Ерик-Еманюел Шмит на правилното място на тази земя
Карлота Берлуми е оперна прима в Ла Скала, звезда на сцената с талант, многобройни поклонници и не малко любовници. Съвсем не обръща внимание на пълната гъркиня с глас като „пожарникарска сирена“, когато я вижда за първи път. Как би могла да прецени приближаващата опасност? Как да заподозре амбицията на новата фигура в Ла Скала – Мария Калас, която ще репетира и извън репетиции, ще извае фигура на модел, ще създаде нов стил на поведение на сцената, ще побърка публиката с магията си, ще стъпи на нейното място на прима?Постановката „Ария на съперницата“ в Народния театър е изключително преживяване! Заради сразяващата дълбочина на текста на Ерик-Еманюел Шмит, заради брилянтния превод на Снежина Русинова-Здравкова, заради великолепната режисура на Стоян Радев, заради изчистената и силно въздействаща сценография и костюмография на Елица Георгиева, заради леката и изящна хореография на Теодора Попова, заради чудесната музикална бленда на Христо Чучков. И заради мултифасетния мощен талант на Биляна Петринска. Всички тези имена заедно завихрят енергията на една емоционална, тъжна, комична, искрена и житейски красива история, която е възможно да се случи на всеки от нас. Затова е и толкова въздействаща. Биляна пълни всеки миг от този спектакъл със смисъл и сила. Тя истински изживява живота на Карлота Берлуми. Не можеш да не го изживееш заедно с нея.
На премиерата в зала „Апостол Карамитев“ присъства и самият автор на романа „Съперницата“ – Ерик-Еманюел Шмит, който е създал театрална адаптация на текста специално за Народния театър. Той е добре познат на българската публика с многобройните спектакли по негови пиеси и литературните си произведения. Известно е, че преди да е писател и драматург, е доктор по философия и преподавател. Ерик- Еманюел Шмит е един от най-четените франкофонски писатели. Пиесите му са поставяни в над 50 страни по света.
Скъпи Ерик-Еманюел Шмит, разбирате ли български?Не. Седях на реда зад Вас по време на премиерата и реакциите Ви изглеждаха толкова искрени!Когато един актьор или актриса са наистина добри, имам чувството, че разбирам. Реагирах на играта на Биляна Петринска. Виждах нюансите в емоциите ѝ как на моменти избягваше да бъде прекалено директна, задържаше, после изведнъж преминаваше към силно експресивни моменти, също великолепни! Как оставяше въздух между състоянията, през които минаваше героинята. Разпознах в нея голяма актриса.Каква е според Вас разликата между гения и обикновения талант? Мисля, че вторият се старае да прави нещата добре, но без да има вътрешна необходимост за това. А геният не може да живее по друг начин освен да реализира таланта си. Калас не е могла да не пее, Моцарт не е могъл да не композира. Някои писатели не могат да не пишат. Мисля, че именно необходимостта създава таланта. Понякога има хора, които търпеливо чакат в преддверието, защото тази необходимост още не е дошла. Но щом това се случи – ето, талантът най-сетне поема по своя път.На Вас самия позната ли Ви е тази нетърпяща отказ необходимост да пишете?Да.Спите ли изобщо?О, да, да, да! Спя много добре. По осем часа! Като бебе. Мозъкът ми има нужда да си почива. И той го прави много добре. Имам дълбок сън и се събуждам в отлична форма. Именно защото спя толкова добре, след това работя през целия ден. Сънувате ли? И какво?Невероятни истории, много фини, с безброй нюанси, детайли и в тях има огромно въображение. Спомням си ги с удивление, когато се събудя. Сънищата ми имат своя собствена архитектура.Новата Ви книга „След Бог идва татко“ е втората, която пишете, свързана с Моцарт. Защо?Познавам живота на Моцарт почти наизуст още от 15-годишен. Тогава красотата на музиката му възроди желанието ми да бъда на този свят, да се наслаждавам на съществуването. Тя ме спаси от депресията, често характерна за тийнейджърите, суицидните ми импулси и дори плановете за самоубийство. Толкова много съм чел за Моцарт. Чел съм и кореспонденцията му, както и писмата на семейството му. И той, и неговият баща ми отвориха много врати, помогнаха ми за много осъзнавания. Имам една литературна теория, теория за писането. Според нея, когато пишем, сме или буквални, или литературни. Тоест или говорим за себе си, с риска да ни липсва дистанция, или използваме персонажи, история, без да го осъзнаваме. И тогава, чрез фикцията откриваме гледни точки, които не бихме могли да достигнем в автофикцията.
На премиерата в зала „Апостол Карамитев“ присъства и самият автор на романа „Съперницата“ – Ерик-Еманюел Шмит, който е създал театрална адаптация на текста специално за Народния театър. Той е добре познат на българската публика с многобройните спектакли по негови пиеси и литературните си произведения. Известно е, че преди да е писател и драматург, е доктор по философия и преподавател. Ерик- Еманюел Шмит е един от най-четените франкофонски писатели. Пиесите му са поставяни в над 50 страни по света. Скъпи Ерик-Еманюел Шмит, разбирате ли български?Не. Седях на реда зад Вас по време на премиерата и реакциите Ви изглеждаха толкова искрени!Когато един актьор или актриса са наистина добри, имам чувството, че разбирам. Реагирах на играта на Биляна Петринска. Виждах нюансите в емоциите ѝ как на моменти избягваше да бъде прекалено директна, задържаше, после изведнъж преминаваше към силно експресивни моменти, също великолепни! Как оставяше въздух между състоянията, през които минаваше героинята. Разпознах в нея голяма актриса.Каква е според Вас разликата между гения и обикновения талант? Мисля, че вторият се старае да прави нещата добре, но без да има вътрешна необходимост за това. А геният не може да живее по друг начин освен да реализира таланта си. Калас не е могла да не пее, Моцарт не е могъл да не композира. Някои писатели не могат да не пишат. Мисля, че именно необходимостта създава таланта. Понякога има хора, които търпеливо чакат в преддверието, защото тази необходимост още не е дошла. Но щом това се случи – ето, талантът най-сетне поема по своя път.На Вас самия позната ли Ви е тази нетърпяща отказ необходимост да пишете?Да.Спите ли изобщо?О, да, да, да! Спя много добре. По осем часа! Като бебе. Мозъкът ми има нужда да си почива. И той го прави много добре. Имам дълбок сън и се събуждам в отлична форма. Именно защото спя толкова добре, след това работя през целия ден. Сънувате ли? И какво?Невероятни истории, много фини, с безброй нюанси, детайли и в тях има огромно въображение. Спомням си ги с удивление, когато се събудя. Сънищата ми имат своя собствена архитектура.Новата Ви книга „След Бог идва татко“ е втората, която пишете, свързана с Моцарт. Защо?Познавам живота на Моцарт почти наизуст още от 15-годишен. Тогава красотата на музиката му възроди желанието ми да бъда на този свят, да се наслаждавам на съществуването. Тя ме спаси от депресията, често характерна за тийнейджърите, суицидните ми импулси и дори плановете за самоубийство. Толкова много съм чел за Моцарт. Чел съм и кореспонденцията му, както и писмата на семейството му. И той, и неговият баща ми отвориха много врати, помогнаха ми за много осъзнавания. Имам една литературна теория, теория за писането. Според нея, когато пишем, сме или буквални, или литературни. Тоест или говорим за себе си, с риска да ни липсва дистанция, или използваме персонажи, история, без да го осъзнаваме. И тогава, чрез фикцията откриваме гледни точки, които не бихме могли да достигнем в автофикцията.
