РЕКЛАМНИ ПРОМОЦИИ

Единствената дъщеря на Мустафа Чаушев – певицата и поетеса Ажда Чаушева, изненадващо разголи душата си. Направи го не само с поезията си в своята втора стихосбирка „Пак ще дишаш, сърце”, но и с признанието, че от дълги години се бори с психическо заболяване, за което до скоро знаели само родителите й.

 

Хората мислели, че редовно пътува до Истанбул с баща си – легендарният певец Мустафа Чаушев, за да участват по концерти, но истината била съвсем друга. По време на следването си в южната ни съседка Чаушева преживяла голям стрес, в резултат на което отключила тежкото заболяване. Битката с него се отразила на цялото семейство. Най-вече на майка й, която получила диабет от притеснение.

През последните години певицата почти е прекратила участията си. Имало дни, в които не искала да излиза от вкъщи. Седяла в една стая и мълчала, а в главата й преминавали какви ли не мисли, в това число и суицидни. С днешна дата ситуацията е овладяна, макар и с редовната употреба на хапчета. Пред репортер на „Уикенд” талантливата Ажда споделя, че любовта винаги я вдъхновявала за творчество.

Миналата година кандидатствала чрез фонд „Култура” за издаването на стиховете й. Отрязали я доста рязко. Каза ли й, че стиховете си трябва да чете само пред близките си и семейството си, а не публично. Ажда се разочаровала от чутото. После си казала, че щом голямата поетеса Маргарита Петкова застава зад 62-те й стихотворения, значи те изобщо не са лоши.

Римите посветила на две свои любови. Едната била кармичната й връзка. Двамата с мъжа били разделени, но останали приятели. Другата любов я разболяла буквално - физически и психически. Певицата почнала да пие по 7 литра вода на ден.

„Около година бях в тежка депресия. Човекът се оказа не такъв, за какъвто се представяше. Лъжеше ме. Докато е траел флиртът с мен, той е излизал и с друга жена. А аз си мислех, че съм намерила своята половинка, че имам човек, на когото мога да разчитам. Казах си, че вероятно Бог ме е спасил от нещо много лошо. Много жени са били в моето положение. Но въпреки това болеше. Душата ме болеше.

Нямаше конкретна житейска ситуация, която да отключи биполярното ми разстройство. Бях на 18 години, когато заминах да уча в Истанбулския университет. Там не беше никак лесно, получих някакъв стрес. Върнах се вкъщи и не исках да излизам, не говорех с хората, не вдигах телефона на приятелите си, отказвах срещи. Дори не исках да влизам в банята да се къпя, а принципно съм много чист човек. Не мога без баня, не мога без душ, всеки ден по два пъти се къпех преди това.

Избягах от Бургас в София, за мен столицата беше спасение. В Бургас всички се познавахме и хората се питаха: „Какво става”? Доктор Лорис Саян, който е светило на медицината в Бургас ми даде диагнозата циклофрения, което на мен ми прозвуча страшно зловещо.

Излязох от кабинета му разплакана и попитах майка ми: „Защо не съм нормална? Защо ми се случва това”? Дълго време си мислех, че не мога да имам нормална връзка, защото съм различна. Трябваше да осъзная болестта си, да намеря адекватно лечение. Намерих го. От 10 години вече се лекувам в Истанбул, в ремисия съм. Ходила съм и на психолог, и на психиатър в София. Психиатърът каза, че съм на 50% излекувана, защото умея да анализирам ситуацията. Посъветва ме при проблем, да се съветвам с лекар.

На биполярното разстройство се гледа като разстройство на характера в Америка. Много звезди там, а и у нас го носят, защото са по-чувствителни от другите хора. Научих се да живея с биполярното си разстройство. Приемем си хапчетата и съм си щастлива. Цял живот ще си ги пия, това си е вид терапия. Хората трябва да осъзнаят, че са болни и че има начин да бъдат лекувани. Не бива да се срамуват”, споделя Ажда, като издава, че е минала през ада и вниква в положението на всеки, който е с биполярно разстройство.

Категорична е, че към тези хора трябва да се подхожда с разбиране и търпение. Осъзнала е, че мисията й на тази земя била не само да радва хората с песните и стиховете си, но и да им помага при различните видове нервни разстройства.

Имало дни, в които не намирала смисъл от живота. Нищо не я радвало. Единствено страхът да посегне на живота си я спирало да го направи. Както и родителите й. Мислила си, че ще ги направи най-нещастните хора на света, а те не заслужавали това. Певицата определя себе си като късметлийка, защото имала най-прекрасните майка и татко на света.

„Искам да поискам прошка от родителите си и чрез страниците на вестника за това, което им причиних. Майка ми най-добре ме усещаше когато съм в мания, когато съм в депресия. Имам и хашимото. Чела съм, че то също помага за биполярно разстройство. Чела съм, че може да се овладее и с хранене, но аз обичам да си хапвам. Не мога да се откажа от сладките неща, от млечните, особено от сиренето. Угаждам си! Две години не бях идвала в София. Дойдох за премиерата на книгата си и изядох пет тирамисута.

Не мисля, че стрелбата по нас на магистралата преди години е допринесла за биполярнто ми. Тя беше случайна. Просто човек на българо-турската граница пререди всички. Аз с чувството за справедливост на зодия „Дева” направих забележка. После се засякохме на гишето за паспортите. Беше мъж в анцуг, не можех да си представя, че носи оръжие. Малко преди магистралата се чу тътен. Майка залегна. Куршумът профуча на сантиметри от татко. Не сме завели дело. След няколко дни отключих паник атаки. Не можех да пея, не можех да дишам”, изповяда Ажда Чаушева, като добавя, че семейството й отдавна е простило на неизвестния стрелец.

Спасение за душата си певицата намира в различните джамии и манастири. Чувствала се много добре в Драгалевския манастир. Там намирала уединение и връзка с Бог. Ходила да пали свещички и в манастира „Свети Мина”, защото знаела, че там стават чудеса. Светецът обаче изпълнявал само тези желания, които били писани да дойдат до главата на даден човек.

„Днес се приемам такава, каквато съм. Научих се да се обичам малко повече”, казва Ажда, която се надява скоро пак да се върне към музиката, която толкова обича.