От подводница до затвор: 5 необичайни музея, които да посетим в България
Когато чуят думата "музей", повечето хора си представят голяма сграда със светли коридори, в която се пази тишина и понякога може да ни е малко скучно (последното важи с пълна сила за децата).
Подземен минен музей в Перник: каските не са задължителни, но посещението е силно препоръчително
Защо си струва да планираме посещение в единствения подобен музей на Балканите
Както обаче ни показа скорошното посещение в Музея на минното дело в Перник, музеите не е задължително да са в сграда и често пъти са обратното на скучни. Затова и подбираме пет от най-любопитните, които можем да посетим в България.
Музей "Затвор", Велико Търново
Някои от най-важните личности от българското освобождение са лежали тук - Васил Левски, Стефан Караджа, Филип Тотю, Бачо Киро, Тодор Каблешков. А името на музея ясно ни показва какво точно представлява той - бивш затвор.
Построен в средата на XIX век, той функционира точно сто години - от 1854 г. до 1954 г. Намира се южно от изградения през 1872 г. от майстор Колю Фичето конак, в който сега се помещава експозицията "Възраждане и Учредително събрание".
В музея "Затвор" е направена възстановка на вътрешността на три от килиите и карцера, функционирали по времето на борбите за национално освобождение. В помещението за мъчения са представени уредите, с които са извършвани инквизиции, както и описание на най-често прилаганите изтезания.
Национален музей "Параход Радецки"
В затвора в Търново, превърнат сега в музей, са лежали и някои от четата на Ботев. Което ни води до друг любопитен музей в Северна България - "Параход Радецки". На 29 май 1876 г. четата на Христо Ботев завладява парахода и го принуждава да спре на българския бряг при Козлодуй, откъдето се насочва към Врачанския Балкан.
През 1966 г. на мястото, където стъпва кракът на Ботев, е изградено точно копие на парахода. През експозицията в него можем да проследим историята на цялото ботево дело, а сред експонатите са знамето на Ботевата чета, униформи на четници, последните писма, писани от Христо Ботев от борда на парахода.
Любопитна подробност е, че това е единственият пътуващ параход-музей в България и на Балканския полуостров. Плаванията стават след предварителна заявка и при група от минимум 50 човека.
Музей-подводница "Слава"
От параход се озоваваме в подводница. Подводницата е построена в СССР и спусната на вода на 27.09.1959г., като първо е част от Черноморския, а след това от Северния флот на страната. Предадена е на България в края на 1985 г. и става част от Българския военноморски флот под името "Ленински комсомол". През 1991 г. е прекръстена на "Слава".
Последното плаване на "Слава" е през 2010 г., след което е пренесена до гр. Белослав на около 20 км от Варна и превърната в музей. В него можем да видим как наистина изглежда една подводница отвътре, да разгледаме част от каютите на екипажа, командния пулт и дори хирургическа маса, на която са се извършвали операции, когато се е налагало.
"Червеният апартамент"
Споменахме СССР, така че нямаше как да не включим и този любопитен "музей" в центъра на София, който пресъздава един типичен български апартамент от времето на соца. И по-точно последните години на комунистическия режим в България - 80-те.
Можем да се потопим в атмосферата на всяка от стаите, като дори е препоръчително да отваряме шкафовете, да разлистваме оставените на холната масичка списания и дори да подушим подправките в кухнята. Можем да завъртим шайбата на телефона, да видим какво има в хладилника "Мраз", да си спомним училищните униформи с връзки и дори да пробваме някои дрехи от онова време.
Безспорно цялото изживяване ще е особено любопитно за чужденци, които не са били част от Източния блок на Студената война. Както и за поколенията, които не са преживели режима.
Музея на африканското и азиатско изкуства, Трявна
Правим рязък скок към други времена и други реалности. Този музей се доближава най-много до класическата ни , но въпреки това е изключително любопитно да попаднеш на образци на екзотични култури във възрожденска Трявна.
Повече от 400-те експоната, част от дарението на българския скулптор Златко Паунов, представят изкуството на от Непал, Тибет, Китай, Индия и някои африкански държави, създавано в периода ІІ- ХХ век. Можем да разгледаме статуетки на индуистки божества, култови предмети, свързани с будизма, африкански маски на фона на подходяща музика.
.gcta { background: linear-gradient(90deg, #4285F4, #34A853, #FBBC05, #EA4335); padding: 2px; border-radius: 14px; max-width: 640px; margin: 0 auto; text-decoration: none; display: block; } .gcta-inner { background: #ffffff; border-radius: 12px; padding: 14px 18px; display: flex; align-items: center; gap: 14px; transition: background 0.2s; text-decoration: none !important; } .gcta:hover { text-decoration: none !important; } .gcta:hover .gcta-inner { background: #f7f7f7; } .gcta svg { flex-shrink: 0; width: 30px; height: 30px; } .gcta-title { flex: 1; font-size: 16px; font-weight: 600 !important; color: #111; margin: 0; } .gcta-arrow { color: #aaa; font-size: 20px; flex-shrink: 0; transition: transform 0.2s; } .gcta:hover .gcta-arrow { transform: translateX(3px); }
Добави ни в предпочитани източници в Google
