„Верити“: Дакота Джонсън, Ан Хатауей и Джош Хартнет в игра на мрачни тайни, желания и опасни признания
ПРЕДИ ПУКАНКИТЕ
Времетраене: 1 час и 54 минути Режисьор: Майкъл Шоуолтър В главните роли: Ан Хатауей, Дакота Джонсън, Джош Хартнет, Исмаел Крус Кордова, Брейди Вагнер Бюджет: около 40 милиона долара С какво да се подготвим: "Никога повече", "Премълчани истини", "Споменът за него", "Прислужницата"
Само за последните две години "Верити" е четвъртата екранизация на роман на Колийн Хувър. И това, че толкова много от нейните истории вече са пренесени на голям екран - и то за доста кратко време - далеч не е изненадващо. Американката е автор на някои от най-продаваните книги напоследък, които освен това спадат и към жанра на романтичната драма - един от хитовите сред BookTok общността.
През 2024 г. излезе екранизацията на "Никога повече", която се превърна в огромен боксофис хит, но успехът ѝ бързо бе засенчен от ожесточената съдебна битка между актьорите Блейк Лайвли и Джъстин Балдони. На следващата година на голям екран излязоха и адаптациите на "Премълчани истини" и "Споменът за него". А в края на тази идва ред и на "Верити". Всъщност бестселърът, първоначално издаден през 2018 г., е доста по-различен от предходните книги на Колийн Хувър. Защото любовната история в него е оставена на заден план - вместо това сюжетът се вписва повече в жанра на психологическия трилър.
Анотацията звучи доста сходно със сюжета на друга хитова адаптация, която се завъртя по кината у нас в началото на тази година - "Прислужницата". Във филма, който се представи изненадващо добре в боксофиса, Сидни Суийни е млада жена, която приема работата на домашна прислужница в луксозното имение на героите на Аманда Сейфред и Брандън Скленар. А после следват ужасяващи събития, разкриването на мрачни тайни и неочаквани обрати. И когато всичко това бива поднесено със суров режисьорски размах и секси звезден холивудски състав, рецептата за успех е изпълнена повече от добре.
Такъв е случаят с "Прислужницата". Но дали "Верити", който привидно съдържа всички печеливши елементи - образите на невинна млада жена, привидно перфектният грижовен и секси съпруг, подозрителната съпруга и мистерия, която се развива в сърцето на лъскаво имение - успява също толкова успешно да прикове вниманието ни към екрана и да ни остави без дъх на финала?
Още една от първите сцени във "Верити" е неочаквано кървава и сепва зрителя. Свидетел на нещастен инцидент е Лоуен (Дакота Джонсън) - млада писателка с няколко издадени книги, които обаче не се радват на много читатели. На кръстовището, където се случва сблъсъкът на колоездач и автомобил тя среща мъж, който ѝ помага да почисти опръскалата я кръв в близкото кафене. Необичайната среща помежду им обаче не е последният път, в който двамата се виждат.
Оказва се, че мистериозният мъж е Джеръми Крофорд (Джош Хартнет) - съпруг на успешната писателка Верити Крофорд (Ан Хатауей). След като претърпява инцидент, тя остава парализирана и лишена от възможността да довърши хитовата си поредица. Издателите ѝ отчаяно търсят човек, който да напише последните три книги "в сянка", а Лоуен изглежда идеалният избор. Дали заради нескромната сума пари, които ѝ предлагат, или по-скоро защото изпитва привличане към съпруга на Верити, младата писателка преглъща първоначалните си колебания и съмнения и приема работата? Получава и предложението да се премести в разкошната къща на семейството във Върмонт, където да започне да пише.
Там Лоуен се среща за първи път с Верити - безжизнена и прикована към инвалидната си количка. А сред нейните бележки за мрачните ѝ истории, които би трябвало да помогнат на Лоуен да завърши поредицата, тя случайно попада и на ръкописа на непубликуваната автобиография на авторката. И докато разкрива тайните ѝ сред страниците, действието ни връща назад във времето с ретроспективни сцени, които разкриват повече за романтичната връзка на Верити с Джеръми, брака им и нейното майчинство. Постепенно Лоуен навлиза все по-дълбоко в тъмното съзнание на Верити, а откритията ѝ стават все по-мрачни.
Не бихме искали да издаваме повече от сюжета, за да не разваляме изненадата за зрителите. Това, което обаче можем да кажем без колебание е, че най-силното оръжие на филма е изпълнението на тримата актьори в главните роли. Както Ан Хатауей, така и Дакота Джонсън и Джош Хартнет изграждат перфектно образите си - хора, които на повърхността изглеждат като всички нас, но в действителност имат доста сбъркан морален компас. И тримата са еднакво убедителни както в моментите, в които разкриват тъмната си страна, така и в онези, в които ни дават причина да оправдаем действията им. И с лекота ни карат да повярваме в добрите намерения на героите им, докато същевременно ни предизвикват да се запитаме колко точно добри са те в манипулирането.
Ан Хатауей се оказва много подходящ избор за красивата, талантлива и успешна Верити. Още в началото обаче се прокрадва съмнението, че изглежда твърде перфектна, за да е наистина такава. С изключение на ретроспективните сцени от началото на връзката на Верити с Джеръми, Ан Хатауей е натоварена с роля, която изисква през по-голяма част от времето да изглежда неподвижна, безжизнена и зловеща. И го прави плашещо реалистично.
Дакота Джонсън пък излъчва предимно невинност в ролята си на Лоуен. И няма как да отречем, че ѝ отива да играе съблазнителна жена, която изглежда несигурна и крехка. Същевременно обаче е непоколебима в моментите, в които разкрива своята тъмна страна. Също чудесен е и Джош Хартнет като Джеръми - на пръв поглед съвсем обикновен мъж, чиято мъжественост и грижовност е притегателна сила за жените.
Историята във "Верити" е история за съмненията, контрола, човешките желания, изпепеляващата страст и не на последно място - истината, както подсказва и заглавието (verity идва от латинската дума veritas). Филмът ни пренася в един свят на мрачни тайни и опасни признания, в който манипулациите размиват границата между измислица и реалност.
Всичко това предполага действие, изпълнено с напрежение, което обаче е леко потиснато от по-бавното темпо. Разкритията започват да излизат наяве след втората половина на филма. Тогава се случват и обратите, макар и донякъде предвидими. Не му липсват и еротични сцени. Но не бихме определили "Верити" като секси филм, въпреки обективната привлекателност на актьорите.
Въпреки това сюжетът му е увлекателен. И в хода на действието ни кара да се запитаме кой от тримата главни персонажи е най-поквареният и крие най-мрачната си страна.
"Верити" така и не достига до крайностите и драматизма на вече споменатия "Прислужницата". И ако не беше извел на преден план толкова вътрешните гласове на персонажите за сметка на повече мелодрама и хорър, едва ли щеше да тласне зрителите към разнищване на детайлите и търсене на недостатъци и дупки в и без това завоалирания сюжет.
Разкритията в историята пораждат толкова много логични въпроси, че нямаше как да не излезем от залата чувствайки нещо по-различно от объркване и дори леко раздразнение. Финалът се усеща доста незадоволителен именно защото е двусмислен. И оставя зрителя с повече въпроси, отколкото отговори. На кого да вярваме? И чия истина е реалната истина?
"Верити" е по кината от 2 октомври
.gcta { background: linear-gradient(90deg, #4285F4, #34A853, #FBBC05, #EA4335); padding: 2px; border-radius: 14px; max-width: 640px; margin: 0 auto; text-decoration: none; display: block; cursor: pointer; border: 0; width: 100%; box-sizing: border-box; font: inherit; } .gcta-inner { background: #ffffff; border-radius: 12px; padding: 14px 18px; display: flex; align-items: center; gap: 14px; transition: background 0.2s; text-decoration: none !important; box-sizing: border-box; } .gcta:hover, .gcta:focus { text-decoration: none !important; outline: none; } .gcta:hover .gcta-inner, .gcta:focus .gcta-inner { background: #f7f7f7; } .gcta svg { flex-shrink: 0; width: 30px; height: 30px; } .gcta-title { flex: 1; font-size: 16px; line-height: 1.3; font-weight: 600 !important; color: #111; margin: 0; text-align: left; } .gcta-arrow { color: #aaa; font-size: 20px; flex-shrink: 0; transition: transform 0.2s; } .gcta:hover .gcta-arrow, .gcta:focus .gcta-arrow { transform: translateX(3px); }
