Жриците на алхимията
Published on 10.07.2026

Германският художник Анселм Кийфър превръща една от най-големите зали в миланското Palazzo Reale в машина на времето със специално създадената за пространството инсталация „Алхимистките“-Кийфър избира неслучайно Sala delle Cariatidi (Залата с кариатидите). „Алхимистките“ е жест към жените, посветили се на експерименти във време, в което на тези опити се е гледало като на вещерство и на забранени практики.Сред тях се откроява фигурата на италианската аристократка Катерина Сфорца (1463–1509), дъщеря на херцога на Милано Галеацо Мария Сфорца. Отдадена на науката, тя е автор на над четиристотин алхимични, козметични и терапевтични формули и рецепти. Прокудена в манастир, според намерените архиви Катерина, известна още като Алената графиня, веднъж казала на един монах: „Ако можех да разкажа всичко, което съм преживяла, никой нямаше да ми повярва!“.Специалисти от екипа на Кийфър, натоварени с изследователската част на проекта, коментират: „Писма, договори и досиета от наказателни процеси разкриват, че както благородни, така и обикновени жени са се занимавали с теория и практика на алхимията. Ан-Мари Зиглер например е смятала, че притежава тайната рецепта и познанието да помага на бездетни двойки да се сдобиват с деца със специални дарби – една от причините да бъде изгорена на клада жива, когато е само на 25 години“.За тези жени артистът създава своя въздействащ и предизвикващ възторг, респект и тъга от злощастната им съдба пантеон. Всяка картина е замислена като акт на възкресение – лица и тела изплуват от корозирали повърхности, възкресявайки и вечната борба межу светлината и тъмнината, знанието и забравата. Алхимията, разбирана като трансформация на материята и духа, се превръща в метафора за самата живопис – процес, в който огънят и окислението създават образ и познание. 



Покажи всички

Copyright PromoMall © Pulsix Design
Поверителност