Робин Уилямс и най-добрите му импровизирани реплики, останали в историята на киното
Робин Уилямс беше актьор в собствена категория, до която успяха да стигнат и стигат малцина. Актьорът, който почина на 63 години през 2014 г., ползва сценариите за филмите с негово участие само за отправна точка.
Как децата на покойния Робин Уилямс отбелязаха рождения му ден
Актьорът щеше да навърши 72 години
Режисьорите, работили с него, знаят, че най-запомнящите се моменти в неговите филми се раждат не на хартия, а пред камерата, когато той започва да импровизира. Ето някои от най-паметните моменти в кариерата му, родени изцяло на момента.
"Обществото на мъртвите поети" (1989 г.)
В ролята на учителя по литература Джон Кийтинг, Уилямс учи и колегата си Итън Хоук на силата на непредвидимостта. Сцената, в която Кийтинг имитира Марлон Брандо, докато рецитира Шекспир, изобщо не е била в сценария - родила се е спонтанно пред камерата. Същото важи и за момента, в който героят му подканя учениците да скъсат страници от учебниците си.
По-късно Хоук споделя пред медиите, че точно докато наблюдава Уилямс, за пръв път разбира, че актьорът може сам да решава кога да импровизира, без изобщо да иска разрешение - откритие, което променя собствения му подход към киното.
"Аладин" (1992 г.)
В анимацията на Disney Уилямс е в ролята на духа от лампата. А режисьорите Рон Клемънтс и Джон Мъскър до такава степен разчитали на импровизаторския му талант, че още при писането на сценария оставили "празни места" специално за неговите хрумвания.
На първия снимачен ден Робин Уиляс първо изчел текста както е написан, а после потеглил в съвсем нови посоки. Така сцена, замислена да трае около три минути, в крайна сметка стигнала до близо 20 минути благодарности на импровизациите му.
От тази творческа свобода се раждат едни от най-запомнящите се реплики във филма - включително саркастичната забележка на Духа, когато Джафар се превръща в кобра, и поредицата от пародийни имитации, с които героят се представя на Аладин. Нито една от тях не е присъствала в оригиналния сценарий.
"Мисис Даутфайър" (1993 г.)
Актьорският гений на Уилямс превръща обикновена комедия в един от най-обичаните филми на 90-те. Сцената, в която героинята му хвърля лайм по бившия си съпруг (Пиърс Броснан) и после хвърля вината върху сервитьор, също е изцяло импровизирана. Години по-късно Броснан признава, че изобщо не е знаел какво предстои - просто тръгнал с бирите и се озовал в средата на легендарна сцена.
Друг незабравим момент - когато на рожден ден изкуствените зъби на госпожа Даутфайър падат в чаша с вино, също е плод на моментно хрумване на актьора, пишат Mental Floss.
"Добрият Уил Хънтинг" (1997 г.)
По сценарий финалната сцена трябвало да мине без реплики - героят на Уилямс, психотерапевтът Шон Макгуайър, просто прочита писмото на Уил и историята приключва в мълчание. Уилямс обаче решава друго и добавя импровизирана реплика на прага на вратата. Разказът за покойната съпруга на героя му също не е бил част от сценария - затова реакцията на Мат Деймън в кадъра е абсолютно истинска, а не изиграна.
Тази роля носи на Уилямс Оскар за поддържаща мъжка роля, както и награда на Гилдията на киноактьорите.
.gcta { background: linear-gradient(90deg, #4285F4, #34A853, #FBBC05, #EA4335); padding: 2px; border-radius: 14px; max-width: 640px; margin: 0 auto; text-decoration: none; display: block; } .gcta-inner { background: #ffffff; border-radius: 12px; padding: 14px 18px; display: flex; align-items: center; gap: 14px; transition: background 0.2s; text-decoration: none !important; } .gcta:hover { text-decoration: none !important; } .gcta:hover .gcta-inner { background: #f7f7f7; } .gcta svg { flex-shrink: 0; width: 30px; height: 30px; } .gcta-title { flex: 1; font-size: 16px; font-weight: 600 !important; color: #111; margin: 0; } .gcta-arrow { color: #aaa; font-size: 20px; flex-shrink: 0; transition: transform 0.2s; } .gcta:hover .gcta-arrow { transform: translateX(3px); }
Добави ни в предпочитани източници в Google
