„Зависим“ от преди 25 000 години: откриха най-старото доказателство за употреба на наркотици
Хората използват вещества, които променят съзнанието, много по-отдавна, отколкото предполагахме. Ново на останки от човек, живял преди около 25 000 години на индонезийския остров Сулавеси, показва, че той вероятно редовно е смучел бетелови ядки - практика, която според учените дори може да е прераснала в зависимост.
Силно отровни змии в Европа: стряскащите прогнози на учените
Причината, разбира се, са промените в климата
Бетеловите ядки са широко разпространени в Югоизточна Азия и Тихоокеанския регион и днес се смятат за четвъртото най-употребявано психоактивно вещество в света след алкохола, кофеина и никотина. Обикновено се дъвчат заедно с гасена вар, което освобождава веществото ареколин. То има стимулиращ ефект, повишава бодростта и може да предизвика леко чувство на еуфория.
Досега се смяташе, че бетеловото дъвчене не е по-старо от Бронзовата епоха - преди около 3500 години. Новите открития обаче променят тази представа. Учените са изследвали зъбите на два скелета на праисторически ловци-събирачи и са открили дълбоки, заоблени вдлъбнатини, които изглежда са се образували от продължително смучене на бетелови ядки.
Единият от скелетите е на възраст между 25 000 и 16 000 години, което означава, че хората са използвали психоактивни растения още през късния плейстоцен - много преди появата на земеделието и алкохолните напитки в познатия ни вид.
Според професор Адам Брум от Griffith University съвременната практика на дъвчене на бетел вероятно произлиза от много по-древен навик - просто смучене на цели бетелови ядки, което в Сулавеси може да се е практикувало още преди 25 000 години.
Учените дори са успели да установят какъв е бил ефектът. Те поставили бетелови ядки в изкуствена слюнка и използвали получената течност върху лабораторно създадени човешки рецептори. Резултатите показали, че само смученето на ядката освобождава достатъчно ареколин, за да повлияе на мозъчната функция, макар ефектът да е по-слаб от този при дъвчене.
Химичен анализ на древните зъби също открил следи от ареколин, което потвърждава, че хората са били изложени на психоактивното вещество.
Има и още една интересна хипотеза. Състоянието на зъбите на древните хора било изключително лошо и учените предполагат, че първоначално те може да са използвали бетеловите ядки заради обезболяващото им действие, например при зъбобол.
Проблемът е, че с времето практиката вероятно е нанесла още по-сериозни щети. Постоянното смучене на ядките износвало зъбите дотолкова, че в някои случаи пулпата - "живата" вътрешност на зъба - била оголена.
Така се появил порочен кръг: хората използвали ядките, за да облекчат болката, причинена от увреждането на зъбите, но самата практика допринасяла за още по-тежки увреждания.
Какво сънуваме, преди да умрем (ето какво казват учените)
Какви са изводите от изследванията
"Подозираме, че това не е било просто навик - вероятно е било зависимост", коментира пред IFL Science проф. Брум.
.gcta { background: linear-gradient(90deg, #4285F4, #34A853, #FBBC05, #EA4335); padding: 2px; border-radius: 14px; max-width: 640px; margin: 0 auto; text-decoration: none; display: block; cursor: pointer; border: 0; width: 100%; box-sizing: border-box; font: inherit; } .gcta-inner { background: #ffffff; border-radius: 12px; padding: 14px 18px; display: flex; align-items: center; gap: 14px; transition: background 0.2s; text-decoration: none !important; box-sizing: border-box; } .gcta:hover, .gcta:focus { text-decoration: none !important; outline: none; } .gcta:hover .gcta-inner, .gcta:focus .gcta-inner { background: #f7f7f7; } .gcta svg { flex-shrink: 0; width: 30px; height: 30px; } .gcta-title { flex: 1; font-size: 16px; line-height: 1.3; font-weight: 600 !important; color: #111; margin: 0; text-align: left; } .gcta-arrow { color: #aaa; font-size: 20px; flex-shrink: 0; transition: transform 0.2s; } .gcta:hover .gcta-arrow, .gcta:focus .gcta-arrow { transform: translateX(3px); }
