През изминалата година едва ли има кинофен, който да не е бил впечатлен от превъплъщението на Деми Мур като Елизабет Спаркъл във „Веществото“. Ролята на жена, която избира уж лесния път към това да не остарее, ù донесе множество награди и номинации. Освен това провокира дискусии за самоопределянето, остаряването и външния вид. По време на наградите „Златен глобус“ тя изнесе емоционална реч, в която сподели, че преди 30 години продуцент ѝ е казал, че е „попкорн актриса“ – добър избор за блокбъстъри, но не и за по-дълбоки артистични роли. Днес, на 62 години, Деми показва по-добре от всякога колко погрешно е било това твърдение. Актрисата обясни, че най-после е осъзнала необходимостта да спре да се води от нереалистични стандарти и да оцени собствената си стойност.

Деми Мур е прекарала повече от четири десетилетия, работейки за този момент. Независимо дали става дума за St. Elmo’s Fire, „Дух“, „Доблестни мъже“, „Редник Джейн“ или „Стриптийз“.В последните два филма прави две изненадващи за жена неща – бръсне главата си за роля и става първата жена в Холивуд, получила 10 милиона долара хонорар. Наскоро призна, че по време на снимките на „Доблестни мъже“ Том Круз се е чувствал некомфортно от факта, че тя е била бременна в осми месец, както и че е трябвало много бързо след раждането да влезе във форма. Но кариерата не е всичко и Деми го разбира по трудния начин. В мемоарите си Inside Out от 2019 г., които станаха бестселър на New York Times, тя разкри лични демони, зависимости и травми от детството – връзката с майка ѝ, първия ѝ брак, любовта ѝ с Брус Уилис и болезнената ѝ раздяла с Аштън Къчър. Вече е далеч по-открита за реалностите на живота. Явно на една от най-големите холивудски звезди е спряло да ѝ пука какво ще каже поредният продуцент.

Независимо че Деми не спечели наградата „Оскар“, тя остана над всичко и отиде да се забавлява на партито на Vanity Fair с трите си дъщери. Отдава заслугата за това на ежедневната медитация и времето, което прекарва в дома си в Айдахо, за да се откъсне от шума. До нея е и малката ѝ чихуахуа, Пилаф, с която не се разделя. Отдaвна е успяла да възстанови отношенията си с дъщерите си Румър, Скаут и Талула, които пострадаха по време на връзката ѝ с Къчър. Сега е много спокойна. Помага на Ема Уилис за грижите към Брус Уилис, който е в напреднал стадий на деменция. Деми е и желан гост на всяко събитие, и мечта за всеки дизайнер да я облече. Освен във „Веществото“, актрисата направи още няколко силни роли – в минисериала „Feud: Capote vs. the Swans“ и в драмата за нефтения бизнес в Западен Тексас „Landman“ на Тейлър Шеридан. Сериалът се завръща за втори сезон и тя е в ролята на Ками Милър – съпруга на богатия собственик на голяма нефтена компания, елегантна и безпогрешно уловила местния акцент, сама в тежката и напрегната атмосфера, след като губи съпруга си. Заедно с нея в тази история са Били Боб Торн-тън, Али Лартър и Джон Хам.

Срещам се с Деми виртуално и си говорим именно за тази роля, както и за любовта си към кучетата ни. Запознавам я с моя Лазар, който се вижда в кадър, а в скута ѝ се е сгушила Пилаф. „Хвърли ми един мил бавен поглед, сякаш казва: „Не ме безпокой, щастлив съм там, където съм, аз съм царят на градината“ – смее се тя за начина, по който я поглежда Лазар. Признавам ѝ, че е страхотно да гледам първите епизоди от втория сезон на „Landman“ – съчувствам на Ками за всичко, което ѝ се случва, и много ми харесва стайлингът ѝ.

Тя се усмихва и благодари. Питам я защо самата тя харесва героинята си. „Всичко, свързано с този сериал, ми харесва – колегите ми, сценариите на Тейлър Шеридан, тази героиня. Винаги се опитвам да търся неща, които ме предизвикват. Харесва ми възможността да вляза в кожата на някой от Западен Тексас с този акцент.Мисля, че създаването на персонаж, който се бори с подобно ниво на скръб, макар и да е супер некомфортно, е наистина вълнуващо. И знаеш ли, мога да се идентифицирам с нея, въпреки че тя е много различна от мен. А на външен вид, да – бляскава и грациозна е и това също беше много забавно за мен.Много ми харесва и че не е перфектна. Тя е като риба на сухо – не е експерт в този бизнес и неохотно трябва да влезе в роля, която е предполагала, че един ден ще ѝ се падне.“ Вмятам, че това е свят, доминиран от много специфичен бизнес, но в същото време можеш да се привържеш много към героите и да ги усетиш близки, защото те преминават през много нормални човешки взаимоотношения и изпитания. „О, определено това е притегателната сила на сериала.

Мисля, че е вълнуващо да видиш този свят на Тексас и каубоите, да научиш истински подробности около нефтените платформи. Но най-ценното е това, че е много свързан с ежедневието на всеки от нас. Или се разпознаваш в някого от героите, или разпознаваш в него твой близък човек.Мисля, че всички имаме някакъв опит с малко нефункционални семейни отношения. А Тейлър притежава и способността да направи гласовете на всеки от героите много уникални и индивидуални.“ За финал ѝ казвам, че да, Ками е чудесен персонаж, но любимият ми филм от миналата година си остава „Веществото“! Благодари ми с усмивка.