Когато изкуството говори тихо: Българският павилион във Венеция
61-ото Венецианско биенале премина под знака на темата „In Minor Keys“ („В минорни тоналности“), формулирана от кураторката Койо Куо. Подобна тема ни се явява като отчаян апел да забавим темпото, поне вътрешния ни емоционален ритъм, в контраст с истеричната, свръхпродуктивна реалност на изобилия от съдържание и глобални „спектакли“. Венеция се опита да измести погледа ни към онези малки, но така значими детайли от реалността, които често пропускаме, но всъщност могат да променят света. Ако вземем предвид факта, че тазгодишният избор за цвят на Pantone беше белият, фееричен Cloud Dancer нюанс, можем да усетим цялостния културен глад за пауза и малко по-тиха екзистенция.
Българският павилион представи проекта „Федерация на минорните практики“ с изцяло женски екип – куратор Мартина Йорданова, комисар Десислава Димова и артистките Венета Андрова, Гери Георгиева, Мария Налбантова и Райна Тенева. Чрез видео, филм и пърформанс те изследват колективната памет, идентичността, технологиите и родното място като съдба. Четири филма, които изискват от посетителя да постои, да наблюдава, да поспре и да помисли дали се припознава в някои от тези теми и проблеми и дали това има общо с корена му, или с нещо много по-голямо от субективния му опит, което ще го свързва в една всеобща реалност с всички останали. Интерактивната игра Kazana, която можеше да се играе в пространството на павилиона, превежда посетителя през явления от близкото минало, възможното бъдеще и спекулативното настояще, давайки на всеки играч да опознае своята „ницшеанска“ воля за власт, стоварвайки в ръцете му цялата отговорност. В нея виждаме как всеки човек влияе на средата, в която живее. За мен играта функционираше като мисловен експеримент: дали би създал свят, в който след това искаш да останеш. И дали всеки път, когато взимаш решение, си задаваш въпроса доколко това касае другите.
