РЕКЛАМНИ ПРОМОЦИИ

По принцип преходите в Родопите никога не са били сред любимите ми. Някак си винаги съм ги намирала за по-бавни, по-тихи и дори малко скучни в сравнение с драматичните гледки на Пирин, безкрайността на Балкана или суровите била на Рила. Но има едно място, което дори и аз не мога да обвиня в липса на характер - Източните Родопи. И по-точно районът около Маджарово.

Колко тревожно е положението на врабчетата в България

Ето какво показва последното преброяване на БДЗП

Тук планината не впечатлява с височина, а с нещо много по-ценно - живот. Толкова много живот, че районът е определян като едно от местата с най-богато биоразнообразие, не само в България, но и в цяла Европа. На тази територия са установени 278 вида птици - близо 70% от всички видове, срещащи се у нас.

Това е и една от причините мястото да е световноизвестно сред любителите на птици и фотографите на дивата природа. Както побърза да обясни и мъжът ми, който е любител орнитолог - тук могат да се видят птици, които не се срещат никъде другаде в България. Въпреки че не съм от най-запалените фенове на птичките, дори аз се впечатлих от това, което видях.


Малка част от язовир "Студен кладенец"

През лятото над скалите на долината на Арда могат да се наблюдават белоглави, египетски и черни лешояди, черни щъркели, соколи скитници, цели шест вида орли. Типични за района са и синият скален дрозд, испанското каменарче, черноглавата овесарка и малкото черноглаво коприварче. По язовирите и Арда зимуват хиляди водолюбиви птици, сред които и грациозната сива чапла. За хората, които обичат да наблюдават птици, това е нещо като сафари, но без да напускат Европа.

А гледките определено помагат. Река Арда прорязва пейзаж от древни вулканични скали, оформяни милиони години от природните стихии. Около тях живеят десетки видове пеперуди, костенурки и редки растения. Това е от местата, където дори човек да не разбира нищо от биология, много бързо започва да гледа по-внимателно около себе си и да открива по нещичко любопитно постоянно.

Нашият дом за следващите два дни беше край Маджарово. Там ни посрещна Петър Христов - човек, който сам по себе си е доказателство, че точно като река Арда, която тече в непосредствена близост до центъра на БДЗП, и животът понякога прави интересни завои.


Природозащитен център “Източни Родопи“ на БДЗП

Роден в София, прекарал близо 15 години в Нидерландия, днес той е избрал да живее в Източните Родопи и да работи за опазването на дивата природа, като част от БДЗП. Купил е място в района и вече е част от общността на хората, които се опитват да съхранят това богатство за следващите поколения.

В момента ресторантът към центъра не работи, защото се търси човек, който да го стопанисва. Пепи обаче се извини за това поне сто пъти, сякаш лично ни беше лишил от вечеря. Истината е, че много бързо забравихме за ресторанта, защото разговорите с него се оказаха далеч по-увлекателни. Особено за петгодишната ни дъщеря.

За два дни тя научи повече за птиците, отколкото вероятно аз през целия си живот съм знаела. Пепи разказваше увлекателно за всеки вид, за навиците му, за трудностите пред оцеляването му и за усилията, които природозащитниците полагат ежедневно. Интересното е, че доста чужденци се отбиха през времето, в което бяхме там, за да научат и те нещичко за природата, която ги заобикаля.


Срам не срам, ще призная, че дълги години смятах лешоядите за грозновати, но трябва да си върна думите назад, защото определено най-впечатляваща беше срещата ни с тях.

По съвет на Пепи посетихме специална площадка за подхранване над язовир Студен кладенец, където от безопасно разстояние могат да се наблюдават десетки грабливи птици (най-вече лешояди), събрани около храната. Поради изчезването на стадата диви тревопасни, в момента популациите им разчитат изключително много на редовно подхранване с трупове на домашни и диви животни, организирано от природозащитни организации като БДЗП. Гледката е повече от впечатляваща, но и малко подвеждаща. Защото ако попитаме повечето хора какво мислят за лешоядите, вероятно ще чуем думи като "смърт" или "мърша", което създава кофти конотация за тези великолепни животни. Истината е точно обратната.

Лешоядите са сред най-полезните животни за екосистемите. Те изпълняват ролята на естествени санитари, като унищожават животински останки и така ограничават разпространението на опасни болести както сред дивите животни, така и сред хората. Неслучайно учените изчисляват, че екологичните услуги, които тези птици предоставят, се оценяват на над 100 милиона евро годишно. Най-интересното е, че всеки от видовете има уникален метод на хранене, благодарение на който не се конкурират.


В ПЗЦ на БДЗП

"Въпреки огромното им значение, лешоядите са сред най-застрашените птици в Европа и България", разказва ни Пепи.

Някога у нас са гнездили четири вида лешояди - брадат, черен, белоглав и египетски. Днес постоянно гнездят само два - белоглавият и египетският лешояд. Черният понякога идва от съседна Гърция, а брадатият лешояд е изчезнал като гнездящ вид у нас преди десетилетия. Основната заплаха някога е била отстрелването на тези животни, поради погрешното схващане на хората как точно се хранят.

Днес основната им заплаха са отровите, които продължават да причиняват сериозни щети на популациите им. Именно затова съществуват места като Природозащитния център в Маджарово, които не само информират, но правят всичко по силите си да спомогнат тези популации да престанат да намаляват с всяка година.


В интерактивната експозиция на центъра посетителите могат да научат повече за живота на лешоядите, за програмите по възстановяване на популациите им и за усилията, които стоят зад всяка спасена птица. Както Пепи подробно ни обясни, те наистина са огромни. На разположение има бинокли, наблюдателни тръби и човек (като Пепи), който с удоволствие ще отговори и на най-любопитните въпроси. А щом издържа словесните атаки на дъщеря ни, значи няма въпрос, който да му се опре.

А ако искаме да си тръгнем с малък спомен, магазинчето към центъра предлага магнити, значки, тениски, книги, вино, играчки - сувенири и др., които са не само чудесен подарък с кауза, защото всяка покупка подпомага дейността на БДЗП.

Липсата на ресторант в Природозащитния център пък стана чудесна причина да разгледаме малко по-обстойно Маджарово - вторият най-малък град на територията на България след Мелник.


Старият стадион в Маджарово

Да, населението му днес е едва няколкостотин души (под 500) и на пръв поглед изглежда спокойно до степен на пълна тишина. Но точно това му е чарът. Някога Маджарово е бил оживен миньорски център, а днес е едно от онези места, където времето е решило да забави ход. Улиците са тихи, хората се поздравяват по име, а усещането за постоянно бързане, което носим от големите градове, просто изчезва. За сметка на малката му площ и население, има чудна, голяма и нова детска площадка и фитнес на открито, на които успяхме да се позабавляваме цялото семейство и няколко местенца за хапване.

Всъщност едно от нещата, които най-много ни направиха впечатление в района, бяха хората. Те не са много. В някои села живеят по десетина-двайсетина души, а в други постоянните жители могат да се преброят на пръсти. Но отдавна не бяхме попадали на толкова сърдечни и гостоприемни хора. От случайните разговори пред магазина до срещите с местни стопани и природозащитници, навсякъде усещахме онази неподправена доброта, която все по-трудно се среща.


Важно да се отбележи е, че предвид близостта с южната ни съседка, жегата в Източните Родопи е типично по гръцки. Добрата новина е, че когато жегата стане непоносима, има още една приятна изненада.

Малцина свързват Източните Родопи с плажуване, но по бреговете на Арда има десетки малки кътчета, където човек може да се разхлади. Водата е чиста, реката криволичи между скалите, а гледките са толкова красиви, че за момент забравяме, че сме в България. Не става дума за класически плаж с чадъри и шезлонги, а за онзи тип диво лятно удоволствие, което все по-трудно намираме - хавлия върху тревата, студена вода и почти никакви хора наоколо, само малко крави, които понякога идват на плажа, за да пийнат вода и да се разхладят.

Освен всичко изброено, Маджарово е и чудесна отправна точка за опознаване на околността. На по-малко от час път се намира едно от най-интересните места в Южна България - село Мезек.


Мезешка крепост

Ако сме любители на историята, трудно ще останем разочаровани. Над селото се издига средновековната крепост Мезек - една от най-добре запазените крепости в България. От стените ѝ се откриват впечатляващи гледки към долината и близката гръцка граница, а разходката по бойните кули връща посетителите векове назад във времето.

Още по-впечатляваща е Тракийската куполна гробница край селото. Смята се за една от най-големите и най-добре запазени тракийски гробници на Балканите. Построена през IV-III век пр. Хр., тя е оцеляла повече от две хилядолетия и днес позволява на посетителите буквално да влязат в историята. 


Тракийската куполна гробница край Мезек

Артефактите и съкровищата, открити в тракийската гробница на село Мезек при разкопките, днес се съхраняват в Археологическия музей в София  и в Историческия музей в Хасково, но все пак е намерен доста интересен начин да бъдат изложени и в гробницата на място - показани са с помощта на холограми.

Хладината в гробницата очевидно привлича комарите и макар през деня, вътре има доста, затова съветваме преди посещение, да се напръскате добре със спрей против насекоми. Отбихме се и до Свиленград, където не успяхме да опитаме прочутото малеби, но пък хапнахме в едно много приятно ресторантче до Марица с хубава гледка към реката и видяхме нутрии да плуват в нея.


Мостът на Мустафа паша в Свиленград

За да сложим точката, ще кажем, че районът около Маджарово е наистина специален. Причината е, че на сравнително малка територия се събират изключителна природа, редки птици, древна история, красиви реки, язовири и хора, които все още пазят усещането за истинско гостоприемство. 

Кучетата, които спасяват животи

Николай Терзиев от БДЗП за неоспоримия принос на кучетата за борба с отровите за опазването на дивата природа

Затова, ако и вие като мен сте гледали на Източните Родопи като на по-тихия братовчед на останалите български планини, може би е време да им дадете шанс. Защото тук няма да намерите най-високите върхове или най-известните туристически маршрути. Ще намерите нещо по-рядко - място, което не се опитва да ви впечатли на всяка цена, а просто ви кара да искате да останете още малко.
.gcta { background: linear-gradient(90deg, #4285F4, #34A853, #FBBC05, #EA4335); padding: 2px; border-radius: 14px; max-width: 640px; margin: 0 auto; text-decoration: none; display: block; } .gcta-inner { background: #ffffff; border-radius: 12px; padding: 14px 18px; display: flex; align-items: center; gap: 14px; transition: background 0.2s; text-decoration: none !important; } .gcta:hover { text-decoration: none !important; } .gcta:hover .gcta-inner { background: #f7f7f7; } .gcta svg { flex-shrink: 0; width: 30px; height: 30px; } .gcta-title { flex: 1; font-size: 16px; font-weight: 600 !important; color: #111; margin: 0; } .gcta-arrow { color: #aaa; font-size: 20px; flex-shrink: 0; transition: transform 0.2s; } .gcta:hover .gcta-arrow { transform: translateX(3px); }

Добави ни в предпочитани източници в Google