5 любими песни за есента на Тангра
"5 любими песни" е поредица на Lifestyle.bg, в която български известни личности избират музиката, която ги вдъхновява, връща ги към любими спомени или неизменно свързват с определени поводи и периоди от годината.
Есента има свой саундтрак - малко по-мрачен, малко по-драматичен, но и някак по-искрен. А когато петима музиканти от Тангра изберат по една песен, която искат да слушат именно сега, резултатът няма как да бъде скучен.
Тангра е от групите, които не само остават в историята на българската музика, а успяват да преминават през поколенията, стиловете и промените във времето, без да изгубят своя характер. Създадена през 1976 г. от Константин Марков и Александър Петрунов - Сашо Гривната, формацията започва с класически хард рок, а през годините преминава през няколко различни етапа и състави.
През 80-те Тангра се превръща в една от най-значимите български групи, а песни като "Нашият град", "Богатство", "Любовта, без която не можем", "Жулиета" и "Бъди какъвто си" се превръщат в част от музикалната памет на няколко поколения. След края на първия период на групата през 1990 г. "Тангра" се събира отново през 2016 г., а днес продължава с Дани Ганчев, Боби Косатката, Иво Чалъков, Валери Григоров - Рио, и Стефан Попов.
5 любими песни за края на лятото на Остава
Ето какво избраха Свилен Ноев и Георги Георгиев
2026 г. е особено важна за групата, която отбелязва 50 години от създаването си. Юбилеят идва и с нова музика - Тангра даде нов живот на "Безсъние", една от емблематичните песни, свързани с гласа на Чочо Владовски. Новият запис и видеоклип събират настоящия състав на групата и превръщат добре познатата песен в още една глава от историята на Тангра.
А докато групата продължава да пише собствената си история, ние решихме да надникнем в личните музикални плейлисти на нейните членове. За есенната ни селекция те ни отвеждат от алтернативния рок на Manic Street Preachers, през заразителния груув на De Staat и драматичния свят на Editors, до неочакваната среща на Placebo и Дейвид Боуи и приказната атмосфера на Sleep Token. Ето петте песни, които Тангра избра за тази есен.
Започваме без колебание. "Това е първото парче, което ми идва в главата", признава Боби Косатката, който определя Manic Street Preachers като едни от големите си любимци. Любопитното е, че именно тази песен досега му е била непозната.
"Сега, като попаднах на нея, я слушам нон стоп", казва той.
"(It`s Not War) Just the End of Love" излиза през 2010 г. като водещ сингъл от албума Postcards from a Young Man. Песента носи характерната за Manic Street Preachers смесица от мелодичност, рок енергия и по-голяма емоционална тежест. Има и любопитен визуален детайл - клипът с участието на Майкъл Шийн и Анна Фрийл е вдъхновен от легендарните шахматни двубои от Студената война между Боби Фишер и Борис Спаски.
При Дани Ганчев изборът е свързан преди всичко с усещането, което една песен оставя още с началното слушане. "Страшно ме кефи груувът на парчето", казва той за "KITTY KITTY" на нидерландската група De Staat. Определя го като динамично и модерно, а видеото - като "жестоко".
И наистина - това е песен, която трудно оставя човек неподвижен. Издадена през 2018 г. като водещ сингъл от албума Bubble Gum, "KITTY KITTY" се движи върху мощна бас линия и смесица от рок, електроника и фънк елементи. Самата песен е вдъхновена от идеята за хората, които живеят в собствените си информационни и социални "балони", а видеото визуализира противопоставянето между две различни реалности. За Дани обаче най-важното е друго - песента го "раздвижва". А това, особено през есента, когато денят става по-къс, не е никак малко.
"Първото, което ми хрумна", казва и Иво Чалъков за избора си. А "Sugar" на Editors е от песните, които трудно могат да бъдат описани само с една дума. За Иво тя е "красива, вълшебна и драматична".
Парчето е част от каталога на британската група Editors и носи онова мрачно, атмосферично усещане, което постепенно се превръща в запазена марка на групата. Editors отдавна умеят да балансират между постпънк, алтернативен рок и електронни текстури, като именно контрастът между мрачната атмосфера и мелодичността прави музиката им толкова разпознаваема. Групата е създадена през 2002 г., а през годините постепенно разширява звученето си отвъд първоначалния постпънк рок.
Ако има избор, който звучи като среща на две различни музикални вселени, това е този на Валери Григоров - Рио. "Интересно, неочаквано, страхотна колаборация от невероятни артисти", казва той за "Without You I`m Nothing" на Placebo с Дейвид Боуи.
И наистина, това е от онези музикални срещи, които остават незабравими. Оригиналната песен е на Placebo и е част от едноименния им втори албум от 1998 г., а година по-късно Боуи се включва във версията като гост-вокалист. Така песента получава още един пласт и се превръща в символична среща между две поколения артисти.
Връзката между Боуи и Placebo всъщност започва още по-рано - групата подгрява неговото европейско турне през 1996 г., а по-късно Боуи кани музикантите да участват в концерта по случай 50-ия му рожден ден. През 1999 г. двамата изпълняват заедно "Without You I`m Nothing" на сцената в Ню Йорк.
Финалът поставя Стефан Попов, който обосновава избора си - "Infinite Baths" на Sleep Token, с думите, че песента е "красива и приказна".
Парчето е част от албума Even in Arcadia, издаден през 2025 г., и демонстрира характерната за Sleep Token способност да съчетават тежки китари, атмосферични вокали и почти ефирни звукови пейзажи. Самата песен има и официално видео с анимация и 3D визуални елементи, което допълнително засилва усещането за отделен, почти фантастичен свят.
5 любими песни за края на лятото на hug or handshake
Ето какво избраха Петър Трифонов, Антон Георгиев и Виктор Иванов
Като се замислим, това е добър финал на една есенна музикална селекция - след груувa, драмата и рок енергията да остане нещо красиво, малко мистично и достатъчно различно, за да ни накара да натиснем отново "play".
.gcta { background: linear-gradient(90deg, #4285F4, #34A853, #FBBC05, #EA4335); padding: 2px; border-radius: 14px; max-width: 640px; margin: 0 auto; text-decoration: none; display: block; cursor: pointer; border: 0; width: 100%; box-sizing: border-box; font: inherit; } .gcta-inner { background: #ffffff; border-radius: 12px; padding: 14px 18px; display: flex; align-items: center; gap: 14px; transition: background 0.2s; text-decoration: none !important; box-sizing: border-box; } .gcta:hover, .gcta:focus { text-decoration: none !important; outline: none; } .gcta:hover .gcta-inner, .gcta:focus .gcta-inner { background: #f7f7f7; } .gcta svg { flex-shrink: 0; width: 30px; height: 30px; } .gcta-title { flex: 1; font-size: 16px; line-height: 1.3; font-weight: 600 !important; color: #111; margin: 0; text-align: left; } .gcta-arrow { color: #aaa; font-size: 20px; flex-shrink: 0; transition: transform 0.2s; } .gcta:hover .gcta-arrow, .gcta:focus .gcta-arrow { transform: translateX(3px); }
