От произхода на целувките до млякото от хлебарки: най-необичайните научни открития за 2026 г.
Науката понякога стига до места, които едва ли бихме могли да си представим. Например - до въпроса защо някои хора вземат повече бонбони, когато им бъде казано, че са предназначени за деца, как точно се е появила целувката и какво могат да ни разкажат заровените в почвата гащи за здравето на земята.
Тайните на най-старата гора в света
Какво е било, какво е, какво ще бъде
Точно такива необичайни, забавни и на пръв поглед абсурдни изследвания бяха отличени тази година с Ig Nobel - алтернативните научни награди, които всяка година отдават почит на "невероятните" изследвания. Създадени през 1991 г., те първо трябва да ни накарат да се засмеем, а след това да ни накарат да се замислим. И зад привидно нелепите теми често стоят напълно сериозни научни въпроси.
Сред тазгодишните отличени проучвания има едно, което привлече особено внимание. То изследва поведението на хората от различни социални класи и дали склонността да вземат нещо ценно от другите се променя в зависимост от социалния статус.
За целта участниците получили възможност да вземат бонбони от буркан, като им било обяснено, че сладките са предназначени за деца в близка лаборатория. Резултатът бил любопитен - хората от по-висока социална класа взели повече бонбони от тези от по-ниска.
Ако това ви звучи като странен начин да се изследва социалното неравенство, следващите проучвания са още по-необичайни.
Учени са се опитали да разберат откога всъщност хората и техните предшественици се целуват. За целта дори е трябвало да бъде създадена по-прецизна научна дефиниция на целувката - взаимодействие, при което устните и езиците се допират и преплитат.
Според изследването целуването може да има еволюционен произход отпреди между 21,5 и 16,9 милиона години, когато са живели древни човекоподобни примати. Това означава, че целуването вероятно има много по-древна история, отколкото сме предполагали.
Друго проучване отвежда науката още по-далеч - към хлебарките. Тихоокеанският вид Diploptera punctata е единствената известна хлебарка, която ражда живи малки, и произвежда своеобразно "мляко", съдържащо протеинови кристали.
И те са впечатляващо хранителни - съдържат до три пъти повече протеин от кравето мляко. Добрата новина е, че учените вече могат да произвеждат тези кристали в лаборатория, без да се налага някой да "дои" хлебарки.
Сред останалите необичайни изследвания има проучване, което тества какво кара отровните змии да нападат, като учените внимателно натискали различни части от телата им и наблюдавали дали ще последва удар.
Друго се занимава с нещо далеч по-безобидно - как точно трябва да си издухваме носа.
Специална награда за обоняние пък отива при изследователи, които проучват как родителите възприемат миризмата на децата си. Изследването предполага, че определени телесни миризми могат да играят роля в механизмите на привързване между родители и деца.
Едно от най-забавните проучвания използва изненадващо практичен метод за оценка на качеството на почвата. Учени заравят 1000 чифта еднакви памучни гащи на различни места, а два месеца по-късно ги изравят.
Степента, в която бельото се е разложило, показва колко активни са организмите в почвата и дава информация за нейното състояние. Колкото по-интензивно е разграждането, толкова по-активен е животът в почвата.
Има и още: физици разработват по-добър дизайн на писоар, който предотвратява разплискването, а други учени използват хоботчетата на комари като дюза за високорезолюционен 3D печат.
Могат ли бактерии да причиняват деменция - нови важни открития за мозъчния микробиом
Колкото притеснително, толкова и обнадеждаващо
А сред най-любопитните изследвания е и това за приятелството - какво поведение очакваме от близките си към нас и какво приемаме за нормално от тях спрямо други хора. Резултатът подсказва нещо, което вероятно много от нас вече подозират: понякога предпочитаме приятелите ни да бъдат малко по-жестоки... но само към другите.
.gcta { background: linear-gradient(90deg, #4285F4, #34A853, #FBBC05, #EA4335); padding: 2px; border-radius: 14px; max-width: 640px; margin: 0 auto; text-decoration: none; display: block; cursor: pointer; border: 0; width: 100%; box-sizing: border-box; font: inherit; } .gcta-inner { background: #ffffff; border-radius: 12px; padding: 14px 18px; display: flex; align-items: center; gap: 14px; transition: background 0.2s; text-decoration: none !important; box-sizing: border-box; } .gcta:hover, .gcta:focus { text-decoration: none !important; outline: none; } .gcta:hover .gcta-inner, .gcta:focus .gcta-inner { background: #f7f7f7; } .gcta svg { flex-shrink: 0; width: 30px; height: 30px; } .gcta-title { flex: 1; font-size: 16px; line-height: 1.3; font-weight: 600 !important; color: #111; margin: 0; text-align: left; } .gcta-arrow { color: #aaa; font-size: 20px; flex-shrink: 0; transition: transform 0.2s; } .gcta:hover .gcta-arrow, .gcta:focus .gcta-arrow { transform: translateX(3px); }
