Ако има планина, в която винаги откриваме по нещо ново, това е Рила. Дори след многобройните ни преходи из нея, все още успява да ни изненада с кътчета, за които по-малко хора знаят. Един от тях е маршрутът към Смрадливото езеро - сравнително по-слабо посещаван, но изключително красив.
Малка книжка за голяма планина и големи приключения
Четиво за начинаещи планинари от един истински планинар
Най-удобната отправна точка е местността Тиха Рила, до която може да се стигне пеша или с високопроходим автомобил от Кирилова поляна. Разстоянието е около осем километра, но пътят не е от най-леките - на много места е каменист, с дълбоки коловози и неравности.
В местността Тиха Рила се намира едноименният кантон, познат сред местните като "Хидрото", както и чешма с ледено студена планинска вода. Оттук започва пътеката към Смрадливото и Рибните езера. Има два варианта - по широкия черен път или по маркираната с жълти знаци пътека, която се отклонява вдясно покрай дървената ограда. Ако искаме по-приятна разходка сред природата, вторият вариант е безспорно по-добрият избор.
Само няколко минути след началото на маршрута се преминава по малък дървен мост, а след него пътеката навлиза в прохладна иглолистна гора. Малко по-нагоре има още една чешма с ледена вода, след която остава по-малко от час ходене. Общото време от Тиха Рила до Смрадливото езеро е около час, а всяка следваща крачка постепенно разкрива защо това място е сред най-красивите и по-слабо познати кътчета на Рила.
Ако за първи път чуем името Смрадливото езеро, вероятно ще си представим заблатено място с неприятна миризма, което човек би заобиколил отдалеч. Истината обаче е точно обратната. Всеки, който е стигал до него, знае, че там го очакват кристално чиста вода, сурови гранитни върхове и една от най-красивите гледки в Рила. А неприятна миризма... няма. Тогава откъде идва това необичайно име?
Най-разпространената легенда разказва, че преди много години силна буря разлюляла езерото толкова мощно, че огромни вълни изхвърлили голямо количество риба на брега. Тя останала там, започнала да се разлага и миризмата се носела из района дни наред. Местните хора започнали да наричат водоема "Смрадливото езеро" и името се запазило до днес.
Друга версия свързва названието с естествени газове и органични вещества, които в миналото понякога са създавали специфична миризма около бреговете. Днес обаче подобно явление не се наблюдава и, ако посетите езерото, ще се убедите, че въздухът е толкова чист, колкото само високата планина може да предложи.
Около Смрадливото езеро витаят и множество легенди. Смята се, че районът е бил едно от местата, където Свети Иван Рилски се е уединявал по време на духовните си странствания. Трудно е човек да докаже подобни истории, но когато се озове сред тишината на Рила, лесно разбира защо точно това място е вдъхновило толкова много предания.
3 леснодостъпни хижи в Рила
Защо да посетим "Мальовица", "Ястребец" и "Скакавица"
Освен с мистиката си езерото впечатлява и с размерите си. То е най-голямото ледниково езеро в България и на целия Балкански полуостров. Намира се на около 2295 метра надморска височина в северозападната част на Рила, между върховете Рилец и Кьоравица. Дълго е близо 900 метра, широко около 260 метра, а на места достига дълбочина от 24 метра, ни иформира сайта Opoznai. Водите му са ледено студени дори през лятото, а околните скали и тревисти склонове превръщат пейзажа в истинска планинска картина.
Това, което най-силно впечатлява, е усещането за спокойствие. За разлика от Седемте рилски езера, където през лятото често има стотици туристи, до Смрадливото езеро достигат далеч по-малко хора. Ако обичате места, където се чува единствено вятърът, ромоленето на водата и звънът на някоя овца в далечината, тук ще ги откриете.
.gcta {
background: linear-gradient(90deg, #4285F4, #34A853, #FBBC05, #EA4335);
padding: 2px;
border-radius: 14px;
max-width: 640px;
margin: 0 auto;
text-decoration: none;
display: block;
}
.gcta-inner {
background: #ffffff;
border-radius: 12px;
padding: 14px 18px;
display: flex;
align-items: center;
gap: 14px;
transition: background 0.2s;
text-decoration: none !important;
}
.gcta:hover {
text-decoration: none !important;
}
.gcta:hover .gcta-inner {
background: #f7f7f7;
}
.gcta svg {
flex-shrink: 0;
width: 30px;
height: 30px;
}
.gcta-title {
flex: 1;
font-size: 16px;
font-weight: 600 !important;
color: #111;
margin: 0;
}
.gcta-arrow {
color: #aaa;
font-size: 20px;
flex-shrink: 0;
transition: transform 0.2s;
}
.gcta:hover .gcta-arrow {
transform: translateX(3px);
}
Добави ни в предпочитани източници в Google