„Денят на истината“ не е шедьовърът в кариерата на Стивън Спилбърг, но е сред най-искрените му филми досега
ПРЕДИ ПУКАНКИТЕ
Времетраене: 2 часа и 25 минути Режисьор: Стивън Спилбърг В главните роли: Емили Блънт, Джош О`Конър, Колин Фърт, Уайът Ръсел, Ийв Хюсън, Колман Доминго, Хенри Лойд-Хюс Бюджет: около 115 милиона долара С какво да се подготвим: "Близки срещи от третия вид" (1977 г.) и "Извънземното" (1982 г.)
От векове хората сме любопитствали за своя произход и мястото ни във Вселената. Възможно ли е да не сме сами? Съществуват ли наистина извънземни? И близо ли сме до евентуална среща с тях? Това са все въпроси, които през последните десетилетия са вълнували и някои от най-значимите творци в киното. Но досега сме гледали толкова много филми за извънземни, че лесно бихме си помислили, че тези тема е вече далеч не толкова плодотворна и вдъхновяваща.
Има един режисьор обаче, който е сякаш завладян от нея - Стивън Спилбърг. Вероятно не много хора знаят, че тя заема централно място във филм, който той прави още едва на 18 - Firelight (1964 г.). Но със сигурност доста повече са чували и гледали "Близки срещи от третия вид" (1977 г.), който за времето си е изумително кинематографично зрелище с голямо въздействие. През 1982 г. пък излиза и "Извънземното" - добре познатата ни история за самотно момче на име Елиът, което открива и се сприятелява с добродушно извънземно, озовало се на Земята. И след като преди 21 години представи своята история за нашествие на извънземни машини във "Война на световете", ето че режисьорът най-накрая се завръща към научната фантастика и темата за съществуването на живот отвъд нашата планета.
"Денят на истината" е филмът, който Спилбърг нарича заключителната част от трилогията, започната с "Близки срещи от третия вид" и "Извънземното". Последното му заглавие успя да се превърне в едно от най-очакваните за годината и да развълнува киноманите, отчасти именно защото представлява своеобразно завръщане на режисьора към жанра, към който спадат някои от най-успешните му филми, но и към темата за извънземните, от която никога не е криел, че се интересува силно. Спилбърг дори се появява с обръщение към зрителите в последния трейлър на "Денят на истината", сякаш за да ни убеди, че наистина вярва в съдържанието му.
Във филма, за който Стивън Спилбърг отново обединява сили с дългогодишния си партньор - сценариста Дейвид Кеп ("Джурасик парк", "Пътят на Карлито", "Война на световете"), сюжетът е задвижен от един основен въпрос - какво би станало и как бихме реагирали, ако разберем със сигурност, че не сме сами във Вселената.
Действието се развива в момент, когато светът е на ръба на голяма криза. Но в центъра на историята се оказват двама герои в надпревара с времето, за да разкрият дълго пазена тайна, която вярват, че човечеството има правото да узнае. Още с откриващите си кадри "Денят на истината" ни хвърля директно в разгара на борбата за разсекретяване на тази информация. Тя се оказва в ръцете на Даниел Келнър - брилянтен млад специалист по киберсигурност, който проявява решителност и смелост, като рискува живота си, за да разобличи пред света държавна тайна, пазена от корпорация "Уордекс".
Впоследствие разбираме, че в продължение на десетилетия тази компания е работила за правителствата на САЩ и крие информация за документирани в миналото срещи с извънземни. Даниел обаче знае тайни, които биха имали огромен ефект върху човечеството, ако бъдат разкрити. И убеден, че то има правото да научи истината, той планира да разкрие скритите от света физически доказателства и данни, които е откраднал. Като в тази своя мисия Даниел се впуска с приятелката си Джейн (Ийв Хюсън) - доскоро послушница в манастир, която сега е в търсене на изгубеното си призвание.
Междувременно се запознаваме и с Маргарет Феърчайлд (Емили Блънт) - водеща на прогнозата за времето в местната телевизия на Канзас Сити, Мисури. Сутринта преди един от по-напрегнатите ѝ работни дни я изненадва влетяла през прозореца на апартамента ѝ птица. Тази случка обаче не просто я оставя стъписана, а задейства особени телепатични и полиглотични способности. Именно заради тях малко по-късно същия ден, докато е на живо в ефир, тя внезапно започва да "говори" на непознат език.
И докато нищо неподозиращата Маргарет се опитва да разбере какво всъщност се случва с нея, Даниел продължава бягството си. По петите му е Ноа Сканлън (Колин Фърт) - зловещия шеф на "Уордекс", който е твърдо убеден, че истината за срещите с извънземни не бива да излиза наяве, тъй като ще доведе до сериозни последици за света. Негов пълен антипод пък е Хюго Уейкфийлд (Колман Доминго) - бивш шеф на Даниел, който му помага да се укрие от Сканлън и да разобличи деянията на компанията му.
Както бихме предположили, развитието на действието неизбежно пресича пътищата на Даниел и Маргарет. Така най-накрая разбираме и каква всъщност е връзката помежду им, за която се загатва, както и какъв е развоят на мисията в разкриването на дълго пазената тайна.
Както Джош О`Конър, така и Емили Блънт, които изпълняват главните роли, впечатляват с великолепна актьорска игра. Всъщност, целият актьорски състав се справя повече от добре със задачата да направи образа си запомнящ се. Но не би било преувеличено да кажем, че звездата тук е Блънт. Макар че ролята ѝ е многопластова и сложна, актрисата успява сякаш без усилие да премине от лекотата, която носи героинята ѝ в началото, до разгръщането на силната ѝ емоционалност след това.
Именно благодарение на постъпателното развитие на първоначално паралелно развиващите се сюжетни линии на героите на Джош О`Конър и Емили Блънт "Денят на истината" приковава интереса. Филмът успява да изгради атмосфера на нарастващо напрежение и очакване и е зареден с динамика и интензитет. Освен това на тази приключенска научна фантастика не ѝ липсват също и вълнуващи преследвания, и екшън.
Увлекателно разказан и представен визуално впечатляващо и въздействащо, със зашеметяващи кинематография, визуални ефекти и музика, композирана от Джон Уилямс, "Денят на истината" е точно каквото бихме очаквали от Стивън Спилбърг. Типично в свой стил, режисьорът съчетава мащабност, зрелищност и визуално майсторство с дълбоки, силно емоционални теми. Като основната - тази за съществуването на извънземните, е преплетена с отраженията ѝ върху политиката, поставят се на фокус също отношенията на правителствата с големите бизнеси, значението на емпатията за човечеството ни, религията, но и вярата в най-широк смисъл - в съществуването на нещо отвъд това, което виждаме и познаваме.
Неизбежно е обаче да почувстваме и сантименталност, когато гледаме "Денят на истината". Като това може да се възприеме от някои и като слабост на филма, който на моменти се усеща като ехо от ранната кариера на Спилбърг. В него се забелязват препратки към предишни творби на режисьора, докато в същото време на зрителя не е представено нещо особено изненадващо, различно или ново за извънземните.
Погледнато от този ъгъл "Денят на истината" не носи чувството на еуфорично страхопочитание, което ни даде "Близки срещи от третия вид". Не е и шедьовърът, който вероятно мнозина са предполагали, че ще увенчае кариерата на режисьора. Но едва ли Спилбърг се е стремял към точно това с този филм. Неговата стойност е в това, че е вълнуващ, трогателен и личен филм, който връща режисьора към миналото му и една от темите, обсебили го през цялата му кариера, чрез една нова история. А в темата за съществуването на живот отвъд пределите на планетата ни той продължава да влага щедра доза от своя позитивизъм и искрена надежда, както и да затвърждава вярването си, че истината ще спаси човечеството.
Най-очакваните кинопремиери за юни
Гвоздеят е новият филм на Спилбърг
И не на последно място, "Денят на истината" не е просто летен блокбъстър, създаден, за да забавлява публиката. Освен тази, не бива да пренебрегваме и другата, много по-значима роля, която има. А именно да ни провокира да се замислим и да ни напомни, че не бива да губим способността си като човечество да бъдем емпатични, докато същевременно запазим надеждата и оптимизма си.
"Денят на истината" е по кината от 10 юни
.gcta { background: linear-gradient(90deg, #4285F4, #34A853, #FBBC05, #EA4335); padding: 2px; border-radius: 14px; max-width: 640px; margin: 0 auto; text-decoration: none; display: block; } .gcta-inner { background: #ffffff; border-radius: 12px; padding: 14px 18px; display: flex; align-items: center; gap: 14px; transition: background 0.2s; text-decoration: none !important; } .gcta:hover { text-decoration: none !important; } .gcta:hover .gcta-inner { background: #f7f7f7; } .gcta svg { flex-shrink: 0; width: 30px; height: 30px; } .gcta-title { flex: 1; font-size: 16px; font-weight: 600 !important; color: #111; margin: 0; } .gcta-arrow { color: #aaa; font-size: 20px; flex-shrink: 0; transition: transform 0.2s; } .gcta:hover .gcta-arrow { transform: translateX(3px); }
Добави ни в предпочитани източници в Google
