Виви Василева: Докато всеки тон влезе в клетките ти
Тя е сякаш едновременно от свитата на Аполон и на Дионис. Изящна и нежна като нимфа, силна и буйна като вакханка. С виртуозност, лекота и мощ изпълненията ù от престижни световни сцени завладяват публиката. Емблема на новото поколение перкусионисти, Виви Василева превръща най-древните инструменти в музикалната сила на 21. век.Колко жалко, че не можете да чуете телефонния ни разговор с Виви. Толкова преливащ от естествена виталност, неподправеност и смях и толкова органично пропит с музика. Виви даже ми отговаряше на някои въпроси със скатово пеене, за да пресъздаде полиритмиката на заобикалящия ни свят. Щяхте да чуете и очарователния ѝ добър български, макар че е родена и живяла в Германия, а сега домът ѝ е край красиво езеро в Австрия. 
С родители класически музиканти, тя израства сред шедьоври за цигулка и пиано. Но за изненада на всички се влюбва в перкусиите (какво е истинската любов, ако не разрушава очаквания). 13-годишна печели първа награда на известния германски конкурс Jugend musiziert и става най-младият член на Националния младежки оркестър на Германия. На 16 постъпва във Висшето училище за музика и театър в Мюнхен, а след това продължава образованието си в университета „Моцартеум“ в Залцбург. Лауреат е на редица международни конкурси. 2023 година ѝ носи наградата „Ленард Бърнстейн“ и така става вторият изпълнител на ударни инструменти в историята на музикалния фестивал „Шлезвиг-Холщайн“ (след своя учител Мартин Грубингер), който получава това отличие. Концертирала е в много европейски страни, Бразилия, Алжир. Солист е на известни оркестри на Германия, Австрия, Полша, Норвегия, Лихтенщайн… Световни композитори пишат специално за нея. В края на март я чухме в София и Русе. Със Софийската филхармония Виви изпълни Концерт за перкусии и оркестър на прочутия Дани Елфман. Всъщност цялото ѝ име е Вивиане. Имената на всички деца в семейството, а те са четири, започват с „В“ – Васко, Вероника, Виктория и най-малката – Виви. Първо е било желанието да се продължат родови имена, а после – желанието да се продължи започнатата победна V-линия. 25 години е разликата между Виви и нейния брат, когото тя все още сладко нарича „бати“. И когото светът познава като цигуларя с огромен талант и харизма – Васко Василев. Виви, как се чувстваше по време на фотосесията? Обикновено си пред трийсетина перкусии, със сигурност окото на една камера не те плаши. Страхотно преживяване беше. Аз познавам Ади (фотографката Адриана Янкулова) отдавна. Тя направи снимките и за първия ми албум. Много обичам да се прибирам в България и да работя с българи. Една енергия сме, една кръв. Обичам директността и искреността. 
Ти самата си много естествена и непосредствена. Май е фамилна черта. Васко Василев също е такъв. Явно не се страхувате, че това може да ви направи уязвими… Може би защото сме артисти, музиканти. Ако искаш да пренесеш емоциите от музиката и да се свържеш с публиката – няма как да не си автентичен. Ако не си искрен и открит, изчезва магията. А и мисля, че всички сме най-щастливи и спокойни, когато сме свързани с хората около нас, когато работим заедно и си имаме доверие. Затова сме хомо сапиенс. Това ни прави особено силни и е нещо, което си струва да се съхранява. Познаваш Дани Елфман отблизо. Изпълни в София и Русе неговия концерт за перкусии. Той е култова холивудска фигура. Като композитор работи с Тим Бъртън. Носител е на награди „Грами“ и „Еми“. Номиниран по няколко пъти за БАФТА, „Златен глобус“ и „Оскар“. Какъв е Дани Елфман? Била съм в неговото огромно студио в Лос Анджелис. Там има уникални маримби. Току-що беше написал перкусионен концерт и веднага ми прати нотите. Той е като рок звезда. Прави огромни спектакли с негова филмова музика. Покрит е с татуировки. Излъчва толкова енергия, че не можеш да повярваш, че е на 72. Много искаше да дойде в София. Всеки ден ми се обаждаше да ме пита как вървят репетициите. Това е жестокото при нас, перкусионистите – 90 процента от пиесите, които свирим, са написани в наши дни и аз с всички композитори съм в много интензивен контакт. Сигурна съм, че класическите цигулари и пианисти много ни завиждат за това. Защото няма как да се обадиш, да речем, на Бетовен и да го попиташ за триста и първия такт на първата част на четвъртия му концерт как точно си го е мислел да бъде изсвирен, а ние имаме тази възможност и това е страхотно. ![]()
Композитори пишат концерти специално за теб, което е не по-малко страхотно. Да, например Рециклираният концерт – Грегор Майерхофер го написа специално за мен. В него рециклирана музика се изпълнява на рециклирани предмети... Само през последния сезон съм го представяла 20-ина пъти с различни оркестри из цяла Европа. Вече има видеозапис и запис на рециклиран винил – плоча, направена от пластмасови бутилки, събрани от океаните.
Това е наистина нова стъпка в полето на екологията. Неслучайно слоганът на този концерт е Make music, not trash.Удивляваш ли се все още, когато успееш да изтръгнеш звук от някой необичаен предмет? О, да, всеки път! С тези пластмасови бутилки, на които свиря Рициклирания концерт, беше огромна радост, като открихме какъв чист и богат тон може да се извлече от тях. С композитора работихме много интензивно заедно и се радвахме като деца на Коледа. Ние сме звукови изследователи и с огромно любопитство и любов обследваме всеки обект, за да открием рая от звуци, затворен в него.
С родители класически музиканти, тя израства сред шедьоври за цигулка и пиано. Но за изненада на всички се влюбва в перкусиите (какво е истинската любов, ако не разрушава очаквания). 13-годишна печели първа награда на известния германски конкурс Jugend musiziert и става най-младият член на Националния младежки оркестър на Германия. На 16 постъпва във Висшето училище за музика и театър в Мюнхен, а след това продължава образованието си в университета „Моцартеум“ в Залцбург. Лауреат е на редица международни конкурси. 2023 година ѝ носи наградата „Ленард Бърнстейн“ и така става вторият изпълнител на ударни инструменти в историята на музикалния фестивал „Шлезвиг-Холщайн“ (след своя учител Мартин Грубингер), който получава това отличие. Концертирала е в много европейски страни, Бразилия, Алжир. Солист е на известни оркестри на Германия, Австрия, Полша, Норвегия, Лихтенщайн… Световни композитори пишат специално за нея. В края на март я чухме в София и Русе. Със Софийската филхармония Виви изпълни Концерт за перкусии и оркестър на прочутия Дани Елфман. Всъщност цялото ѝ име е Вивиане. Имената на всички деца в семейството, а те са четири, започват с „В“ – Васко, Вероника, Виктория и най-малката – Виви. Първо е било желанието да се продължат родови имена, а после – желанието да се продължи започнатата победна V-линия. 25 години е разликата между Виви и нейния брат, когото тя все още сладко нарича „бати“. И когото светът познава като цигуларя с огромен талант и харизма – Васко Василев. Виви, как се чувстваше по време на фотосесията? Обикновено си пред трийсетина перкусии, със сигурност окото на една камера не те плаши. Страхотно преживяване беше. Аз познавам Ади (фотографката Адриана Янкулова) отдавна. Тя направи снимките и за първия ми албум. Много обичам да се прибирам в България и да работя с българи. Една енергия сме, една кръв. Обичам директността и искреността. Ти самата си много естествена и непосредствена. Май е фамилна черта. Васко Василев също е такъв. Явно не се страхувате, че това може да ви направи уязвими… Може би защото сме артисти, музиканти. Ако искаш да пренесеш емоциите от музиката и да се свържеш с публиката – няма как да не си автентичен. Ако не си искрен и открит, изчезва магията. А и мисля, че всички сме най-щастливи и спокойни, когато сме свързани с хората около нас, когато работим заедно и си имаме доверие. Затова сме хомо сапиенс. Това ни прави особено силни и е нещо, което си струва да се съхранява. Познаваш Дани Елфман отблизо. Изпълни в София и Русе неговия концерт за перкусии. Той е култова холивудска фигура. Като композитор работи с Тим Бъртън. Носител е на награди „Грами“ и „Еми“. Номиниран по няколко пъти за БАФТА, „Златен глобус“ и „Оскар“. Какъв е Дани Елфман? Била съм в неговото огромно студио в Лос Анджелис. Там има уникални маримби. Току-що беше написал перкусионен концерт и веднага ми прати нотите. Той е като рок звезда. Прави огромни спектакли с негова филмова музика. Покрит е с татуировки. Излъчва толкова енергия, че не можеш да повярваш, че е на 72. Много искаше да дойде в София. Всеки ден ми се обаждаше да ме пита как вървят репетициите. Това е жестокото при нас, перкусионистите – 90 процента от пиесите, които свирим, са написани в наши дни и аз с всички композитори съм в много интензивен контакт. Сигурна съм, че класическите цигулари и пианисти много ни завиждат за това. Защото няма как да се обадиш, да речем, на Бетовен и да го попиташ за триста и първия такт на първата част на четвъртия му концерт как точно си го е мислел да бъде изсвирен, а ние имаме тази възможност и това е страхотно. Композитори пишат концерти специално за теб, което е не по-малко страхотно. Да, например Рециклираният концерт – Грегор Майерхофер го написа специално за мен. В него рециклирана музика се изпълнява на рециклирани предмети... Само през последния сезон съм го представяла 20-ина пъти с различни оркестри из цяла Европа. Вече има видеозапис и запис на рециклиран винил – плоча, направена от пластмасови бутилки, събрани от океаните. Това е наистина нова стъпка в полето на екологията. Неслучайно слоганът на този концерт е Make music, not trash.Удивляваш ли се все още, когато успееш да изтръгнеш звук от някой необичаен предмет? О, да, всеки път! С тези пластмасови бутилки, на които свиря Рициклирания концерт, беше огромна радост, като открихме какъв чист и богат тон може да се извлече от тях. С композитора работихме много интензивно заедно и се радвахме като деца на Коледа. Ние сме звукови изследователи и с огромно любопитство и любов обследваме всеки обект, за да открием рая от звуци, затворен в него.
