РЕКЛАМНИ ПРОМОЦИИ

1914-1918 г. Свирепо бушува Първата световна война. Кръвожадни държавни управници в целия свят хвърлят в нейната месомелачка главно младата мъжка половина на цвета на собствените си народи. Без значение от възраст, емоционалност, интелект, жизнени перспективи. Мобилизирани са 70 милиона войници, от които 60 милиона в Европа. Жертвите са огромни. Безброй несбъднати мечти, безброй прекършени животи.1915 г. Един 21-годишен немски младеж Ханс Лайп, син на пристанищен работник от Хамбург, току-що назначен учител по религия и физкултура, е мобилизиран и изпратен на спешна военна подготовка в Берлин преди частта му да бъде дислоцирана на Източния фронт. Впоследствие името му нашумява като талантлив поет, писател, художник, сценарист и дори академик. Но това е после, когато все пак оцелява във вихъра на войната. Стоейки на пост под един железен фенер на входа на военната база, привлекателният Ханс изпитва нужда да изрази нежните си чувства към местните две красиви девойки, с които се е сближил наскоро и към които не знае как да разпредели предпочитанията си: Лили, дъщеря на бакалин и Марлен, медицинска сестра. Затова неговата поетическа душа някак естествено ги слива в един образ: Лили-Марлен. Така се ражда стихотворението „Момичето под фенера“, в което той излива своята болка от раздялата, своята надежда за очакване, своето въжделение за нови срещи.  И дотам. Събитията около и след тази война в света, и особено в Европа, са толкова епични, че тогава на никого не му е било до „лиготии“, като поезия, театър, музика и тям подбни.1937 г. Вече зрелият, нашумял и всестранно развит културтрегер Ханс Лайп, ровейки в младежките си поетически опити, намира позабравеното стихотворение за Лили и Марлен. Споменът го разчувства и той решава да му даде нов живот. Освежава го, добавя няколко нови строфи и под заглавието „Песен на младия часовой“ го публикува в литературния сборник „Малък пристанищен орган“. На новата поетическа редакция се натъква известният по това време пианист Рудолф Цинк, който решава да напише мелодия към „Младия часовой“ за изпълнителя Вили Фрич. Песента в този вариант обаче звучала твърде меланхолично и не грабвала публиката особено.1938 г. Композиторът Норберт Шулце (доста прочут не само с таланта си, но и с близките си отношения с Йозеф Гьобелс) също вижда в сборника стихотворението на Лайп, харесва го много и също решава на напише музика към него. Всъщност той вече я имал готова от негова реклама на паста за зъби, създадена през 1936 г. Кани за изпълнителка начинаещата кабаретна певица Лале Андерсен, с която той се запознава в престижното берлинско „Kabarett der Komiker“, където тя се премества през 1939 г. от мюнхенското кабаре „Симплицисимус“. Шулце смята, че тя е много подходяща за „жената под фенера“ и Лале започва да я изпълнява всяка вечер с познатото вече заглавие „Лили Марлен“. Композиторът, по съвет на Гьобелс, вняся някои музикални изменения и прави песента да звучи по-отсечено в унисон с немските военни маршове. Същата година се прави запис на плоча, която е издадена в над милион екземпляра. Въпреки всичко това, в периода 1938-1939 г.г.„Лили Марлен“ не се сдобива с мечтаната от композитора и певицата популярност. Впоследствие, за известно време е доста позабравена.1939 г. Избухва Втората световна война – още по-грандиозна и още по-смъртоносна.1941 г. Радиостанцията на окупационния корпус на Вермахта в Югославия „Войнишко радио Белград“, която предавала за Африканския корпус на генерал Ервин Ромел, една вечер на 18 август решила да излъчи песента с позаглъхнала популярност, пускайки я за войниците на Ромел в Африка от стара плоча, оцеляла след бомбадировки и закупена в антикварен магазин във Виена. „Лили Марлен“ мигновено завладява войнишките сърца и души, а Лале Андерсон става „любимка на войската“. От грамофоните дрезгавият й глас се лее из цялата африканска пустиня, а портретът й краси казармените стени и войсковите палатки.По някакви собствени съображения, отново Гьобелс решава този път, че песента е твърде упадъчна и най-вече депресивна, разстройва войниците и влияе зле на бойния им дух. Тя е снета от ефир по разпореждане на Министерството на пропагандата на Третия райх. Въпреки неколкократните лични контакти на Лале с Хитлер, тя е заплашена с концентрационен лагер, още повече че поддържа близки връзки с неколцина известни немски и швейцарски музиканти от еврейски произход. По този повод, тя дори прави несполучлив опит за самоубийство. Неочаквано обаче за строгия дисциплинарен ред в немската армия, започват да идват стотици протестни писма от бойци на всички фронтове, с всякакъв чин и ранг, включително от самия генерал Ромел. Министерството е принудено да отмени забраната. С пропагандна цел Гьобелс даже спонсорира музикален съпровод с известния по това време „Чарли джаз бенд“. Песента се изпълнява отново от Лале, дори и на английски език по поръчка на всемогъщия нацистки пропагандатор. От този момент „Войнишкото радио Белград” започва неотменно да я предава всяка вечер преди отбоя, в 21:55 ч. – до освобождението на Белград през октомври 1944 г1941 г. Следва най-пикантният и интересен момент в историята на „Лили Марлен“. Песента е чута от войниците на британската Осма армия в Северна Африка и веднага е запята – някъде направо на немски, някъде с измислен текст на английски. Тя става едва ли не неофициален химн на армията. Подемат я и австралийци и новозеландци. Става много популярна и сред канадските корпуси при десанта в Нормандия. Песента буквално започва да бушува от двете страни на фронтовата линия. Това всява известно безпокойство в съюзническото командване, особено сред американските командири, които я смятат за немска пропаганда.1942 г. „Лили Марлен“ е преведена на френски език и изпълнена от Сюзи Солидор в кабаре „La Vie” в окупиран Париж. Френската съпротива също е във възторг.1942 г. Песента е преведена на български език близко до оригиналния текст и изпята от изключително красивата българка Ива Ваня (Иванка Николова Янакиева, 1905-1991). Ива Ваня e оставила своята следа като актриса в историята на европейското нямо кино, но също така е и певица, модел, сценарист, автор на оперни либрета, професионален състезател по конен спорт, „Мис Берлин 1929 г.”. Не на последно място – съпруга на композитора Норберт Шулце, автор на песента „Лили Марлен”. Шулце в началото на романса си с Ванязапочва да я нарича с обожание „сладоледената фея” – заради успешна реклама на сладолед, в която участва българката като модел. Иванка произхожда от селски род от трънското село Джинчовци и е родена в селска каруца между София и Карнобат при преместването на баща й, царски офицер, на новото му местоназначение. На 17 години пристига в Берлин без никакви средства и за кратко време със своя ум и красота превзема културния немски елит и берлинската бохема.1944 г. „Лили Марлен” официално е преведена на английски и изпълнена и на двата езика от любимата иединствено позната на американските войници Марлене Дитрих.1945 г. Главнокомандващият съюзническите войски, американският генерал Дуайт Айзенхауер, впоследствие 34-ти президент на САЩ (1953-1961), заявява: „Ханс Лайп е единственият германец, донесъл радост на цялото човечество в годините на Втората световна война“.Ханс Лайп доживява дълбока старост (умира в Швейцария през 1983 г. на 90-годишна възраст), като написва повече от 70 книги. Името му обаче се увековечава от едно, единствено стихотворение, превърнало се в любима по целия свят войнишка песен.И след 80 години песента продължава да вълнува и млади и стари. Преведена е на 48 езика и се пее и там, където се водят войни, и там, където има мирен живот. Всъщност, това не е нацистка песен, както се твърдеше в България преди 1989 г., а това е емоционален химн на надеждата на младия човек във военна униформа, че ще се завърне в родното си място, че ще намери една голяма любов.