Изненада: и друго кралско европейско семейство може да наследи британския престол
Макар да сме наясно, че част от европейските кралски фамилии - действащи или бивши, са свързани по кръвна линия (какъвто е случаят с династията Сакскобурготски, свързана с бившите български и португалски монарси и настоящите белгийски), някои връзки са наистина изненадващи.
Принц Мирко, внукът на Симеон Сакскобургготски, се сгоди за лекарка
Мирко е син на принц Кубрат
Една такава има и в най-известното кралско семейство в Европа - британското. Знаем, че в линията за наследяване на британския престол са принц Уилям, децата му, принц Хари и неговите деца, на осмо място все още е Андрю Маунтбатън-Уиндзор, а нататък списъкът продължава с по-малко известни благородници.
Когато стигнем някъде около 92-о място откриваме не друг, а крал Хокон VIII - настоящият монарх Норвегия. А причината за този "неочакван" обрат е, че фамилията на Хокон са потомци на кралица Мод, дъщеря на британския крал Едуард VII.
Едуард VII и съпругата му кралица Александра имат шест деца: принц Албърт Виктор, който умира млад от пневмония, принц Джордж (по-късно крал Джордж V и прадядо на покойната кралица Елизабет II), принцеса Луиз, принцеса Виктория, която остава неомъжена, принцеса Мод, (по-късно става кралица на Норвегия чрез брака си с крал Хокон VII) и принц Александър Джон, починал ден след раждането си.
Именно по линията на принцеса Мод норвежкото кралско семейство днес фигурира и в реда за наследяване на британския престол. В момента обаче в кралския двор в Осло едва ли се замислят за това, защото преживяват трудни седмици.
Крал Хокон и престолонаследницата Ингрид Александра по време на полагането на клетва
След смъртта на крал Харалд V в края на август, 22-годишната принцеса Ингрид Александра - дъщеря на новия крал Хокон VIII и кралица Мете-Марит, вече е първа в реда за норвежкия престол. Тя се очаква да стане първата кралица на Норвегия от 600 години насам.
Но макар да е първа в норвежката линия на наследяване, в британския списък тя всъщност е поставена след по-малкия си брат. 20-годишният принц Свере Магнус е втори в реда за норвежкия трон след сестра си, но в британския списък е с предимство пред нея заади различията между двете законодателства за наследяване.
Норвегия преминава към абсолютно първородство (наследяване от най-възрастното дете, независимо от пола) през 1990 г., но правилото важи единствено за деца, родени от 1990 г. насам. Тъй като Ингрид Александра е родена през 2004 г., статутът й на бъдеща кралица не е застрашен.
Принц Улиям е бъдещият крал на Великобритания
Обединеното кралство приема подобна реформа много по-късно чрез Акта за наследяване на короната от 2015 г. (в сила от 2013 г.), но той се прилага само за лица, родени след 28 октомври 2011 г.
Тъй като Ингрид Александра и Свере Магнус са родени преди тази дата, за тях все още важи старото правило за наследяване с предимство на мъжкия пол, което поставя по-малкия брат пред по-голямата сестра в британския списък.
Норвежкото кралско семейство не е единственото, засегнато от тази особеност на закона. По същата причина принцеса Ан - второто дете на кралица и принц Филип, е поставена зад по-малките си братя в реда за наследяване, поясняват още Hello.
.gcta { background: linear-gradient(90deg, #4285F4, #34A853, #FBBC05, #EA4335); padding: 2px; border-radius: 14px; max-width: 640px; margin: 0 auto; text-decoration: none; display: block; cursor: pointer; border: 0; width: 100%; box-sizing: border-box; font: inherit; } .gcta-inner { background: #ffffff; border-radius: 12px; padding: 14px 18px; display: flex; align-items: center; gap: 14px; transition: background 0.2s; text-decoration: none !important; box-sizing: border-box; } .gcta:hover, .gcta:focus { text-decoration: none !important; outline: none; } .gcta:hover .gcta-inner, .gcta:focus .gcta-inner { background: #f7f7f7; } .gcta svg { flex-shrink: 0; width: 30px; height: 30px; } .gcta-title { flex: 1; font-size: 16px; line-height: 1.3; font-weight: 600 !important; color: #111; margin: 0; text-align: left; } .gcta-arrow { color: #aaa; font-size: 20px; flex-shrink: 0; transition: transform 0.2s; } .gcta:hover .gcta-arrow, .gcta:focus .gcta-arrow { transform: translateX(3px); }
