С Венеция в сърцето
Успоредно с провеждащото се до 22 ноември във Венеция биенале на изкуствата се представят и много вдъхновяващи експозиции в т.нар. странична програма. Една от тях е препратка към проект на прочутата двойка артисти-концептуалисти Иля и Емилия Кабакови, наречен „Венециански дневник“. Изложбата събра стотици хиляди посетители в една от най-красивите сгради в града – собственост на университета – Ca’Tron. Три години след смъртта на своя съпруг Емилия Кабакова, заедно с кураторския екип Чезаре Селваджи и Джулия Абати, написа колективно „любовно писмо“ до Венеция. 
„Историите, спомените и предметите на венецианците, както и на хора, обвързани по един или друг начин с града, създават колективен автопортрет, като в същото време подчертават с много уважение поетичната и визуална мощ на семейство Кабакови и тяхната следа в световното съвременно изкуство. Това не е изложба ЗА Венеция, а изложба, създадена ЗАЕДНО С Венеция“, с гордост представя проекта Чезаре Салваджи.Включват се хора от различна възраст с любопитни истории, проследяващи тяхната връзка с града. Благодарение на общината и екип от университета се създава комитет, който селектира подадените кандидатури за участие в мащабната изложба, част от която присъства и в официалната експозиция, с която Венеция участва на биеналето тази година.
Проектът е вдъхновен от инсталация, създадена през 1993 година от Иля и Емилия Кабакови, която се базира на колективен разказ в белгийския град Гент. Сега по стъпките на Кабакови тръгват над 700 жители на Венеция. Включват се бизнесмен, пенсионери, домакини, спортисти, студенти, гондолиери, артисти, моряци, ресторантьори, журналисти, политици, дори и някои от жените в женския затвор, разположен на остров Джудека. Обектите, които избират, за да разкажат своята лична история с града, са като огледала на тази връзка. „Плюшени мечета, инструменти, фрагменти от лични дневници, обувки, бижута, маски – всички те, събрани заедно, съставят карта на емоциите, а изкуството престава да бъде обект за съзерцание и се превръща в колективен дневник. Проектът ни напомня, че за да бъдеш участник в нещо голямо и смислено, трябва да приемеш, че няма да бъдеш водещото колело, а част от голям екип, който прави нещо заедно. Усещането за заедност бе отправната ни точка“, допълва Селваджи. В официалното представяне на изложбата са използвани и думите на Емилия Кабакова, която подчертава, че водещо е усещането за хуманност. „Във време, когато политическите, икономическите и религиозните различия изглеждат непреодолими, Венеция е лъч надежда – пример за това какво се случва, когато съседите се подкрепят взаимно, споделяйки отговорността да се грижат за дома си, за да го има и за бъдещите поколения. Когато стартирахме проекта, се чудихме дали въобще тази идея е осъществима – много венецианци, с които разговаряхме, ни казаха, че са притеснени за бъдещето на Венеция: ниска раждаемост, млади хора, които напускат, постоянно нарастващи разходи за живот – разказва Емилия Кабакова. Но когато ни донесоха своите предмети и ни разказаха за връзката си с Венеция и за гордостта си да бъдат част от този красив стар град, изплува друга история – тази на общността, горда с произхода и миналото си, твърдо решена да запази околната среда, културата и традициите си за бъдещите поколения. В началото очаквахме, а отчасти и се страхувахме, да чуем преди всичко истории за трудности. В крайна сметка открихме общност, изградена от сила, постоянство и надежда, решена да запази Венеция жива, каквото и да се случи в останалата част на света. Да остане венецианец завинаги бе избор на сърцето на всеки един от участниците!“
„Историите, спомените и предметите на венецианците, както и на хора, обвързани по един или друг начин с града, създават колективен автопортрет, като в същото време подчертават с много уважение поетичната и визуална мощ на семейство Кабакови и тяхната следа в световното съвременно изкуство. Това не е изложба ЗА Венеция, а изложба, създадена ЗАЕДНО С Венеция“, с гордост представя проекта Чезаре Салваджи.Включват се хора от различна възраст с любопитни истории, проследяващи тяхната връзка с града. Благодарение на общината и екип от университета се създава комитет, който селектира подадените кандидатури за участие в мащабната изложба, част от която присъства и в официалната експозиция, с която Венеция участва на биеналето тази година. Проектът е вдъхновен от инсталация, създадена през 1993 година от Иля и Емилия Кабакови, която се базира на колективен разказ в белгийския град Гент. Сега по стъпките на Кабакови тръгват над 700 жители на Венеция. Включват се бизнесмен, пенсионери, домакини, спортисти, студенти, гондолиери, артисти, моряци, ресторантьори, журналисти, политици, дори и някои от жените в женския затвор, разположен на остров Джудека. Обектите, които избират, за да разкажат своята лична история с града, са като огледала на тази връзка. „Плюшени мечета, инструменти, фрагменти от лични дневници, обувки, бижута, маски – всички те, събрани заедно, съставят карта на емоциите, а изкуството престава да бъде обект за съзерцание и се превръща в колективен дневник. Проектът ни напомня, че за да бъдеш участник в нещо голямо и смислено, трябва да приемеш, че няма да бъдеш водещото колело, а част от голям екип, който прави нещо заедно. Усещането за заедност бе отправната ни точка“, допълва Селваджи. В официалното представяне на изложбата са използвани и думите на Емилия Кабакова, която подчертава, че водещо е усещането за хуманност. „Във време, когато политическите, икономическите и религиозните различия изглеждат непреодолими, Венеция е лъч надежда – пример за това какво се случва, когато съседите се подкрепят взаимно, споделяйки отговорността да се грижат за дома си, за да го има и за бъдещите поколения. Когато стартирахме проекта, се чудихме дали въобще тази идея е осъществима – много венецианци, с които разговаряхме, ни казаха, че са притеснени за бъдещето на Венеция: ниска раждаемост, млади хора, които напускат, постоянно нарастващи разходи за живот – разказва Емилия Кабакова. Но когато ни донесоха своите предмети и ни разказаха за връзката си с Венеция и за гордостта си да бъдат част от този красив стар град, изплува друга история – тази на общността, горда с произхода и миналото си, твърдо решена да запази околната среда, културата и традициите си за бъдещите поколения. В началото очаквахме, а отчасти и се страхувахме, да чуем преди всичко истории за трудности. В крайна сметка открихме общност, изградена от сила, постоянство и надежда, решена да запази Венеция жива, каквото и да се случи в останалата част на света. Да остане венецианец завинаги бе избор на сърцето на всеки един от участниците!“
