Ако само мисълта за бягане ни кара да се задъхваме, имаме добра новина. Не е необходимо да спринтираме като за олимпийски финал, за да усетим полза. Ново проучване показва, че дори много бавното тичане може да подобри настроението и да подпомогне концентрацията. Къде да тичаме за видими резултати
Не само времето, но и мястото има значение
Физическата активност отдавна е свързвана с редица ползи за тялото и мозъка. Особено интересни са аеробните упражнения, които стимулират префронталната кора - областта на мозъка, свързана с контрола на емоциите и сложното мислене. Предишни изследвания показват, че дори лекото физическо натоварване може да активира тази зона.
За новото проучване учени от Университета на Цукуба в Япония наблюдават 24 души, докато се движат на бягаща пътека и когато са в покой. Участниците трябвало да тичат в продължение на само 10 минути с толкова ниска скорост, че спокойно биха могли просто да ходят. Идеята била да се провери дали и минималното усилие е достатъчно, за да окаже влияние върху мозъка.
Оказва се, че да. След краткия джогинг участниците съобщават за по-добро настроение, а реакциите им също се подобряват, макар и в по-малка степен.
"Резултатите показват, че еднократното много бавно тичане има положителен ефект както върху изпълнителните функции, така и върху настроението, при минимално физическо усилие", пишат авторите.
Разбира се, има една важна подробност - в изследването участват само 24 души, а учените не сравняват ефекта от бавното тичане с този от ходенето или други упражнения. Освен това участниците знаят кога тичат и кога почиват, което означава, че е възможно резултатите да са повлияни и от плацебо ефект.
Но учените откриват и още нещо любопитно. Те проследяват движението на главата по време на тичане и забелязват известна връзка между "подрусването" ѝ и подобряването на настроението. Възможно е ритмичното движение на главата и тялото да допринася за приятното усещане, което бегачите често описват. Един километър тичане - колко трябва да ни отнема според възрастта
Да видим дали сме във форма
Така че, ако сме от хората, за които бягането звучи повече като наказание, отколкото като тренировка, може би е време да намалим темпото. Буквално. Не е нужно да покриваме километри за минути - един 10-минутен, съвсем спокоен джогинг може да е достатъчен, за да раздвижим не само краката, но и мозъка си.
.gcta {
background: linear-gradient(90deg, #4285F4, #34A853, #FBBC05, #EA4335);
padding: 2px;
border-radius: 14px;
max-width: 640px;
margin: 0 auto;
text-decoration: none;
display: block;
cursor: pointer;
border: 0;
width: 100%;
box-sizing: border-box;
font: inherit;
}
.gcta-inner {
background: #ffffff;
border-radius: 12px;
padding: 14px 18px;
display: flex;
align-items: center;
gap: 14px;
transition: background 0.2s;
text-decoration: none !important;
box-sizing: border-box;
}
.gcta:hover,
.gcta:focus {
text-decoration: none !important;
outline: none;
}
.gcta:hover .gcta-inner,
.gcta:focus .gcta-inner {
background: #f7f7f7;
}
.gcta svg {
flex-shrink: 0;
width: 30px;
height: 30px;
}
.gcta-title {
flex: 1;
font-size: 16px;
line-height: 1.3;
font-weight: 600 !important;
color: #111;
margin: 0;
text-align: left;
}
.gcta-arrow {
color: #aaa;
font-size: 20px;
flex-shrink: 0;
transition: transform 0.2s;
}
.gcta:hover .gcta-arrow,
.gcta:focus .gcta-arrow {
transform: translateX(3px);
}