Модата на книгите
Ако сте от тези, които понякога пропускат модните тенденции, но винаги имат време за нова книга, имам добра новина за вас: този път сте на гребена на модната вълна. Книгите отново са шик! Книгите изместиха дамските чанти и бижута като модни аксесоари.Небрежно носене на книга в ръка на път към офиса или на излизане от ресторант по обед; случайно подаващо се заглавие от дамска чанта на бързаща към снимачната площадка знаменитост; известен актьор, крачещ с пъхнат в задния джоб на панталона малък формат на книга; модел, който си почива до следващата поява на модния подиум, седнала на пода с томче в ръка; библиотека, заемаща цялата стена зад политически анализатор или университетски професор като фон за участията им в подкасти. Това са най-често използваните визуализации на книгите като моден аксесоар, които ни дебнат отвсякъде в ежедневието. Те мълчаливо изграждат имиджа на човека, който ги притежава. Както и всяка една друга вещ. Книгите обаче носят емблемата на интелектуалността, нещо, което дори и най-скъпата дамска чанта или уникално бижу нямат. Да, аксесоарите Louis Vuitton и Tiffany са знак за добро финансово състояние и ексклузивност, но почти никога не те карат да направиш бърза подсъзнателна връзка между собственика им и интереса му към „интелектуални“ занимания. Книгите имат точно това, извикват в подсъзнанието представа за знание и елитарност, които парите не могат да купят. 
Bookshelfwealth маниятаСъздадоха я преди две години инфлуенсъри и маркетинг специалисти. Тя издигна в култ естетиката на специално подредената лична библиотека, но някак подмина съдържанието. Книгите не само че трябваше да са много на брой, но и да са в цветове, които отговарят на модерната за момента палитра, както и да бъдат балансирани по височина, обем и текстура. Библиотеките се превърнаха от обикновена лавица за книги, във витрина на показност и елемент на декорация. В началото на тази тенденция в домашното декориране се появи и признанието на актрисата Ашли Тисдейл-Френч, че е изпратила мъжа си да купи 400 книги от най-близката книжарница, за да запълнят току-що инсталираната вградена библиотека, минути преди фотосесия за известното архитектурно списание “Architectural Digest”. Тогава това беше скандал! Днес, едва ли!Притежаването на книги вече не е еквивалент на четене на книги. Едното е чисто показно действие, а другото е все още занимание за самотници в затънтения ъгъл на някое кафене. Световни организации като OECD и нейната Program for International Student Assessment (PISA) алармират за постоянното намаляване на броя на четящите ученици в последните 10 години. Ситуацията е още по-притеснителна в САЩ например, където дори професори в елитните университети (Айви Лига) са принудени да намалят задължителното четене до абсолютен минимум, цитирайки „неспособността“ и липсата на умения на студентите да прочетат цяла книга. Вината се приписва на гимназиите и средните училища, където отдавна не е нужно учениците да прочетат цялата книга, за да могат да си напишат домашното. Няколко страници или една глава се оказва достатъчно. Към това се добавя и появата на помагалата с изкуствен интелект, които предлагат съдържанието на една книга в няколко изречения. Четенето като забавление също не е сред най-популярните занимания, след като статистиката е, че средно дневно възрастните не четат повече от 15 минути.
Новите читателски клубове Алармиращите данни за спада в четенето са в огромно противоречие с „книгите като бизнес модел“. Според издателските компании заглавията, които попадат в съдържанието на социалните профили на знаменитости, получават между 200 и 400% увеличение на продажбите за първите 72 часа от пост-а. ТикТок хаштаг-ове, свързани с книги и читателски клубове, получават над 1.2 милиарда прегледа. Към тези данни се добавя и невижданият успех на актрисата Рийз Уидърспуун, която продаде читателския си клуб за $900 милиона. Книгите, избрани от членовете му, стават мигновено бестселъри, а над 20 заглавия от тях вече са адаптирани или са в процес на адаприране за телевизионни сериали.
Този успех утвърди читателските клубове като новото бизнес начинание за известни личности и предпочитано място за социални контакти. Днес няма знаменитост без читателски клуб – от Дуа Липа и Service95, през Флоранс Уелч (Between Two Books), Доли Партън (Imagination Library), Дакота Джонсън (TeaTime Book Club), Ема Робъртс (Belletrist), Ема Уотсън (Our Shared Shelf), до Джена Буш (Read With Jenna), Джими Фалън (#FallonBookClub) и Сара Джесика Паркър (SJP Lit).
Сред този дълъг списък Кая Гарбър, дъщеря на супермодела Синди Крауфорд и самата тя известен модел, успя да наложи своя читателски клуб „Library Science“ като платформа за дискусии и подкрепа на млади и неизвестни писатели от GenZ поколението. Но тя не спира дотук. Кая често е канена като куратор на библиотеки на луксозни хотели, курорти и клубове из цял свят, предлага и екслузивен списък с интересни заглавия за частни клиенти.
Bookshelfwealth маниятаСъздадоха я преди две години инфлуенсъри и маркетинг специалисти. Тя издигна в култ естетиката на специално подредената лична библиотека, но някак подмина съдържанието. Книгите не само че трябваше да са много на брой, но и да са в цветове, които отговарят на модерната за момента палитра, както и да бъдат балансирани по височина, обем и текстура. Библиотеките се превърнаха от обикновена лавица за книги, във витрина на показност и елемент на декорация. В началото на тази тенденция в домашното декориране се появи и признанието на актрисата Ашли Тисдейл-Френч, че е изпратила мъжа си да купи 400 книги от най-близката книжарница, за да запълнят току-що инсталираната вградена библиотека, минути преди фотосесия за известното архитектурно списание “Architectural Digest”. Тогава това беше скандал! Днес, едва ли!Притежаването на книги вече не е еквивалент на четене на книги. Едното е чисто показно действие, а другото е все още занимание за самотници в затънтения ъгъл на някое кафене. Световни организации като OECD и нейната Program for International Student Assessment (PISA) алармират за постоянното намаляване на броя на четящите ученици в последните 10 години. Ситуацията е още по-притеснителна в САЩ например, където дори професори в елитните университети (Айви Лига) са принудени да намалят задължителното четене до абсолютен минимум, цитирайки „неспособността“ и липсата на умения на студентите да прочетат цяла книга. Вината се приписва на гимназиите и средните училища, където отдавна не е нужно учениците да прочетат цялата книга, за да могат да си напишат домашното. Няколко страници или една глава се оказва достатъчно. Към това се добавя и появата на помагалата с изкуствен интелект, които предлагат съдържанието на една книга в няколко изречения. Четенето като забавление също не е сред най-популярните занимания, след като статистиката е, че средно дневно възрастните не четат повече от 15 минути.
Новите читателски клубове Алармиращите данни за спада в четенето са в огромно противоречие с „книгите като бизнес модел“. Според издателските компании заглавията, които попадат в съдържанието на социалните профили на знаменитости, получават между 200 и 400% увеличение на продажбите за първите 72 часа от пост-а. ТикТок хаштаг-ове, свързани с книги и читателски клубове, получават над 1.2 милиарда прегледа. Към тези данни се добавя и невижданият успех на актрисата Рийз Уидърспуун, която продаде читателския си клуб за $900 милиона. Книгите, избрани от членовете му, стават мигновено бестселъри, а над 20 заглавия от тях вече са адаптирани или са в процес на адаприране за телевизионни сериали.
Този успех утвърди читателските клубове като новото бизнес начинание за известни личности и предпочитано място за социални контакти. Днес няма знаменитост без читателски клуб – от Дуа Липа и Service95, през Флоранс Уелч (Between Two Books), Доли Партън (Imagination Library), Дакота Джонсън (TeaTime Book Club), Ема Робъртс (Belletrist), Ема Уотсън (Our Shared Shelf), до Джена Буш (Read With Jenna), Джими Фалън (#FallonBookClub) и Сара Джесика Паркър (SJP Lit). Сред този дълъг списък Кая Гарбър, дъщеря на супермодела Синди Крауфорд и самата тя известен модел, успя да наложи своя читателски клуб „Library Science“ като платформа за дискусии и подкрепа на млади и неизвестни писатели от GenZ поколението. Но тя не спира дотук. Кая често е канена като куратор на библиотеки на луксозни хотели, курорти и клубове из цял свят, предлага и екслузивен списък с интересни заглавия за частни клиенти.
