РЕКЛАМНИ ПРОМОЦИИ

„За всичко се ядосва.“ „Не може да му се каже нищо.“ „Започва да крещи или да плаче за най-малкото.“ Това са думи, които много родители използват, когато поведението на детето започне да ги обърква и изтощава. Понякога причината изглежда съвсем дребна – неподходяща чаша, отказан десерт, домашно, телефон или забрана да излезе. Но зад силната реакция често стои нещо повече.Детското поведение е начин на комуникация. Малките деца все още не умеят добре да разпознават и регулират емоциите си, затова това, което не могат да кажат с думи, може да се появи като плач, крясъци, инат или агресия. „Не искам“ понякога означава „уморен съм“, „страх ме е“, „прекалено много ми идва“ или „имам нужда от теб“.При тийнейджърите това често изглежда по различен начин. Вместо да плачат или да се тръшкат, те могат да затръшват врати, да отговарят рязко, да се затварят в себе си, да отказват разговор или да реагират прекалено остро на привидно обикновени ситуации. Родителят може да чуе: „Остави ме!“, „Не ме разбираш!“ или „Все ми се карате!“. Зад гнева понякога стоят тревожност, несигурност, напрежение в училище, проблеми с приятели, натиск от връстници, усещане за неразбиране или просто огромният емоционален товар на този период.Важно е да помним, че силната реакция не означава непременно, че детето е „разглезено“, „невъзпитано“ или „лошо“. Понякога то просто няма достатъчно добри умения, за да се справи с това, което преживява.Разбира се, разбирането не означава липса на граници. Можем да признаем чувството, без да приемаме всяко поведение: „Виждам, че си много ядосан, но няма да ти позволя да ме удряш.“ Или към тийнейджъра: „Разбирам, че си ядосан и искаш пространство. Можем да поговорим по-късно, но няма да разговаряме с обиди.“Когато детето вече е в силен емоционален изблик, дългите обяснения обикновено не помагат. Първо е необходимо да се успокои, а след това да се говори за случилото се. Спокойният тон на възрастния има значение, защото детето постепенно се учи да регулира собствените си емоции и чрез примера на родителите си.Понякога зад честите избухвания стоят съвсем конкретни причини – недоспиване, умора, глад, прекалено много стимули, промяна в семейството, трудности в училище или отношенията с връстниците. При тийнейджърите можем да добавим и натиска от социалните мрежи, нуждата от самостоятелност, първите любовни отношения, тревогите за външния вид и бъдещето.Затова вместо да се питаме само „Какво му става?“, можем да опитаме с друг въпрос: „Какво му се случва?“ Тази промяна ни помага да видим детето зад поведението.Не всяко избухване е повод за тревога. Децата и тийнейджърите имат право да бъдат ядосани, разочаровани и да имат трудни дни. По-важно е да обърнем внимание, ако реакциите са много чести или силни, ако продължават дълго, нарушават сериозно ежедневието, отношенията и училищния живот или са съпроводени с агресия, самонараняване, силна тревожност, изолация или рязка промяна в поведението. В такива случаи консултацията с детски или юношески психолог може да помогне както на детето, така и на родителите.Понякога зад едно избухване стои не непослушно дете, а дете, което не знае как да каже: „Трудно ми е. Не знам как да се справя. Имам нужда от теб.“А ролята на родителя не е да премахне всички трудни емоции, а да помогне на детето постепенно да се научи да ги разбира, изразява и преживява по по-здравословен начин.