Жан Рено: Приключение е собственият ни живот
Разговорът ни с Жан Рено се отлага три пъти – веднъж, защото имам полет във времето, в което му е удобно да говорим, втори път – защото снима филм в Лондон, и третия път – защото в Южна Франция, където се намира в този момент, е навалял сняг и интернет връзката не е добра. Точно година и осем месеца в опити да се срещнем, преди това да се случи в зуум. Рено е в дома си в Ню Йорк и с удоволствие разказва за първия си роман „Ема“ (на български от ИК „Колибри“, прев. Красимир Петров). "Най-голямото приключение е приключението на собствения ни живот“ – са думите, с които започва романът. Трилър и романтична история в едно. Главната героиня Ема – масажистка в център за таласотерапия в Бретан, е поканена в екзотичния Оман, за да разработи спа курорт. Мисията ѝ я отвежда в прегръдките на загадъчен мъж, но и в центъра на държавна афера на високо ниво със сериозни последици. Младата жена се оказва преследвана от пратеници на двореца в Маскат и в същото време е вербувана от френските тайни служби. Романът излиза на френски в тираж 30 000 екземпляра. Впоследствие е преведен в 20 страни. Чете се с лекота и удоволствие, защото е разказан кинематографично и написан брилянтно по всички правила на добрата художествена литература. И защото Жан Рено е сред най-харизматичните френски актьори. Талант, който влиза в образите в дълбочина и ги прави характерни и ярки и който пише история във френското и холивудското кино с героите си във филми като „Голямото синьо“, „Леон“, „Никита“, „Мисията невъзможна“, „Шифърът на Леонардо“.
Господин Рено, след 46-годишна кариера в киното и блестящи роли се оказва, че имате и литературен талант. Какво ви вдъхнови да напишете роман?Имам много истории в главата си от години. И когато по време на ковид всичко спря, благодарение на един приятел си дадох сметка, че ние не сме само това, което работим. Това, че карате автобус или влак например, не ви описва изцяло. Освен него можете да готвите за ваши приятели или да пеете любовни песни в ресторант в събота вечер. И си казах – ще правиш нещо друго! Ще продължиш да мърдаш! Интересно, че главната героиня на вашата история е жена. И разказвате от нейно име. Защо направихте този избор?Хрумна ми преди време, докогато бях на спа в Бретан. Жена ми каза: „Има една фантастична масажистка! Трябва да отидеш да опиташ!“. Отидох. И историята се роди от магията в ръцете ѝ. Опитах се да разбера, да си представя какво движи моята героиня. Следвах сюжета, който се раждаше в главата ми.Текстът ви е доста чувствен на места. Има много добре разказани сексуални сцени, при това от гледната точка на вашата героиня. Дали сте се съветвали с някого?Когато правя любов с жена ми, я наблюдавам, слушам я, коментирам с нея. И се свързвам с това, което виждам и чувам. Преживявам го. Не съм размишлявал как би го направила една жена. Просто влязох в това, с което разполагам в собствената ми глава. Прекрасно е, че го намирате за добре разказано от гледна точка на жена, защото имам много истории в главата. Предстои да излезе втората част на „Ема“.Виж ти!Да! Историята продължава. Надявам се читателите да я оценят, за да можем да продължим разказа. Защото очевидно в края на първия роман Ема вече не е същата. Тя пристига на един плаж и е съвсем сама, съкрушена, тялото и сърцето ѝ са наранени. Променена е напълно. Животът ѝ е различен, но трябва да продължи. Така че, ако читателите имат интерес и харесват историята, ще разказвам още за магията на ръцете ѝ.А любовта в историята ще продължи ли?Разбира се! Ще видим как се променя и еволюира.Споменахте магията в ръцете на Ема. Един от главните герои в романа е флуидът. Да. Исках героинята ми да има някаква сила, умение, което ѝ дава власт. Да е нещо, за което тя да не подозира. Моята героиня Ема не успява да овладее силата си всеки път. Понякога все едно тя ѝ дава сигнал за опасност и ръцете ѝ се събуждат. Харесва ми този леко фантастичен момент. Може би тук се включва моята кинематографична страна. Наистина харесвам идеята, че Ема притежава сила, за която дори сама няма представа къде ще я отведе, но и я използва много честно. И аз исках да разкажа за работата ѝ върху това да владее силата, за еволюцията на нейното вътрешно аз във връзка с тази сила. Дали вашата сила е да сте актьор, или да сте писател?Моята сила е в умението ми да общувам. То ме придвижи напред, когато бях млад, но не съм го използвал, за да доминирам. Писането на тази книга много ме освободи. Имах комплекса на белия лист… Сядаш пред него и веднага се сещаш за великите писатели – Виктор Юго например. Огромен е! Дори препрочетох Флобер и неговата „Мадам Бовари“, която също се казва Ема. И… искаш да пишеш, но не можеш да се сравняваш с Юго или Флобер. Но моят роман ме излекува от този страх. И продължих нататък. Имам и още идеи. Сега пиша автобиографичен спектакъл, който ще изнасям в Токио, на френски, с текст и музика. Казва се „Двугърба камила“.
Господин Рено, след 46-годишна кариера в киното и блестящи роли се оказва, че имате и литературен талант. Какво ви вдъхнови да напишете роман?Имам много истории в главата си от години. И когато по време на ковид всичко спря, благодарение на един приятел си дадох сметка, че ние не сме само това, което работим. Това, че карате автобус или влак например, не ви описва изцяло. Освен него можете да готвите за ваши приятели или да пеете любовни песни в ресторант в събота вечер. И си казах – ще правиш нещо друго! Ще продължиш да мърдаш! Интересно, че главната героиня на вашата история е жена. И разказвате от нейно име. Защо направихте този избор?Хрумна ми преди време, докогато бях на спа в Бретан. Жена ми каза: „Има една фантастична масажистка! Трябва да отидеш да опиташ!“. Отидох. И историята се роди от магията в ръцете ѝ. Опитах се да разбера, да си представя какво движи моята героиня. Следвах сюжета, който се раждаше в главата ми.Текстът ви е доста чувствен на места. Има много добре разказани сексуални сцени, при това от гледната точка на вашата героиня. Дали сте се съветвали с някого?Когато правя любов с жена ми, я наблюдавам, слушам я, коментирам с нея. И се свързвам с това, което виждам и чувам. Преживявам го. Не съм размишлявал как би го направила една жена. Просто влязох в това, с което разполагам в собствената ми глава. Прекрасно е, че го намирате за добре разказано от гледна точка на жена, защото имам много истории в главата. Предстои да излезе втората част на „Ема“.Виж ти!Да! Историята продължава. Надявам се читателите да я оценят, за да можем да продължим разказа. Защото очевидно в края на първия роман Ема вече не е същата. Тя пристига на един плаж и е съвсем сама, съкрушена, тялото и сърцето ѝ са наранени. Променена е напълно. Животът ѝ е различен, но трябва да продължи. Така че, ако читателите имат интерес и харесват историята, ще разказвам още за магията на ръцете ѝ.А любовта в историята ще продължи ли?Разбира се! Ще видим как се променя и еволюира.Споменахте магията в ръцете на Ема. Един от главните герои в романа е флуидът. Да. Исках героинята ми да има някаква сила, умение, което ѝ дава власт. Да е нещо, за което тя да не подозира. Моята героиня Ема не успява да овладее силата си всеки път. Понякога все едно тя ѝ дава сигнал за опасност и ръцете ѝ се събуждат. Харесва ми този леко фантастичен момент. Може би тук се включва моята кинематографична страна. Наистина харесвам идеята, че Ема притежава сила, за която дори сама няма представа къде ще я отведе, но и я използва много честно. И аз исках да разкажа за работата ѝ върху това да владее силата, за еволюцията на нейното вътрешно аз във връзка с тази сила. Дали вашата сила е да сте актьор, или да сте писател?Моята сила е в умението ми да общувам. То ме придвижи напред, когато бях млад, но не съм го използвал, за да доминирам. Писането на тази книга много ме освободи. Имах комплекса на белия лист… Сядаш пред него и веднага се сещаш за великите писатели – Виктор Юго например. Огромен е! Дори препрочетох Флобер и неговата „Мадам Бовари“, която също се казва Ема. И… искаш да пишеш, но не можеш да се сравняваш с Юго или Флобер. Но моят роман ме излекува от този страх. И продължих нататък. Имам и още идеи. Сега пиша автобиографичен спектакъл, който ще изнасям в Токио, на френски, с текст и музика. Казва се „Двугърба камила“.
