Какво е общото между „Семейство Флинтстоун“ и един от най-кървавите атентати в Лондон
Понякога най-невинните детайли могат да се окажат част от най-мрачните истории. Такъв е случаят с тематичната песен от култовия анимационен филм "Семейство Флинтстоун", която неочаквано се оказва свързана с една от най-известните терористични атаки във Великобритания.
Как се раждат затворническите албуми – и как един музикант променя всичко
Изпълнени с копнеж за свобода и желание за ново начало
Между 17 и 30 април през 1999 г. Лондон е разтърсен от три бомбени атентата, извършени в рамките на три последователни уикенда. Взривните устройства са поставени поотделно в спортни чанти на три различни места: Electric Avenue в Брикстън, Brick Lane в Източен Лондон и пъба Admiral Duncan в Сохо. При атаките са ранени общо 140 души. Последният взрив е най-трагичният - той отнема живота на трима души, сред които и бременна жена, която е в четвъртия месец.
Полицията бързо изключва версии, свързани с терористични организации или с конфликт между местни банди. Изборът на мишените бързо насочва разследването към крайнодесен мотив: Electric Avenue се намира в район с голяма чернокожа общност, Brick Lane е известен с многобройното си бангладешко население, а Admiral Duncan е популярен пъб сред ЛГБТК+ общността в Сохо.
На 29 април полицията разпространява кадри от охранителна камера, на които се вижда заподозреният за атентата в Брикстън. Те се оказват решаващи - негов колега го разпознава и сигнализира на полицията. Става дума за 22-годишен младеж на име Дейвид Коупланд. След като установяват адреса му в Хемпшир, полицаите пристигат в наетата от него стая. Според свидетелствата той не изглежда особено изненадан от появата им.
"Да, всичко бе мое дело. Направих го сам", казва Дейвид при ареста.
Това, което полицията открива в стаята му, потвърждава крайните му политически възгледи. По стените висят два огромни червено-черни флага със свастики, а сред вещите му има множество изрезки от вестници, свързани с други бомбени нападения.
Смята се, че Коупланд се е насочил към неонацизма на около 19-годишна възраст. През 1997 г. се присъединява към Британската национална партия (BNP), приблизително по същото време, когато се запознава с романите "The Turner Diaries" на американския неонацист Уилям Лутър Пиърс (познат още и като Андрю Макдоналд) и "The Anarchist Cookbook" на американския писател Уилям Пауъл - известен наръчник, съдържащ инструкции за изработване на експлозиви.
Малко след това Коупланд преминава към още по-крайната Националсоциалистическа партия и само няколко седмици преди атентатите става неин регионален лидер в Хемпшир. По време на разпита той откровено заявява каква е целта му: "Да разпространя страх, негодувание и омраза в цялата страна. Исках да предизвикам расова война."
Зад расистката му идеология обаче се крие и друга, дълбоко вкоренена омраза - към хомосексуалните хора. В края на 90-те години Великобритания преживява сериозни обществени и политически дебати, свързани с расизма, дискриминацията и мултикултурализма. При Коупланд обаче хомофобията се оказва свързана и с проблеми, които според психиатрите са съществували много по-отдавна.
Психиатърът Пол Гилюли разговаря с Коупланд както в затвора, така и в психиатричната болница, в които той пребивава. По време на тези разговори става ясно, че още като дете той е придавал необичаен смисъл на напълно невинни ситуации. Една от тях е свързана именно с тематичната песен от "Семейство Флинтстоун".
Коупланд разказал на психиатъра за случай от детството си, когато се прибрал вкъщи и чул родителите си да припяват песента. Особено внимание той обърнал на думите "have a gay old time". В миналото думата "gay"e била със значение на "весел, радостен, безгрижен". В този смисъл, самата фраза е означавала: "да си прекараме чудесно". Но съвременното значение на думата е съвсем различно - свързано със сексуалната ориентация.
Според Гилюли Коупланд възприел тези думи като скрито послание, насочено лично към него и целящо да осмее сексуалността му. Странната му реакция към песента не останала незабелязана от родителите му. Когато майка му невинно го попитала дали има нещо, което иска да им каже, това само засилило неговия страх и объркване около собствените му чувства.
За психиатъра този епизод бил част от т.нар. "налудна система от убеждения" на Коупланд, заради която приписвал заплашителен или подигравателен смисъл на иначе напълно обикновени думи и ситуации (налудната система е сложна мрежа от погрешни убеждения, които са в пълно противоречие с реалността).
"11 септември: Отново свързани": телевизионна поредица проследява съдбата на оцелели от ужасяващия атентат
Навръх 25-та му годишнина
Така, крайният фанатизъм на Дейвид, хомофобията и психическите му проблеми се преплитат по ужасяващ начин при избора на последната мишена - пъба Admiral Duncan, едно от популярните места за ЛГБТК+ общността в Лондон.
През 2000 г. Коупланд е признат за виновен в убийство и получава шест доживотни присъди. През 2015 г. към наказанието му са добавени още три години след инцидент, при който той намушква друг затворник, пише Far Out Magazine.
.gcta { background: linear-gradient(90deg, #4285F4, #34A853, #FBBC05, #EA4335); padding: 2px; border-radius: 14px; max-width: 640px; margin: 0 auto; text-decoration: none; display: block; cursor: pointer; border: 0; width: 100%; box-sizing: border-box; font: inherit; } .gcta-inner { background: #ffffff; border-radius: 12px; padding: 14px 18px; display: flex; align-items: center; gap: 14px; transition: background 0.2s; text-decoration: none !important; box-sizing: border-box; } .gcta:hover, .gcta:focus { text-decoration: none !important; outline: none; } .gcta:hover .gcta-inner, .gcta:focus .gcta-inner { background: #f7f7f7; } .gcta svg { flex-shrink: 0; width: 30px; height: 30px; } .gcta-title { flex: 1; font-size: 16px; line-height: 1.3; font-weight: 600 !important; color: #111; margin: 0; text-align: left; } .gcta-arrow { color: #aaa; font-size: 20px; flex-shrink: 0; transition: transform 0.2s; } .gcta:hover .gcta-arrow, .gcta:focus .gcta-arrow { transform: translateX(3px); }
