Повече мъртви делфини, повече въпроси: какво всъщност се случва в Черно море
През последните дни мъртви китоподобни бяха открити по плажовете на Северното и Южното Черноморие. Само в района на Варна и Балчик сигналите са десетки, а подобни случаи се регистрират и в Румъния от няколко месеца. Какво стои зад тази тревожна тенденция? Защо голяма част от животните загиват в рибарски мрежи и какви решения съществуват? От Lifestyle.bg разговаряхме с Димитър Попов от "Зелени Балкани", който от години работи по проекти за опазване на китоподобните в България. Ето и какво научихме от него.
Колко опасна всъщност е боровата процесионка
Какво представлява гъсеницата и как влияе на хората, животните и дърветата
Защо е толкова трудно да се установи причината за смъртта
"Първото и най-важно нещо е навременната реакция", обяснява Попов. По думите му много често експертите научават за изхвърлени на брега животни твърде късно, когато възможността за надеждно изследване вече е загубена.
"Китоподобните живеят във водна среда и след смъртта им процесите на разлагане започват много бързо. Когато трупът достигне брега, особено през топлите месеци, буквално за дни може да стане невъзможно да се установи какво точно е довело до смъртта. Тогава можем единствено да правим предположения."
Затова природозащитниците настояват институциите да реагират възможно най-бързо при всеки сигнал. При достатъчно добре запазени екземпляри могат да се извършат аутопсии, които дават ясни отговори за причините за смъртта.
"Имаме споразумение с институциите при откриване на свежи трупове да бъдем уведомявани, за да могат животните да бъдат събрани и изследвани. Само така може да се натрупва надеждна информация за реалните заплахи пред популациите", категоричен е експертът.
Основният убиец остава същият
Макар около смъртта на делфините често да се появяват различни хипотези, според Попов основната причина остава непроменена от години - приловът.
Това е случаят, при който животните попадат случайно в рибарски мрежи, предназначени за улов на риба, най-вече на калкан. В България към момента има около 120 риболовни съда - от лодки от 4-5 метра дължина до кораби с над 20 метра, които имат разрешение да ловят калкан.
"При последния голям случай между Дуранкулак и Шабла открихме около десет китоподобни и над 300 защитени средиземноморски буревестници. Аутопсиите показаха еднозначно, че причината е заплитане в рибарски мрежи."
Димитър Попов подчертава, че това не е проблем само на България и Черно море.
"В световен мащаб приловът е сред най-сериозните заплахи за морските бозайници. Навсякъде, където има риболов с мрежи и популации на китоподобни, съществува подобен риск."
Защо решението не е толкова просто
Една от най-често предлаганите мерки са т.нар. пингери - акустични устройства, които излъчват сигнали и предупреждават делфините за наличието на мрежи. На теория идеята изглежда проста. На практика обаче не всяко устройство върши работа.
"Тествали сме няколко различни модела. Само един от тях показа реална ефективност при намаляване на прилова. Това е много важно, защото често се създава впечатление, че е достатъчно да се сложи някаква пищялка на мрежата. Не е така. Значение имат честотата, силата и моделът на сигнала."
Проблемът е, че именно доказано ефективните устройства са и най-скъпите.
"За един малък рибар инвестицията може да достигне няколко хиляди евро. За по-големите риболовни съдове сумите стават десетки хиляди евро. Затова без външно финансиране масовото им използване е трудно."
Никола Бобчев - българинът, който се върна от Германия, за да спасява Черно море от пластмасата
Никола за страстта към науката, влечението към морето и големият проблем с микропластмасата
Наказателна процедура срещу България
Темата за прилова отдавна не е само природозащитен проблем. Тя вече е и въпрос на европейска политика. Според Димитър Попов срещу България е открита наказателна процедура от Европейската комисия заради недостатъчните мерки за ограничаване на заплитането на китоподобни в рибарски мрежи.
"Това е проблем, който от години е известен. На този етап процедурата се движи сравнително бавно, както често се случва в подобни случаи, но ако не бъдат предприети реални мерки, в бъдеще може да се стигне и до санкции."
Попов подчертава, че експертите отдавна са предоставили на институциите конкретни решения. Още през 2022 г. резултатите от проведените тестове на различни акустични устройства са изпратени до Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, Министерството на земеделието и Министерството на околната среда и водите.
"Идеята беше да покажем кои технологии действително работят. Ако ще се инвестират публични средства, те трябва да бъдат насочени към решения с доказана ефективност, а не просто към устройства, които изглеждат добре на хартия."
Защо рибарите не използват масово пингери
Въпреки че съществува работещо решение, то почти не се използва в България. Причината е преди всичко икономическа.
"Едно устройство може да обезопаси две мрежи. Ако един рибар работи с 20 мрежи, ще са му необходими поне десет устройства. Ако работи със стотици мрежи, инвестицията става огромна."
Освен първоначалната цена съществуват и разходи за поддръжка. Батериите трябва да се сменят, устройствата да се проверяват редовно, а морската среда създава допълнителни технически предизвикателства.
Затова според Попов е необходимо по-активно участие на държавата. Той посочва като пример Германия, където подобни устройства са закупени със средства на държавата и след това са предоставени на рибарите като част от национална програма за опазване на критично застрашена популация на морската свиня в Балтийско море.
"Там държавата е решила, че опазването на вида е обществен приоритет и е инвестирала необходимите средства. След това експерти следят дали устройствата се използват правилно и дали дават резултат."
Какво показват последните наблюдения в Черно море
Парадоксално е, че на фона на тревожните новини за мъртвите делфини от последните дни, учените регистрират и изключително висока активност на китоподобните в българската акватория. През тази година екипът на "Зелени Балкани" е отчел рекорден брой наблюдения по време на теренните проучвания.
"За около 550 километра маршрут регистрирахме приблизително 650 наблюдения. Това е най-високият резултат, който сме отчитали през последното десетилетие."
Според Попов това е добра новина, но не бива да води до прибързани заключения.
"Китоподобните са изключително подвижни животни. Данните показват моментното състояние в конкретен период. След няколко седмици същите животни може вече да са в румънски, турски или украински води."
Затова учените избягват категорични оценки за общото състояние на популациите без мащабни международни проучвания на ниво Черноморски басейн.
Три вида, три различни истории
В Черно море живеят три вида китоподобни - морска свиня, обикновен делфин и афала. Най-многобройна в българските води се оказва морската свиня.
"От всички наблюдения, които направихме тази година, около 80% са именно морски свине. Това е и видът, който най-често страда от прилов."
Причината е свързана с начина им на живот. Те търсят храната си близо до морското дъно, където най-често се разполагат и рибарските мрежи.
Обикновеният делфин предпочита по-дълбоките части на морето и се среща по-рядко край брега, докато афалата остава най-познатият за хората вид - същият, който обикновено се свързва с делфинариумите.
Какво знаем за откритите мъртви животни
По думите на Попов информацията за последните случаи все още е непълна и не бива да се правят каквито и да е прибързани заключения.
"През март имаше от трите вида намерени мъртви животни, като при голяма част от случаите отново имаше индикации за заплитане в рибарски мрежи."
Сред най-характерните белези са липсващи плавници и наранявания по тялото, които често се получават при освобождаването на животните от мрежите.
"Когато видим липсващ опашен плавник или други характерни травми, това е много силен индикатор, че животното е било заплетено."
Има ли връзка с войната в Украйна
Една от най-обсъжданите теми през последните години е въздействието на войната върху морските бозайници. Димитър Попов е предпазлив в оценките си, но признава, че първите години от конфликта съвпадат с необичайно висока смъртност.
"През 2022 г. наблюдавахме пик както при мъртвите, така и при част от живите животни, които показваха признаци на дезориентация и здравословни проблеми."
Той подчертава, че е трудно да се докаже пряка причинно-следствена връзка, но интензивната военноморска активност, подводните експлозии и повишеният шум във водата безспорно представляват риск за видове, които разчитат на звук, за да се ориентират и комуникират. Липсата на изследвания в украински води допълнително затруднява анализа на ситуацията.
Заплаха ли е липсата на храна
Според Попов съществува още един проблем, който често остава в сянка - състоянието на рибните ресурси.
"Китоподобните са на върха на хранителната верига. Ако рибните запаси намаляват, това неизбежно се отразява и върху тях."
Черноморската екосистема е претърпяла сериозни промени през последните десетилетия вследствие на свръхулов, замърсяване, климатични промени и навлизане на инвазивни видове, като рапаните например.
Особено важна роля за Черно море играят трицоната и най-вече хамсията - един от ключовите видове в хранителната мрежа на Черно море. Има голямо рухване на популацията на хамсия в 70-те, 80-те години, даже и началото на 90-те години.
Що е то "Маслен нос" и защо Черно море има нужда от нов резерват
Кремена Ватева от „Грийнпийс“ – България говори за значимостта на зоната
"Когато има струпвания на хамсия, виждаме и по-голяма концентрация на делфини, морски свине и морски птици. Цялата екосистема е свързана."
Именно затова опазването на китоподобните не може да се разглежда изолирано. Защото когато говорим за делфини, всъщност говорим за състоянието на цялото Черно море. Те са своеобразен индикатор за здравето на екосистемата. Ако при тях има проблем, това означава, че някъде по веригата нещо не работи както трябва.
.gcta { background: linear-gradient(90deg, #4285F4, #34A853, #FBBC05, #EA4335); padding: 2px; border-radius: 14px; max-width: 640px; margin: 0 auto; text-decoration: none; display: block; } .gcta-inner { background: #ffffff; border-radius: 12px; padding: 14px 18px; display: flex; align-items: center; gap: 14px; transition: background 0.2s; text-decoration: none !important; } .gcta:hover { text-decoration: none !important; } .gcta:hover .gcta-inner { background: #f7f7f7; } .gcta svg { flex-shrink: 0; width: 30px; height: 30px; } .gcta-title { flex: 1; font-size: 16px; font-weight: 600 !important; color: #111; margin: 0; } .gcta-arrow { color: #aaa; font-size: 20px; flex-shrink: 0; transition: transform 0.2s; } .gcta:hover .gcta-arrow { transform: translateX(3px); }
Добави ни в предпочитани източници в Google
