На къс пас
За и против това мъжете да носят къси панталони в града. „Не е подходящо“, бърчат носове някои, „Стига де, в кой век живеем“, отсичат други. Ето двама застъпници на двете противоположни мнения - на Красимир Иванов и Драгомир Симеонов. Драгомир Симеонов: Носете си късите гащи, момчетаТова не е истински спор, нали?! Не ми казвайте, че е, и то баш в месеца, в който милионери в къси панталонки тичат по тревица след шарено синтетично кълбо, а бедният зрител съпреживява и се хидратира на пресекулки. Забелязвали ли сте, че статутът на прасците е тясно свързан с професията на притежателя им? Шофьорът на автобус 78 ни отвращава с неподдържаните си месища, но друго си е дядо ви Армани да покаже загоряло коленце. Краката на аристокрацията винаги са били по-елегантни и аз не знам как го постигат. Но не е в това проблемът. Работата е малко по-сложна и се отнася до правата на мъжа. А оттам и до проклетото му психично здраве, което започва все повече да става тема, но основно като бележка под линия. Няма съмнение, че в исторически план мъжът е грубо, недодялано създание, лишено от способността да изразява емоции, но за сметка на това полезно при извършването на някои трудови дейности. Естествено, модерният градски джентълмен прави изключение, само за да подчертае несъвършенствата на събратята си. Те са орда космати примати, които малтретират всички, включително и себе си, с остарелия си мироглед. Така и не се научиха, че историческата им функция е да служат и да си траят. Язък за възпитанието, което са получили вкъщи, кой знае колко дисфункционални са били домакинствата им. Но дамите направиха нечовешки прогрес в последно време и най-после показаха на тези диваци какви трябва да бъдат.Не говоря за онези дами, които пропагандират в ТикТок стойността си по бански, те, опасявам се, все още развъждат брадати татуирани маймуняци. Думата ми е за софистицираните представителки на някогашния нежен пол, поели на раменете си тегобите да поправят световното неравенство и да подредят носителите на член в графите на новия живот. Не искам да ги дразня за нищо на света, но страхотна работа вършат по линия на емоционалната кастрация; повече и от майките на въпросните индивиди. Те така и не могат да преценят домашният им партньор-лабрадудъл колко точно да споделя уязвимостта си и кога най-после да бъде истински мъжествен. От което се чувстват редовно разочаровани. Таман култивират личния си питекантроп и той вземе, че се счупи. Защото, завалията, не успява да предугади как да ги ощастливи най-пълноценно. Нито знае как да се държи с хората, нито с тях, нито дори да се облича по актуалните стандарти. Как да го уважаваш после, като не само са му космати краката, ами и не успява да покрие и останалите критерии за пълноценна връзка. Така се появява мини наставлението с какво да се облича през лятото. Апропо, пробвайте само да дадете акъл на някоя жена каква дължина да избере за роклята си и се пригответе да понесете пълната порция на бодипозитивистичния ѝ гняв. Затова, момчета, отпуснете се. Носете каквото искате, когато искате и просто заявете, че така се себеизразявате най-добре. И ако някой пробва да ви обясни, че не бива, му кажете, че така или иначе живеем по-кратко заради всички изисквания, които е необходимо да покрием безропотно. Нека поне дължината на панталоните не е сред тях.
