Гергана Стоянова: Най-сигурният начин едно българско село да остане некомерсиално е да го оставим да умре
Актрисата коментира развитието на Раювци през последните две десетилетия и противопостави критиките за „комерсиализация“ на културните инициативи, които привличат хиляди посетители в почти обезлюденото село
Гергана Стоянова коментира развитието на еленското село Раювци и критиките, че нарастващата му популярност е отнела част от някогашното очарование на мястото. Повод за позицията ѝ са два коментара, според които Раювци е било „вълшебно място, преди да се появят тълпи от хора“, а „комерсиалното“ е променило облика му.
В публикацията си Стоянова проследява какво се е случило в селото през последните повече от две десетилетия и посочва, че началото на активното му развитие е поставено в края на 2003 г. с идеята Раювци да се превърне в „Перлата на Еленския Балкан“.
Първият изграден обект във Вълча поляна над язовир „Йовковци“ е параклис. През следващите години там се появяват паметник на Вълчан войвода, Раювският кромлех с мисли и цитати на бележити българи и скулптурен пантеон.
От параклис до място за изкуство и история
През 2020 г. 22 скулптори от България и Сърбия работят върху фигури за Пантеона на българските войводи, ханове и царе, припомня Стоянова. Година по-късно в националния пленер участват 18 скулптори и 15 живописци от страната.
По думите ѝ традицията продължава и през следващите години, като през 2025 г. в инициативите се включват около 20 творци от България и Румъния. Скулптурната академия се развива и като отворено ателие, в което утвърдени майстори работят заедно с млади творци и студенти.
През 2023 г. в Раювци е открит паметник на Васил Левски по инициатива на фондация „Звезди под звездите“, а през юни 2026 г. – и паметник на Христо Ботев.
„Тоест от един параклис през 2003 г. се стига до цял комплекс от паметници, кромлех, скулптурен пантеон, ежегодни пленери и академия, фестивали и образователни инициативи“, обобщава Гергана Стоянова.
9 жители по постоянен адрес и хиляди посетители
Специално внимание тя отделя на демографската ситуация в Раювци. Според цитираните от нея данни селото има 9 души по постоянен адрес и 41 по настоящ адрес.
Стоянова определя като парадокс факта, че развитието на мястото не е успяло да обърне демографския срив, но е попречило на почти обезлюденото село да стане „невидимо“.
Като пример тя посочва фестивала „Звезди под звездите“, на който наскоро е била водеща. По представените от нея данни събитието е привлякло над 4000 посетители, а за тях е бил осигурен паркинг за близо 1000 автомобила. Входът за фестивала е бил свободен.
„9 души по постоянен адрес. Над 4000 души на един фестивал. Доста впечатляваща статистика за място, което според коментара било по-добре, когато нямало хора“, пише Стоянова.
Тя отбелязва, че става дума не само за отделен концерт, а за години на чествания, исторически възстановки, пленери по живопис и скулптура, образователни инициативи и културни прояви.
„Въпрос на вкус е дали мястото е по-красиво с 4000 души или без тях“
Стоянова признава, че усещането за Раювци по време на голям фестивал неизбежно е различно от спокойствието на селото в обикновен ден.
„Аз няма да споря с никого дали мястото е по-красиво с 4000 души или без тях. Разбира се, че Раювци в обикновен вторник сутрин вероятно е по-тихо и по-съзерцателно от Раювци по време на фестивал. Това е въпрос на вкус“, посочва тя.
Според нея обаче определението „комерсиализация“ не отразява същността на извършеното през годините. Тя подчертава, че не става дума за изграждане на големи хотели или търговски комплекси, а за частна инициатива, довела до създаването на културни и исторически обекти и събития, които привличат посетители към почти обезлюденото село.
В края на публикацията си Гергана Стоянова отправя и послание за съдбата на малките български населени места:
„Така че напълно разбирам хората, които обичат тихите, пусти и непокътнати села. Единственият им недостатък е, че след известно време в тях не остава никой, който да им се радва.“
И завършва: „Защото най-сигурният начин едно българско село да остане тихо, девствено и некомерсиално е да го оставим да умре. В това поне имаме огромен национален опит.“
