РЕКЛАМНИ ПРОМОЦИИ

Лео Удол привлече критици и фенове с ролята си на обичащо живота момче от Есекс във втори сезон на „Белият лотос“. Той проявява страст към изкуствата от ранна възраст и в кариерата му вече има няколко забележителни изпълнения. След пробива си в хитовия сериал на Майк Уайт прави серия от романтични образи. В тазгодишната адаптация на Netflix на романа на Джулия Мей Джонас „Владимир“ играе обекта на обсесията на университетска преподавателка (в ролята е Рейчъл Уайз). Преди това беше неустоимото момче в „Бриджит Джоунс: луда по онова момче“ и в „One Day“, история за двама най-добри приятели, които откриват любовта. Миналата година го видяхме и като офицер в изключителния „Нюрн-берг“, както и в драмата на Apple TV+ „Prime Target“, където изигра надарен математик, замесен в глобален заговор. Освен че го направи световна звезда, „Белият лотос“ го срещна и с любовта в лицето на колежката му Меган Фейхи.  Сега идва може би най-интересният завой в кариерата му до този момент: “Tuner” – трескав нюйоркски криминален трилър, в който той играе акордьор с увреден слух, открил таланта си да разбива сейфове. Това е от онези сложни, богати на характери независими продукции, които могат или да изстрелят във висините, или да провалят един млад актьор. Удол се разгръща и доказва качествата си в партньорство с легендата Дъстин Хофман. Има, разбира се, и важна романтична сюжетна линия, в която героят му се влюбва.Предстои да видим Лео и в биографичния филм за Антъни Бурдейн. Срещаме се виртуално и той ми разказва: „Няколко неща наистина ме привлякоха към „Tuner“. Първото беше Дъстин Хофман. После дочетох сценария и разбрах, че това е филм, който бих искал да гледам. Това веднага ми даде усещането, че искам и да участвам. Почувствах голяма съпричастност към персонажа си. Въпросът, който режисьорът ми постави: „Ако страстта ти, талантът ти и нещото, което те кара да се чувстваш себе си, бъдат отнети, тогава кой си ти?“, ме заинтригува много. Този филм ми дава нещата, които очаквам от киното. Историята е проста, но добре разказана, и е забавна. А мисля, че в крайна сметка точно затова хората ходят на кино.“ Питам го ако трябваше да представи героя си Ники на приятел, какво би му казал. „Страхотен въпрос – усмихва се той. – Ако трябваше да представя Ники на приятел, щях предварително да го предупредя за състоянието му и че може да изглежда малко кисел, малко бодлив. Но има добро сърце и е много добър пианист. И може да ти настрои пианото.“Кое е най-хубавото умение, което му се е наложило да научи за роля? Свиренето на пиано? „Да, да, но това, което ми дойде първо наум, беше отварянето на стриди.“ Смеем се и двамата. Моля го да ми разкаже повече за работата си с Дъстин Хофман. Той е икона, която всички гледаме от толкова много години, с толкова невероятни филми и предполагам, че е една от причините и Лео да иска да бъде актьор. „Наистина е така. Филмите на Дъстин бяха един от катализаторите за мен и за любовта ми към това изкуство. Може би има някаква странност в мен, която мога истински да изразявам именно чрез киното.“Лео и Дъстин Хофман имат наистина страхотна химия във филма, те дават и интервюта заедно. „Начинът, по който аз работя, не е по-различен от това, което научих в гимназията – разказва Дъстин. – Бях много слаб ученик, наричаха ме мечтател. Днес го наричат дефицит на внимание или нещо подобно. Затова трябваше да си записвам пак и пак отговорите за тестовете. Започнах да правя същото и когато учех актьорско майсторство, не исках да изговарям репликите, преди да съм пред камерата, за да не се повлияя от моите избори, просто ги изписвах. И когато можех да ги напиша без грешка, знаех, че съм ги научил. След това заставах пред камерата без абсолютно никаква мисъл какво ще направя. Има нещо красиво в това да работиш по начин, провокиран и откликващ на хората, с които си. Да кажеш репликите си, повлиян на момента от партньора ти.“ Лео допълва: „Мисля, че е дарба да можеш да правиш това. Да преживяваш толкова различни животи и да откликваш на толкова различни хора.“„Приятел съм с г-н Де Ниро и едно от нещата, които той казва, е: всичко е в избора – продължава Дъс-тин. – Всичко зависи от изборите, които правиш. И мисля, че това, което има предвид, е да не играеш самия текст. А много често актьорите се опитват да изиграят текста убедително. Не го правете. Това ще се случи от само себе си. Изиграйте онова, което стои под текста. Какво мисли човекът отвъд думите, които изрича? Именно това г-н Де Ниро нарича „избори.“