Танцът, който свързва
В свят, в който движението често е просто ефект, Садек Берабах го превръща в език. Хореограф, артист и визионер, той изписва форми във въздуха с човешки тела, превръщайки сцената в жива архитектура. Поканен от колумбийската звезда Шакира да участва в създаването на хореографията за хита „Girl Like Me“, той внася своята прецизна естетика в поп културата. Модният свят също бързо разпознава силата му: къщи като Moncler и Christian Louboutin му поверяват проекти, в които танцът, модата и пространството се сливат.Един от най-силните му творчески моменти идва с хореографията за прехода между Летните олимпийски игри Токио 2021 и Летните олимпийски игри в Париж 2024 – символичен акт на глобална свързаност. По-късно той участва и в Параолимпийските игри Париж 2024, където чрез движение говори за приобщаване и човечност. Сред последните му колаборации е проект с Ferrari: синхрон между скорост, прецизност и емоция.
Днес Садек Берабах е повече от хореограф. Той е създател на визуални светове. На 27 и 28 юни в Античния театър в Пловдив българската публика за първи път ще гледа на живо танцовото шоу „Murmuration – Level 2“.
Какво ви вдъхновява да ставате сутрин?Животът. Събуждам се, моля се, благодаря. Това е най-важното.Какво беше детството ви във Форбак?Бях изключително срамежлив. Почти не говорех, заеквах, бях сам. Намерих спасение в рисуването и танца. Това беше моят начин да съществувам.Кога разбрахте, че танцът е мисия?Когато видях, че чрез него мога да се почувствам добре в собствената си кожа. Погледите на хората се промениха, аз също. Пораснах, добих самочувствие, бях необходим.
Кои артисти ви повлияха?Майкъл Джаксън заради всичко, което създаваше. Танцът е като рисуване. Първо идва идеята. После „рисувам“ с тела: колкото повече хора, толкова по-висока „резолюция“.
Днес Садек Берабах е повече от хореограф. Той е създател на визуални светове. На 27 и 28 юни в Античния театър в Пловдив българската публика за първи път ще гледа на живо танцовото шоу „Murmuration – Level 2“. Какво ви вдъхновява да ставате сутрин?Животът. Събуждам се, моля се, благодаря. Това е най-важното.Какво беше детството ви във Форбак?Бях изключително срамежлив. Почти не говорех, заеквах, бях сам. Намерих спасение в рисуването и танца. Това беше моят начин да съществувам.Кога разбрахте, че танцът е мисия?Когато видях, че чрез него мога да се почувствам добре в собствената си кожа. Погледите на хората се промениха, аз също. Пораснах, добих самочувствие, бях необходим.
Кои артисти ви повлияха?Майкъл Джаксън заради всичко, което създаваше. Танцът е като рисуване. Първо идва идеята. После „рисувам“ с тела: колкото повече хора, толкова по-висока „резолюция“. 
