Признаваме си, че често си мислим как София с нейните над един милион жители ни се струва прекалено шумна, пренаселена и претъпкана.
Хуманоидни роботи-полицаи и куче пазач – това ли е бъдещето, което идва от Китай
Ето какво могат тези роботи
Но какво да кажат жителите на град като Пекин, който е дом на над 21 милиона души. Имахме възможността да прекараме два дни в столицата на Китай, за да добием дори бегла представа как работи такъв мегаполис.
АвтопаркътПекин е огромен град, като площта му надхвърля 17 000 квадратни километра. Или горе-долу 35 пъти по-голям от вече споменатата и позната ни София.
Това означава, че дори наглед малките на картата разстояние всъщност са големи и говорим за по 10 километра и повече. Това означава, че всеки трябва да се придвижва някак - дали ще е с автомобил, мотопед, или пък дори с колело - транспортът е задължителен.
Това следователно води до толкова много превозни средства, че дори не може да си го представим. За да се поеме целият този трафик, инфраструктурата е наистина много добре развита и организирана.
Но дори по четирилентови булеварди средната скорост на движение е около 50 км/ч в по-натоварените часове, защото потокът от коли е наистина голям.
Някои статистики твърдят, че броят на регистрираните автомобили в Пекин надхвърля 6.5 милиона. Докато в София, за да направим отново паралел, са около 800 000.
Ето защо натискането с клаксон е нещо напълно нормално, то е част от ежедневието. И впечатлението ни е, че то не е свързано непременно с лоши чувства и проява на агресия. Не, то по-скоро означава: "Хей, тук съм, ако не си ме видял".
И всъщност с натискането на клаксона се предотвратяват стотици малки пътно транспортни произшествия. Изключително голям процент от автомобилите в Пекин са електрически, което на теория трябва да подобри качеството на въздуха.
Въпреки това, с просто око се забелязва, че замърсяването на въздуха е доста сериозно. Не се усеща като някаква конкретна миризма, но е там. Най-лесно се забелязва, когато погледнеш към небето.
Дори в ясни и слънчеви дни не можем да видим нито слънцето, нито синия цвят на небето така, както сме свикнали. Цветът на небето например е сивкав, сякаш има гъста облачност и това е ежедневие.
Това замърсяване се дължи на редица фактори, като основните са фабриките, заобикалящи Пекин и разбира се, многото автомобили.
И това, въпреки факта, че автомобилите с чист конвенционален двигател, които засякохме по улиците на Пекин, не преобладаваха. Дори мотопедите, които също са изключително употребявани, са електрически.
Те са навсякъде, не само по пътното платно, но и по тротоарите, така че винаги трябва да внимаваме, когато се разхождаме, където и да било. Пресичането на пешеходна пътека също трябва да е с повишено внимание, защото тук колата по-скоро ще се опита да ни заобиколи, отколкото да изчака да преминем.
Същото важи и за вече споменатите мотопеди. Те сменят ленти и платна, без да се съобразяват кой знае колко с това кой е с предимство. Впечатление прави и че има наистина много камери, следящи вероятно за превишена скорост.
Камери има и по тротоарите и са наистина почти навсякъде, където да погледне човек. Може би това е китайският начин за справяне с престъпността.
Описана така, картинката може и да не звучи много приятно, но всъщност това е чарът на Пекин. Как милиони хора бързат за някъде и успяват да стигнат дотам, без да хабят излишни нерви.
Съвсем очаквано по улиците на Пекин преобладават китайските марки като BYD, Chery, Leapmotor, Geely и Xpeng. Като има и такива, като Maple и Beijing, които не са популярни за широката публика извън Китай, но в столицата видяхме доста автомобили на марките.
Забелязахме и европейски марки по улиците на Пекин, но те бяха наистина малко и по-скоро рядкост. Като най-често срещаните от нас бяха Volkswagen, Audi и Mercedes. Но видяхме и няколко Porsche Panamera и Macan, дори едно Lamborghini Aventador.
Окото ни долови и немалък брой Tesla. Но това не е изненадващо, защото една от гигафабриките на компанията се намира в Шанхай. Там се произвеждат Model 3 и Model Y, които и виждахме най-често.
А зареждането?Това е въпрос, които в България спира много хора от това да си купят електромобил. Просто защото не всеки има гараж, където може да зареди колата си. Ето защо си зададохме същия въпрос и за Пекин. Къде се зареждат всички тези коли (и мотопеди), при положение, че по улиците, които обиколихме, не видяхме да има зарядни станции?
От Пекин до Уху с влак – как се минават над 1000 км за 4 часа и половина
В Китай влаковете са на друго ниво
Оказа, се, че почти всяка сграда в града разполага с няколко подземни нива с изградени в тях зарядни станции. Именно там хората зареждат колите и мотопедите, когато имат нужда. И на външни зарядни станции, но те не са разположени по тротоарите, както бихме си помислили, че е най-логично.
.gcta {
background: linear-gradient(90deg, #4285F4, #34A853, #FBBC05, #EA4335);
padding: 2px;
border-radius: 14px;
max-width: 640px;
margin: 0 auto;
text-decoration: none;
display: block;
}
.gcta-inner {
background: #ffffff;
border-radius: 12px;
padding: 14px 18px;
display: flex;
align-items: center;
gap: 14px;
transition: background 0.2s;
text-decoration: none !important;
}
.gcta:hover {
text-decoration: none !important;
}
.gcta:hover .gcta-inner {
background: #f7f7f7;
}
.gcta svg {
flex-shrink: 0;
width: 30px;
height: 30px;
}
.gcta-title {
flex: 1;
font-size: 16px;
font-weight: 600 !important;
color: #111;
margin: 0;
}
.gcta-arrow {
color: #aaa;
font-size: 20px;
flex-shrink: 0;
transition: transform 0.2s;
}
.gcta:hover .gcta-arrow {
transform: translateX(3px);
}
Добави ни в предпочитани източници в Google