РЕКЛАМНИ ПРОМОЦИИ

„Не мога да си представя нито един ден без работа”, казва основателят на ансамбъл „Българе”

 

„Нощ в миналото” – зрелищният интерактивен спектакъл, посветен на 150-годишнина от Априлското въстание и сътворен под режисурата и хореографията на Христо Димитров, се превърна в празник не само за Габрово, но и за цяла България. Пищните музикални и танцувални сцени, в които взеха участие и хора от публиката, разтопиха сърцата на хиляди родолюбиви зрители. Музеят на открито „Етър” се оказа тесен да побере желаещите да се радват на музикално-танцувалните забавления, съчетани със сцени, свързани историята на страната ни.

 

Христо Димитров получи хиляди овации, а това стана повод репортер на „Уикенд” да го потърси, за да разбере на какво се дължи успеха и как е събрал сили да направи толкова зрелищно шоу. Христо Димитров, който тази есен ще навърши 57 години, определя „Нощ в миналото” като върха в неговото творчество, защото подобна симбиоза между толкова видове различни изкуства, на толкова голяма сцена, с различни специални ефекти не бил правил до момента. Той смята, че най-силно въздействие върху хората е оказала съвкупността от декора, посланието за 150- годишнината от Априлското въстание и изпълнението на актьорите.

„Маестро Йордан Камджалов хубаво го каза: „От Вагнер насам такава революция в изкуството не е правена”. Той присъстваше на живо. Звучи високомерно, но маестрото го каза, не аз. Ако някой ме попита какво сме направили, няма да мога да му отговаря. Няма дума, измислена за правилния отговор. Това не беше концерт, не беше представление, нито спектакъл, нито фестивал, нито театър. Бих казал, че сме направили нещо като живо кино. Включиха са 250 човека. Една част от тях са професионални актьори, другите са любители. Имаше възстановчици, каскадьори, технически персонал за светлинните ефекти, гримьори, художници на костюми, грим, дим. За двата дни бяха дошли към 3500 човека. Иска ми се повече хора да гледат „Нощ в миналото”. След живото кино заминах за Плевен. Там правихме спектакъла „Непознатите българи”, но това е спектакъл, който ще се играе 20 години след смъртта ми. „Това е България”, първият спектакъл от трилогията, го играем вече 24 години. Чудя се как не е омръзнал на хората”, споделя Христо Димитров и допълва, че се замисля дали догодина да не повторят „Нощ в миналото”.

След изявата в „Етър” Христо започва подготовка за фестивала в Жеравна, където има много повече участници. Твърди, че работи непрекъснато и не е от хората, които в събота и неделя почиват. До преди да срещне жена си Цвети, дори не знаел какво е почивка. Последната му почивка била когато бил на 17 години. Под почивка разбирал нощния сън.

Казва, че идеите му за фестивали, спектакли, хореография, музика и танци идват от едно място – „от горе, от Бог”. Вярва, че те са нещо, което му е дадено. Креативността била от нещата, които човек нямало как да научи, освен ако не се е родил с нея. Забелязал е, че силната енергия, която има, дължи на начина си на живот. От години Христо Димитров е пълен въздържател. Освен вода, не пиел нищо друго. Не се докосвал нито до енергийни и безалкохолни напитки, както и кафе. Алкохол също не консумира. На мнение е, че човек като изпие две бири, вече му се приспива и не му се работи.

„Знам всичко за алкохола. Бях на дъното на алкохолната зависимост. След нея идва смъртта. Бях на 24 години и щях да умра няколко пъти. Тогава излизахме четирима приятели, горе-долу на една възраст. Останах само аз жив. Приятелите ми не успяха да се „откачат”. Аз успях и кипя от енергия, дори имам малка дъщеря, която наричаме галено Хриска.

А бях много затънал... Бях стигнал до там, че не можех да ходя самостоятелно, подпирах се по стената. Имаше дни, в които повръщах 14 пъти до обяд, без да съм пил нищо. Повръщах себе си! Страшно мъчение! Получих остър панкреатит, ужасен живот беше това. Но от 22-годишна до 24-годишна възраст нямаше ден, в който да не съм пил по литър концентрат. В казармата нямаше възможност за напиване. Но като студент в Музикалната академия в Пловдив пиех. Тъпотии не съм правил, завърших с отличен успех висшето си образование в моето си нетрезво състояние. На 23 години открих фирма в Пловдив и имах 140 служители. Викаха ми Ицо Вестника, защото издавах и вестници. За хората бях нормален човек, но те не знаеха, че пия. Когато сядахме да се черпим, всички се напивахме. Не знаеха, че изпивам три водки сутринта и тогава отивам в академията.

На хората с такъв проблем, абсолютно никой не може да им помогне. Човек трябва сам да реши да спре. Наскоро помогнах на едно момче в Габрово. Взех един лист и от едната страна написах всичко, което той може да има – семейство, приятели, пари, хубава къща, щастлив живот, много неща. От другата страна написах само алкохол. Казах му, че той сам трябва да си избере. Елементарно е - ако избере алкохол, губи всичко останало. Човек, когато реши да се „откачи”, не трябва да яде дори бонбони с алкохол. Трябва да бъде пълен аскет към алкохола”, разказва Христо Димитров и допълва, че въздържанието трябва да граничи с фанатизъм.

Докато бил в абстиненция, четял религиозни книги, които някой му бил подарил. Тогава познал истинското покаяние, свързано с плач и молба към Господ да го отърве от това „закачане”. До тогава не се сещал за Господ. След това станал себе си. Осъзнал го 30 дни след като спрял алкохола. Съветва всеки, които иска да намери себе си, да бъде поне месец пълен въздържател. Убеден е, че пушенето на цигари също натоварва нервната система. Пушачите с времето ставали по-сприхави.

Христо Димитров казва, че се радва на професионалната си кариера и на това, че има семейството. Щастието му не било пълно, защото нямал свобода. Доброволно се бил отрекъл от нея. Когато човек нямал свобода, не можел да бъде напълно щастлив, защото служи на нещо. Примерно, със сълзи на очи се разделил с малката си дъщеричка, защото трябвало да играе в Плевен. Искал да бъде с Хриска в Габово, но нямало как. Това нещо Христо нарича „липса на свобода”.

Първият си бизнес хореографът създал на 21 години, когато направил танцови школи в Пловдив за деца. В тях били записани 1400 хлапета. Негови колеги му помагали, защото нямало как да ръководи толкова много подрастващи. След това създал кондукторното обслужване в Града на тепетата. Парите, които печелил, мъкнел в чанти. Това допълнително го насърчавало да пие. На 22 години имал личен шофьор, който го разкарвал и в Музикалната академия, и в ресторантите. На 24 години загубил всичко и му се наложило да тръгне отначало. До момента имал два фалита, но никога не се отчайвал и винаги продължавал напред. Казва, че по време на първия фалит бил невярващ човек, а при втория – силно вярващ. Следователно стъпването на крака му било по-лесно от първия път.

Хореографът на ансамбъл „Българе” признава, че не смятал да се обвързва трети път с жена, нито да има повече деца, но срещнал Цвети, която определя като „уникална”. Първата му съпруга била пианистка, втората – певица. Определя ги като „еманципирани жени с претенции”. Цвети била скромна и срамежлива, не обичала да се показва много, но преди два месеца се доказала като много добър инфлуенсър. Хората я харесвали, защото виждали, че е естествена. С любовта им дошла и Хриска. Двамата свили гнездо и заживели щастливи в Габрово.

За всичко в живота си Христо е благодарен на сестра си Елена Андерсон и покойния й съпруг Ян Андерсон, които финансирали създаването на фондация „Българе” и от там насетне нещата потръгнали.