Тези малки неща, наречени любов
Прилича на детска рисунка на слънце или на звезда. Но е с неслучаен брой лъчи – 12. И всеки лъч завършва с дървено топче. Нарича се Ball Clock, той е стенният часовник, който отмерва несвършващото време на една икона на дизайна
от 50-те. Какво е предопределило щастливата му съдба? Какво го е превърнало в един от знаковите продукти на производител като Vitra? Само това ли, че в средата на 20. век Мисис Америка избира Ball Clock за кухнята си и така отприщва пандемично желание към него? Едва ли. Ball Clock има харизмата на простите, но необикновени малки неща. Той е забавен, лесно четим като естетика и играе с близки до сърцето символи и препратки.
Та той дори няма цифри, би сбърчил нос някой пунктуалист, и работи явно с приблизителни стойности за времето, което съвсем не е допустимо. Но за създателя му това е напълно в реда на нещата, защото в съзнанието на хората вече има достатъчно стабилна представа за връзката между положението на стрелките, от една страна, и отчитането на часовете и минутите, от друга. Това позволява стенният часовник да стане по-скоро декоративен обект без належащата необходимост от цифри. Още повече че във времето, в което е създаден, всички вече носят ръчен часовник – ако имат нужда от прецизност, ще погледнат него. В тази лежерност, разбира се, има предизвикателство. Предизвикателствата са характерни за мисленето на създателя на стенния часовник с топчетата. Самият той твърди: „Мисля, че не бях аз“ (опитвайки се да си изясни ситуацията около въпроса кой създаде Ball Clock). Макар че целият свят знае, че часовникът е един от знаковите дизайни именно на него, на Джордж Нелсън. Откъде идва изобщо основанието за подобно твърдение или колебание у самия дизайнер? От забавната история, която стои зад този часовник и която мести стрелките му вече близо 70 години. Било 1947-а, когато Джордж Нелсън получава поръчка за часовник от Howard Miller Clock Company – клон на Herman Miller, на която той току-що е станал директор на департамента „Дизайн“. Един ден в нюйоркския му офис се събират Бъкминстър Бъки Фулър, Ървин Харпър и Исаму Ногучи. Ако беше уестърн, това начало би могло да се преведе като „Великолепната четворка се събра в един бар“. Ето бърза скица на всеки. Джордж Нелсън е един от създателите на дизайна на американския модернизъм от 50-те. Размахът на мисълта, неконвенционалността и въображението му оставят продукти и текстове, превърнали се в безценни културни и естетически репери. Постигнал е дълбини „като архитект, защитавал края на архитектурата, дизайнер на мебели, представил си напълно празна стая, урбанист, съзерцавал скрития град, индустриален дизайнер, интересуващ се от бъдещето на обектите и презиращ обсесията от продуктите“. Дори само Coconut chair да беше създал, е достатъчно.
Бъкминстър Бъки Фулър е инженер, изобретател, философ, архитект, дизайнер, визионер и мечтател. Проекти за летящи къщи, бани без вода (ползва се около 1 л за 10-минутен душ), плаващи градове, тенсегрити сфери и още какво ли не ражда този блестящ ум.
от 50-те. Какво е предопределило щастливата му съдба? Какво го е превърнало в един от знаковите продукти на производител като Vitra? Само това ли, че в средата на 20. век Мисис Америка избира Ball Clock за кухнята си и така отприщва пандемично желание към него? Едва ли. Ball Clock има харизмата на простите, но необикновени малки неща. Той е забавен, лесно четим като естетика и играе с близки до сърцето символи и препратки.
Та той дори няма цифри, би сбърчил нос някой пунктуалист, и работи явно с приблизителни стойности за времето, което съвсем не е допустимо. Но за създателя му това е напълно в реда на нещата, защото в съзнанието на хората вече има достатъчно стабилна представа за връзката между положението на стрелките, от една страна, и отчитането на часовете и минутите, от друга. Това позволява стенният часовник да стане по-скоро декоративен обект без належащата необходимост от цифри. Още повече че във времето, в което е създаден, всички вече носят ръчен часовник – ако имат нужда от прецизност, ще погледнат него. В тази лежерност, разбира се, има предизвикателство. Предизвикателствата са характерни за мисленето на създателя на стенния часовник с топчетата. Самият той твърди: „Мисля, че не бях аз“ (опитвайки се да си изясни ситуацията около въпроса кой създаде Ball Clock). Макар че целият свят знае, че часовникът е един от знаковите дизайни именно на него, на Джордж Нелсън. Откъде идва изобщо основанието за подобно твърдение или колебание у самия дизайнер? От забавната история, която стои зад този часовник и която мести стрелките му вече близо 70 години. Било 1947-а, когато Джордж Нелсън получава поръчка за часовник от Howard Miller Clock Company – клон на Herman Miller, на която той току-що е станал директор на департамента „Дизайн“. Един ден в нюйоркския му офис се събират Бъкминстър Бъки Фулър, Ървин Харпър и Исаму Ногучи. Ако беше уестърн, това начало би могло да се преведе като „Великолепната четворка се събра в един бар“. Ето бърза скица на всеки. Джордж Нелсън е един от създателите на дизайна на американския модернизъм от 50-те. Размахът на мисълта, неконвенционалността и въображението му оставят продукти и текстове, превърнали се в безценни културни и естетически репери. Постигнал е дълбини „като архитект, защитавал края на архитектурата, дизайнер на мебели, представил си напълно празна стая, урбанист, съзерцавал скрития град, индустриален дизайнер, интересуващ се от бъдещето на обектите и презиращ обсесията от продуктите“. Дори само Coconut chair да беше създал, е достатъчно. Бъкминстър Бъки Фулър е инженер, изобретател, философ, архитект, дизайнер, визионер и мечтател. Проекти за летящи къщи, бани без вода (ползва се около 1 л за 10-минутен душ), плаващи градове, тенсегрити сфери и още какво ли не ражда този блестящ ум.
