РЕКЛАМНИ ПРОМОЦИИ

След аварията в ядрената централа през 1986 г. изоставените територии около Чернобилската атомна електроцентрала постепенно се превръщат в неочаквано убежище за дивата природа. Войната в Украйна обаче поставя този крехък природен баланс на сериозно изпитание.

Мазутът в Черно море - колко опасен е за хората и екосистемата

Ето какво споделя д-р Радослава Бекова пред Lifestyle.bg

На 24 февруари 2022 г., още в първите часове на руската инвазия в Украйна, руските войски, навлезли от територията на Беларус, превземат Чернобилската забранена зона. Окупацията продължава до края на март същата година, когато районът отново преминава под контрола на украинските власти.

Тази необичайна ситуация предоставя на учените рядката възможност да проследят в реално време как въоръжен конфликт променя една вече силно променена от човека екосистема.

През последните години редица изследвания показаха, че Чернобилската забранена зона се е превърнала в своеобразен "случаен рай" за биоразнообразието. След изселването на хората популациите на благородни елени, рисове, лосове, диви свине, вълци и дори кафяви мечки се възстановяват впечатляващо само за няколко десетилетия, процъфтявайки в свят с минимално човешко присъствие. Военните действия обаче нарушават този крехък баланс.


В ново изследване, публикувано в , екип, ръководен от Светлана Кудренко от Университета във Фрайбург, анализира стотици хиляди снимки, заснети от фотокапани в забранената зона. Камерите работят непрекъснато преди, по време и след присъствието на окупационните войски.

Получените данни са съпоставени с ежедневни наблюдения на хора, които продължават да работят или живеят в района. Те описват колко шумен и разрушителен е бил конфликтът във всеки отделен ден.

Резултатите показват, че присъствието на оръжия, танкове и войници оказва различно влияние върху отделните видове. С нарастването на интензивността на бойните действия наблюденията на благородни елени дори се увеличават, докато тези на сърните рязко намаляват, сякаш животните са напуснали района.


Според учените това вероятно се дължи на различния начин на живот на двата вида. Благородните елени живеят на стада и предпочитат открити пространства, докато сърните са по-предпазливи, водят самостоятелен живот и обитават горите.

Изненадващо, по време на окупацията благородните елени и червените лисици започват да бъдат по-активни през деня, вместо през нощта. Изследователите смятат, че животните вероятно са променили дневния си режим в опит да избегнат смущенията, причинени от военните действия, независимо дали те са се случвали през деня или през нощта.


Дивите свине и енотовидните кучета избягват районите с човешка инфраструктура независимо от интензивността на конфликта. За разлика от тях лисиците и рисовете дори се приближават до тези места в периодите на най-силни бойни действия. Причината не е напълно ясна, но учените предполагат, че тези животни може да свързват подобни места с по-лесен достъп до храна.

Макар реакциите да се различават значително при отделните видове, изследването ясно показва, че войната оставя дълбоки следи върху поведението на дивите животни. Последиците не се ограничават само до радиоактивните територии около Чернобил, а вероятно се проявяват навсякъде, където има въоръжени конфликти.


Друго проучване, публикувано по-рано тази година, разглежда стотици кучета от различни райони на Украйна - както близо до фронтовата линия, така и в по-безопасни региони. На популационно ниво учените установяват, че кучетата, живеещи в засегнатите от войната райони, обикновено имат по-дребно телосложение, по-заострени уши и по-дълги муцуни в сравнение с животните от спокойните части на страната.

Според авторите това подсказва, че естественият подбор започва да благоприятства т.нар. "див тип" характеристики - черти, които напомнят повече на техните предци, вълците, и вероятно осигуряват предимство в суровите и нестабилни условия на войната.

Последиците от войната обаче не се ограничават само до сушата. предупреждават, че въоръженият конфликт е нанесъл сериозни щети и върху екосистемата на Черно море. Подводните експлозии, активното използване на сонари от военни кораби, морските мини и химическото замърсяване оказват силен натиск върху морските обитатели.


Особено уязвими са трите вида китоподобни, които живеят в Черно море - афала, обикновеният делфин и морската свиня. Изследователи съобщават за необичайно голям брой изхвърлени на брега мъртви делфини след началото на войната, като една от водещите хипотези е, че мощният подводен шум нарушава ехолокацията им - жизненоважната им система за ориентация, ловуване и комуникация. Част от учените обаче подчертават, че причините вероятно са комплексни и включват също подводни взривове, заплитане в рибарски мрежи и допълнителен стрес върху екосистемата.

В допълнение към шумовото замърсяване, военните действия водят до навлизане на нефтопродукти, тежки метали, остатъци от боеприпаси и други токсични вещества във водата. След разрушаването на язовирната стена "Нова Каховка" през 2023 г. в Черно море попадат огромни количества замърсители, органични отпадъци и дори мини, пренесени по течението на река Днепър. Това засяга не само морските бозайници, но и рибите, безгръбначните, планктона и крайбрежните местообитания, като според пълният мащаб на екологичните последици ще стане ясен едва след години наблюдения.

Повече мъртви делфини в Черно море, повече въпроси: какво всъщност се случва

Димитър Попов от "Зелени Балкани" за заплахите пред китоподобните у нас

Дали краткият, но интензивен период на окупация в Чернобилската забранена зона ще доведе до дългосрочни генетични промени при дивите животни, тепърва предстои да бъде установено. Едно обаче вече е ясно - войната е разтърсила екосистемата по начин, чиито последици ще се изследват още дълго време.
.gcta { background: linear-gradient(90deg, #4285F4, #34A853, #FBBC05, #EA4335); padding: 2px; border-radius: 14px; max-width: 640px; margin: 0 auto; text-decoration: none; display: block; } .gcta-inner { background: #ffffff; border-radius: 12px; padding: 14px 18px; display: flex; align-items: center; gap: 14px; transition: background 0.2s; text-decoration: none !important; } .gcta:hover { text-decoration: none !important; } .gcta:hover .gcta-inner { background: #f7f7f7; } .gcta svg { flex-shrink: 0; width: 30px; height: 30px; } .gcta-title { flex: 1; font-size: 16px; font-weight: 600 !important; color: #111; margin: 0; } .gcta-arrow { color: #aaa; font-size: 20px; flex-shrink: 0; transition: transform 0.2s; } .gcta:hover .gcta-arrow { transform: translateX(3px); }

Добави ни в предпочитани източници в Google