Ученият, който доброволно се излагаше на отровни газове в името на науката
Историята на науката е пълна с учени, готови да рискуват всичко в името на откритията. Някои експерименти върху самите тях завършват с успех, други - с болезнени уроци, а трети изглеждат направо безумни. Сред най-ярките примери обаче безспорно е шотландският физиолог Джон Скот Холдейн - човекът, който доброволно вдишвал смъртоносни газове, за да разбере как действат върху човешкия организъм и как могат да бъдат спасени човешки животи.
Близо 200 години след смъртта на Бетовен, ДНК от косата на композитора разкрива голяма тайна
Какво откриват учените
Днес подобни експерименти биха били немислими без строги етични правила и множество разрешения. В края на XIX и началото на XX век обаче Холдейн не чакал ничие одобрение - той просто влизал в лабораторията, поемал дълбоко въздух... и започвал поредния си експеримент.
Роден в заможно семейство в Шотландия, Холдейн посвещава живота си на физиологията. За него науката не е само теория, а инструмент, който трябва да помага на хората да оцелеят в опасни условия.
Най-големите му постижения идват след разследванията на трагични инциденти във въгледобивните мини. Той изучава токсичните газове, които убиват миньори след експлозии, разработва по-ефективни респиратори и въвежда практика, която остава символ на минното дело десетилетия наред.
Именно от неговата работа се ражда идеята за канарчето в мината. Малките птици били изпращани преди миньорите, защото били много по-чувствителни към отровните газове. Ако канарчето загине или покаже признаци на отравяне, хората знаели, че трябва незабавно да напуснат мината.
Работата му обаче далеч не се изчерпвала с мините. Холдейн прави революционни изследвания върху декомпресията при водолазите - знания, които и днес стоят в основата на съвременната водолазна медицина. По време на Първата световна война участва и в разработването на ранните противогази, които предпазват войниците от смъртоносното действие на хлор, фосген и иприт.
Но зад всички тези научни успехи стоял един необичаен навик - ако искал да разбере как действа даден газ, първо го изпробвал... върху себе си. Специално за тези експерименти в лабораторията му била изградена херметически затворена камера, където той вдишвал различни токсични вещества и внимателно записвал всяка промяна в състоянието си.
По онова време не съществували комисии по етика, оценки на риска или строги правила за експерименти с хора. Холдейн бил истински пионер на самоекспериментите.
Нещо повече - понякога включвал и собственото си семейство. Според исторически източници той излагал сина си Джак на опасни концентрации на хлор и други токсични газове, за да наблюдава ефектите им, пише IFL Science.
Дъщеря му Наоми също оставя любопитен спомен. Един ден тя поканила свое шестгодишно приятелче с думите: "Ела вътре. Татко иска кръвта ти." Не е изненадващо, че детето избягало с писъци.
След един от експериментите Холдейн бил спрян от полицай в Оксфорд, който решил, че ученият е сериозно почерпен. Обяснението му едва ли направило ситуацията по-нормална: "Не съм пиян. Просто вдишвах газове."
Сред най-рискованите му експерименти е този с въглеродния оксид. Холдейн сам вдишвал различни концентрации от силно токсичния газ, като подробно описвал симптомите си и измервал доколко хемоглобинът в кръвта му се насища с него. Благодарение на тези изследвания учените започват много по-добре да разбират как въглеродният оксид взаимодейства с хемоглобина и защо е толкова опасен за човека.
Тъмната страна на Алберт Айнщайн
Какво не знаем за гения
Любопитството му не спирало дотук. За да проучи влиянието на разредения въздух върху организма, Холдейн организира експедиция до връх Пайкс Пийк в американския щат Колорадо, където изследвал как високата надморска височина променя снабдяването на тялото с кислород.
Иронията е, че човекът, който десетилетия наред доброволно се е излагал на въглероден оксид, хлор и редица други опасни газове в името на науката, не загива в лабораторията. Джон Скот Холдейн умира през 1936 г. от пневмония, след като се завръща от научна експедиция в Персия, където изследва влиянието на екстремните горещини върху работниците в петролната индустрия. До последните си дни той продължава да работи на терен - така, както е правил през целия си живот.
.gcta { background: linear-gradient(90deg, #4285F4, #34A853, #FBBC05, #EA4335); padding: 2px; border-radius: 14px; max-width: 640px; margin: 0 auto; text-decoration: none; display: block; } .gcta-inner { background: #ffffff; border-radius: 12px; padding: 14px 18px; display: flex; align-items: center; gap: 14px; transition: background 0.2s; text-decoration: none !important; } .gcta:hover { text-decoration: none !important; } .gcta:hover .gcta-inner { background: #f7f7f7; } .gcta svg { flex-shrink: 0; width: 30px; height: 30px; } .gcta-title { flex: 1; font-size: 16px; font-weight: 600 !important; color: #111; margin: 0; } .gcta-arrow { color: #aaa; font-size: 20px; flex-shrink: 0; transition: transform 0.2s; } .gcta:hover .gcta-arrow { transform: translateX(3px); }
Добави ни в предпочитани източници в Google
