Ева Юшкевич извън правилата
Ева всъщност е откритие на Алмин Рех, която преди повече от осем години организира първата ѝ самостоятелна изложба в парижката си галерия. Четири години по-късно я представи във Венеция. Ева Юшкевич днес е артистичен трофей и за легендарната галерия „Гагосян“ – собственост на един от титаните в бранша – Лари Гагосян. Първата ѝ експозиция в Националния музей „Тисен-Борнемиса“ в Мадрид е курирана от Гийермо Солана, а при откриването Алмин Рех представи полякинята като явление в съвременната живопис и като художничка, продължаваща следите, оставени от италианката Артемизия Джентилески (1593–1654) и от любимката на Мария Антоанета – Елизабет Виже льо Брюн (1755–1842). 
До 6 септември музеят в Мадрид показва селекция от най-доброто, създадено от Ева Юшкевич. Тя е родена в Гданск преди 41 години, а днес живее между Варшава, Париж и Лос Анджелис. Двадесет и петте картини провокират посетителите да преосмилят историческите традиции на женското портретиране. В текста на Кейти Хесел, включен в монографията, посветена на Юшкевич, която издава престижното издателство Rizzoli, става ясно, че Ева поставя въпроса за ролята на жената в изкуството през вековете – от представянето ѝ само като красиво бижу до подценяването ѝ като артист от силните имена на деня.
„Визуалният език на Ева е оригинален и смел, но е изпълнен и с модерни препратки към Гоя, Льо Брюн, Мане, Веласкес. Тя внимателно изучава класическите изображения, дешифрира техните структури, жестове и костюми и ги трансформира в композиции, заредени с енергия и предизвикателство. Препратките към всепризнатите майстори в изкуството играят двойна роля. От една страна, те засвидетелстват респекта ѝ към таланта им и значението му за еволюцията на изкуството. Но в същото време подсказват, че през вековете на образа на жената, независимо дали става въпрос за художничката или за обекта в картината ѝ, се е гледало със съмнение, даже понякога и с насмешка. „Всички мои картини са родени от моето желание да се освободя от правилата, наложени от културата, традициите и модата в изкуството – споделя на пресконференцията преди откриването на изложбата самата авторка и добавя: – Изучаването на легендарни произведения на изкуството ме кара да осъзная, че много от картините изобразяват женски архетипове, притиснати в капана на тежките дрехи и до болка познатите пози, често идеализирани според установените за времето норми.“
Идентичността на моделите често е прикрита с тъкани, растения или сложни прически. „Използвайки традиционни европейски техники за маслена живопис, тънки слоеве боя и често препратки към конкретни художници, Ева създава магнетични създания, които обаче имат една тайна цел – да разрушат идеалите за женска красота, налагани във времето, и да поставят под съмнение, че те са единствената възможна реалност и преживяване“, пише в каталога на Rizzoli.
Ева разказва, че като тийнейджърка често обикаляла музеите и се взирала в детайлите в портретите – дрехите, косата, аксесоарите. Те според нея са символи на красота и статус, но и източници на безпокойство, защото модата в платната може да бъде „освобождаваща, но и потискаща“.Най-силно се усеща вдъхновението от Елизабет Виже льо Брюн, която е била официален придворен художник на Мария Антоанета и аутсайдер в доминираната от мъжете област на портретното изкуство. Подобно на нея Ева загатва през пищната забуленост на моделите си за техните характер, сила и независимост. „В повечето случаи жените са били изобразявани по-скоро като натюрморти“, обяснява Юшкевич и още в началото на кариерата си започва диалог с миналото, за да провокира токсичните традиции, представящи жените само като бижу на ревера на времето.
До 6 септември музеят в Мадрид показва селекция от най-доброто, създадено от Ева Юшкевич. Тя е родена в Гданск преди 41 години, а днес живее между Варшава, Париж и Лос Анджелис. Двадесет и петте картини провокират посетителите да преосмилят историческите традиции на женското портретиране. В текста на Кейти Хесел, включен в монографията, посветена на Юшкевич, която издава престижното издателство Rizzoli, става ясно, че Ева поставя въпроса за ролята на жената в изкуството през вековете – от представянето ѝ само като красиво бижу до подценяването ѝ като артист от силните имена на деня.„Визуалният език на Ева е оригинален и смел, но е изпълнен и с модерни препратки към Гоя, Льо Брюн, Мане, Веласкес. Тя внимателно изучава класическите изображения, дешифрира техните структури, жестове и костюми и ги трансформира в композиции, заредени с енергия и предизвикателство. Препратките към всепризнатите майстори в изкуството играят двойна роля. От една страна, те засвидетелстват респекта ѝ към таланта им и значението му за еволюцията на изкуството. Но в същото време подсказват, че през вековете на образа на жената, независимо дали става въпрос за художничката или за обекта в картината ѝ, се е гледало със съмнение, даже понякога и с насмешка. „Всички мои картини са родени от моето желание да се освободя от правилата, наложени от културата, традициите и модата в изкуството – споделя на пресконференцията преди откриването на изложбата самата авторка и добавя: – Изучаването на легендарни произведения на изкуството ме кара да осъзная, че много от картините изобразяват женски архетипове, притиснати в капана на тежките дрехи и до болка познатите пози, често идеализирани според установените за времето норми.“Идентичността на моделите често е прикрита с тъкани, растения или сложни прически. „Използвайки традиционни европейски техники за маслена живопис, тънки слоеве боя и често препратки към конкретни художници, Ева създава магнетични създания, които обаче имат една тайна цел – да разрушат идеалите за женска красота, налагани във времето, и да поставят под съмнение, че те са единствената възможна реалност и преживяване“, пише в каталога на Rizzoli. Ева разказва, че като тийнейджърка често обикаляла музеите и се взирала в детайлите в портретите – дрехите, косата, аксесоарите. Те според нея са символи на красота и статус, но и източници на безпокойство, защото модата в платната може да бъде „освобождаваща, но и потискаща“.Най-силно се усеща вдъхновението от Елизабет Виже льо Брюн, която е била официален придворен художник на Мария Антоанета и аутсайдер в доминираната от мъжете област на портретното изкуство. Подобно на нея Ева загатва през пищната забуленост на моделите си за техните характер, сила и независимост. „В повечето случаи жените са били изобразявани по-скоро като натюрморти“, обяснява Юшкевич и още в началото на кариерата си започва диалог с миналото, за да провокира токсичните традиции, представящи жените само като бижу на ревера на времето.
