РЕКЛАМНИ ПРОМОЦИИ

Често ние, българите, сме толкова заети да се оплакваме от държавата си, от политиката, институциите или ежедневните трудности, че забравяме колко красива, разнообразна и жива е България. Понякога сякаш не виждаме онова, което чужденците откриват веднага - спокойствието на малките населени места, топлината на хората, богатата история, природата и усещането за истински живот. 

Малкият Париж в сърцето на София – Crémeux и изкусителните френски десерти на Ива Калоянова и Велизар Малинов

Сладкарницата вече има и втора локация в столицата

Именно България се превръща в дом за Хана Дуайт, съпруга ѝ Стив и дъщеря им Никс. Семейството напуска живота си във Великобритания и избира да се установи в българско село край Велико Търново - не защото бягат от нещо, а защото тук намират усещане за принадлежност.

"Не си тръгнахме, защото бяхме нещастни. Това е важно да се каже. Напуснахме, защото се почувствахме още по-добре в България", разказва Хана.

Преди да се преместят, семейството живее в Рексъм, Северен Уелс. Стив е родом от Нова Зеландия, но от години е на Острова, където двамата с Хана изграждат живота си заедно. Той работи в сферата на музикалните и сценичните събития, а Хана е графичен дизайнер на свободна практика.

И така докато през 2018 г., по време на пътешествие из Европа, стигат и до България. Страната е последната спирка от маршрута им, но именно тя оставя най-силен отпечатък.


"Честно казано, чувствам, че не аз избрах България, а България избра мен", смята Хана.

Макар първото им посещение да е кратко, усещането остава. При следващото си идване започват да обикалят повече места, а Велико Търново се оказва съдбовно. Именно там случайно попадат на къща, която по-късно ще се превърне в техен дом.

Интересното е, че изобщо не са търсели имот. По време на разходка Стив просто спира пред витрината на агенция за недвижими имоти, а Хана първоначално дори не обръща внимание. Но нещо ги кара да се върнат и да разгледат къщата.

"Когато влязох вътре, особено в кухнята, веднага почувствах връзка с мястото", спомня си тя.

След това се връщат в Уелс, но мисълта за България не ги напуска. В крайна сметка идват отново, виждат къщата още веднъж и решението постепенно се оформя. Процесът не е прибързан - семейството прекарва години между Великобритания и България, преди окончателно да се премести през 2023 г.


"Дадохме си години, а не месеци, за да сме сигурни, че това не е просто усещане от ваканция", казва Хана.

Днес семейството живее в село около Велико Търново, където вече се чувства напълно у дома. Хана признава, че именно хората са били това, което най-силно ги е впечатлило още при първото им посещение.

"Никъде не усетихме такава искрена топлина от непознати. Хората бяха открити, щедри и любопитни. Чувствахме се така, сякаш ни посреща голямо семейство."

Хана не крие, че животът в България се различава от този във Великобритания, но именно тези различия са част от очарованието. И макар да са далеч от родината си, те не изпитват носталгия. За тях България вече е дом.

"Когато започнахме да говорим за "връщане у дома", осъзнахме, че говорим за България, а не за Уелс", казва Хана. А ако трябва да направят избора отново?

"Без никакво колебание", отговаря тя. "Вярвам, че всяка стъпка те отвежда там, където трябва да бъдеш, а моят път винаги е водил насам."


Що се отнася до живота им в момента, Стив работи в училището "Димитър Екимов" в село Русаля и продължава да се занимава с музика, свирейки с рок групата Hinterlands. Никс ходи на училище, а Хана създава онлайн съдържание в профила , чрез което разказва за живота им в България.

Учите ли български език и колко труден ви се струва?

Да, уча български от 2019 г. В началото най-голямото ми постижение беше да науча кирилицата. След като започнах да чета табели и менюта, страната ми се стори по-малко плашеща и много по-достъпна.

Когато все още разделяхме времето си между Великобритания и България, напредъкът беше бавен, защото между посещенията забравях много неща. Но след като се преместихме окончателно, всичко започна да се нарежда много по-естествено. Ежедневното потапяне в езика има огромно значение.

Определено е трудно, особено разбирането при слушане. Понякога се паникьосвам, ако някой говори твърде бързо. Но се чувствам уверена при четене и разбиране на писмен български. А най-важното е, че истински искам да уча езика. Именно тази мотивация те превежда през трудните моменти.

Как ви приеха местните хора?

От самото начало се почувствахме истински добре приети. Още през първата седмица след окончателното ни преместване съседи ни оставиха пресни яйца - малък жест, но изключително значим за нас.

Това, че имаме малко дете, също помогна. Бабите и дядовците в селото обожават Никс. Децата премахват бариерите мигновено. А сега, когато Никс говори свободно български, тя разговаря с всички за училище и за ежедневието си. Като виждаме тази връзка, се чувстваме напълно приети. Не се чувстваме чужденци. Чувстваме се част от тъканта на селото.

Имаше ли културни различия, които ви изненадаха?

Най-много ме изненада колко дълбоко традициите са вплетени в ежедневието. Националните празници се отбелязват истински. Историята се уважава. Има чувство за гордост и идентичност. Понякога имам усещането, че съм научила повече за българската история, отколкото някога съм знаела за уелската, просто защото тук историята се преживява и присъства навсякъде.

По-бавният ритъм на живот също ме промени. Научаваш се на търпение. Разбираш, че не всичко трябва да се случва веднага. И странно, но това носи повече спокойствие.

Кои са най-големите предимства на живота в България?

Пространството, тишината, културата, историята и природата. Животът на село ни дава възможност да отглеждаме собствена храна и да се наслаждаваме на сезоните. Чувствам се обогатена, живеейки тук - постоянно научавам нещо ново.

А кои са най-големите недостатъци?

Честно казано, не обичам да се фокусирам върху недостатъците. Според мен преживяването ти на едно място зависи много от нагласата. Ако се преместиш някъде с очакването за съвършенство, неизбежно ще бъдеш разочарован. Ако очакваш различия и предизвикателства, ще откриеш възможност за развитие.

Разбира се, никоя държава не е перфектна, но тук няма нищо, което да ни изглежда непосилно или непреодолимо. За нас положителните страни многократно надделяват.

Липсва ли ви нещо?

Честно казано, много малко. Животът ни е пълноценен. Понякога някой специфичен британски продукт предизвиква моментна носталгия, но тя бързо отминава. Дори семейството ни, макар да ни липсва, е само на едно обаждане разстояние. Съвременният живот означава, че хората са навсякъде. Физическата близост невинаги означава истинска близост. Не сме изпитвали чувство на носталгия по дома.

Как бихте описали България с няколко думи?

Тя има дълбочина - в историята, традициите и природата си. Има четири ясно различими сезона, всеки със свое настроение и празници. Храната е богата и уютна. Културата е горда и пъстра. А хората са топли по един искрен, неподправен начин. Трудно е човек да не я обикне.

От Монголия до Плана планина - юртите на един французин, който избра България за свой дом

Невероятната история на Yourti Mountain, Дамиен Сен-Жам, съпругата му Ан, четирите им деца и цяла глутница сибирски хъскита

Виждате ли бъдещето си в България?

За мен и Стив - да, това е нашият дом. Що се отнася до Никс, нейното бъдеще принадлежи на самата нея. Тя вече говори за пътешествия по света и живот в различни държави. Насърчаваме това любопитство. Но България винаги ще бъде мястото, към което може да се върне - мястото, където са родителите ѝ и където са създадени детските ѝ спомени.
.gcta { background: linear-gradient(90deg, #4285F4, #34A853, #FBBC05, #EA4335); padding: 2px; border-radius: 14px; max-width: 640px; margin: 0 auto; text-decoration: none; display: block; } .gcta-inner { background: #ffffff; border-radius: 12px; padding: 14px 18px; display: flex; align-items: center; gap: 14px; transition: background 0.2s; text-decoration: none !important; } .gcta:hover { text-decoration: none !important; } .gcta:hover .gcta-inner { background: #f7f7f7; } .gcta svg { flex-shrink: 0; width: 30px; height: 30px; } .gcta-title { flex: 1; font-size: 16px; font-weight: 600 !important; color: #111; margin: 0; } .gcta-arrow { color: #aaa; font-size: 20px; flex-shrink: 0; transition: transform 0.2s; } .gcta:hover .gcta-arrow { transform: translateX(3px); }

Добави ни в предпочитани източници в Google