-чувствителни, по-сензитивни към по-дълбоките нива на страдание. То е тъканта на живота, както е казал Буда, а той е по-мъдър от мен, може би и от теб. Едно от дълбоките нива е страданието от вечно променящия се свят. Ще цитирам главната героиня във филма „Аз, графинята“: „Пия ей така, да са ошамата нещо и да не съм тук, да не мисла за тук.“ Това е най-честото желание на човека, употребяващ опияняващи вещества – да не е тук, защото самото тук, реалността, му е непоносима.Затова изходът е златната среда – да ядеш и бой, да гладуваш по малко и понякога и да похапваш, и да попийваш. Когато уловиш най-дълбоките и искрени свои чувства и преживявания и ги опишеш по най-изчистения от фалш начин, те веднага ще зазвънтят и у другите хора. Това е целият номер. Никой писател няма да има истински успех, ако не се бори точно за това – да стигне до проникновение“, казва той в едно от най-откровените му интервюта, което може да прочетете .
ОЩЕ ...