Адреси на невидимото
Виктор Топалов се занимава с изследване на историята на София от 2016 г. Той е създател на дигиталната платформа „Бохемска София“ и автор на книгите „Кварталът на писателите“ (2024) и „Бохемска София: Духът на стария град“ (2022), както и съавтор и съставител на „Бохемска София: Истории от жълтите павета“ (2021), издадени от Orange Books. Никол Вълчева работи като пиар специалист в сферата на сценичните изкуства. Изследва миналото на българския театър и е съавтор на книгата „Бохемска София. Истории от жълтите павета“ (2021). Води пешеходните обиколки „Кварталът на артистите“. През 2022 г. става част от организационния екип
на Наградите за сценични изкуства ИКАР.Иновативният и необичаен формат „две книги в една“ с лекота внушава, че всеки от двата квартала има своя облик, но са и едно цяло – в рамките на града, във връзките между техните обитатели. „Това е много красив начин да се покаже, че София има различни лица, но една обща памет“, казва Никол Вълчева, автор на „Кварталът на артистите“. Сътрудничеството им с Виктор Топалов, автор на „Кварталът на художниците“, започва през 2020 г., когато проектът „Бохемска София“ е още в началото си. В несигурните времена на пандемията заедно създават дигиталния пътеводител „Кварталът на писателите“. Той е поводът да се запознаят с редакторите от Orange Books. След това стават съавтори на „Бохемска София: Истории от жълтите павета“, заедно с Ани Пунчева, Наталия Бекярова и Станислав Колев. И читателите, и Никол, и Виктор са увлечени от очарованието и ценните уроци на това да отвориш вратите на домовете на емблематични за културата ни личности и да видиш необикновените истории зад един на пръв поглед обикновен адрес.Историите, които разказват Никол и Виктор в „Кварталът на художниците. Кварталът на артистите“, са около 50. Много от тях се пресичат. Получава се великолепна мозайка – жив, колоритен образ на културния ни елит от края на 19. до средата на 20. век. Авторите много леко свързват бита с артистично-интелектуалното – центъра на живота на тези хора, с отношенията им, с нещата, които ги правят толкова значими. Разказът е изпъстрен с любопитни детайли, притежаващи силата да изграждат характери и да предават духа на времето. Присъстваме на първото громолене на трамвая през гората в Лозенец. Чуваме мърморенето на карикатуриста Александър Божинов: „Имах добър майстор, зидаше добре и солидно, но какво излезе накрая? Цената излезе двойна. И трябваше повече от 30 години да изплащам тази къща“. Виждаме го как тича в избата да се скрие по време на гръмотевична буря, изоставяйки гостите си. Ето я и актрисата Олга Кирчева, все още дете, не може да си намери място от вълнение, защото самата Олга Книпер гостува на майка ѝ Елена Снежина и им подарява сребърна ваза от Кавказ, поднесена на Чехов от Максим Горки. Около всеки от 50-те главни герои в „Кварталът на артистите. Кварталът на художниците“ са разказани такива малки, но разкриващи много моменти. Фрагменти от спомени на техни съвременници и приятели правят картината още по-плътна, автентична и емоционална. Книгата напомня „Невидимите градове“ на Итало Калвино. Никол и Виктор работят с документалното, не с художественото, както Калвино, но също създават образа на един безценен метаград – град не на улиците, а на хората.
Как постигнахте тази изключително богата детайлност? Това е огромно проучване, вероятно свързано и с много трудности. Виктор: Новата книга „Кварталът на художниците. Кварталът на артистите“ е написана по модела на „Кварталът на писателите“, която излезе през 2024 г., но задачата се оказа по-предизвикателна. За разлика от писателите, които пишат мемоари и разказват един за друг, при артистите, художниците и скулпторите това е рядкост. Наложи се да се заровим надълбоко в архивите – книги, списания, вестници и лични спомени, за да постигнем този автентичен разказ. Използваните източници са повече от 400 и въпреки това сме сигурни, че някъде се крият още много сведения за живота на нашите прочути хора на изкуството.Никол: Проучването наистина беше огромна част от работата. Понякога тръгвах от съвсем малка следа, която ме отвеждаше към цяла история. Трудно беше да намеря информацията, но също и да избера онези детайли, които не са просто любопитни, а отключват характера на тази епоха и създават атмосфера. Може би крайният резултат с тези толкова много детайли идва от това, че за мен беше важно кварталът да не е просто фон, а да участва в разказа. Някога съседите в Долни Лозенец са били обединени от това, че живеят „накрая на града“, но пък са имали и възможността да изградят и подредят един собствен артистичен свят, в който да споделят живота си един с друг.Виждаме емблематични личности от миналото в техния делник, в стъпките им към купуването на имот в София и строежа на къща, в отношението им към интериора на този дом, дори към някой предмет в него… Какво говори всичко това и за хората, и за историята на града, и доколко е по-различно от днес? Виктор: Както тогава, така и днес покупката на жилище е истинско постижение в живота на един творец. Но сякаш е различно отношението към дома, както и старанието на собствениците за постигане на индивидуалност. Домовете на художниците и скулпторите са обсипани с артистични вещи, често подарени от близките им колеги. Забелязах още нещо, което ги обединява – стремежа към българското. Двама от най-изявените ни художници – Александър Божинов и Никола Танев, превръщат домовете си в живи музеи, които впечатляват всички техни гости. В онзи период, когато цяла България гледа към Европа, родолюбието намира място и в най-космополитните ни творци. Никол: Тези детайли много ме вълнуват, защото свалят големите имена от пиедестала, без да ги омаловажават. Напротив, правят ги по-близки и по-истински до нас, до мен със сигурност. Когато видиш един артист през дома му, през усилието да построи къща, през загрижеността му за дърветата на двора или през някакъв битов конфликт, разбираш по-добре не само човека, но и времето, в което е живял. Днес сякаш живеем по-бързо и „по-временно“. По-лесно сменяме адреси, квартали, дори градове. По-лесно изхвърляме вещите си, вместо да ги поправим. Затова историите за тези хора са ценни. Според мен те показват как личният живот на един човек постепенно се превръща и в памет на града.
на Наградите за сценични изкуства ИКАР.Иновативният и необичаен формат „две книги в една“ с лекота внушава, че всеки от двата квартала има своя облик, но са и едно цяло – в рамките на града, във връзките между техните обитатели. „Това е много красив начин да се покаже, че София има различни лица, но една обща памет“, казва Никол Вълчева, автор на „Кварталът на артистите“. Сътрудничеството им с Виктор Топалов, автор на „Кварталът на художниците“, започва през 2020 г., когато проектът „Бохемска София“ е още в началото си. В несигурните времена на пандемията заедно създават дигиталния пътеводител „Кварталът на писателите“. Той е поводът да се запознаят с редакторите от Orange Books. След това стават съавтори на „Бохемска София: Истории от жълтите павета“, заедно с Ани Пунчева, Наталия Бекярова и Станислав Колев. И читателите, и Никол, и Виктор са увлечени от очарованието и ценните уроци на това да отвориш вратите на домовете на емблематични за културата ни личности и да видиш необикновените истории зад един на пръв поглед обикновен адрес.Историите, които разказват Никол и Виктор в „Кварталът на художниците. Кварталът на артистите“, са около 50. Много от тях се пресичат. Получава се великолепна мозайка – жив, колоритен образ на културния ни елит от края на 19. до средата на 20. век. Авторите много леко свързват бита с артистично-интелектуалното – центъра на живота на тези хора, с отношенията им, с нещата, които ги правят толкова значими. Разказът е изпъстрен с любопитни детайли, притежаващи силата да изграждат характери и да предават духа на времето. Присъстваме на първото громолене на трамвая през гората в Лозенец. Чуваме мърморенето на карикатуриста Александър Божинов: „Имах добър майстор, зидаше добре и солидно, но какво излезе накрая? Цената излезе двойна. И трябваше повече от 30 години да изплащам тази къща“. Виждаме го как тича в избата да се скрие по време на гръмотевична буря, изоставяйки гостите си. Ето я и актрисата Олга Кирчева, все още дете, не може да си намери място от вълнение, защото самата Олга Книпер гостува на майка ѝ Елена Снежина и им подарява сребърна ваза от Кавказ, поднесена на Чехов от Максим Горки. Около всеки от 50-те главни герои в „Кварталът на артистите. Кварталът на художниците“ са разказани такива малки, но разкриващи много моменти. Фрагменти от спомени на техни съвременници и приятели правят картината още по-плътна, автентична и емоционална. Книгата напомня „Невидимите градове“ на Итало Калвино. Никол и Виктор работят с документалното, не с художественото, както Калвино, но също създават образа на един безценен метаград – град не на улиците, а на хората.
Как постигнахте тази изключително богата детайлност? Това е огромно проучване, вероятно свързано и с много трудности. Виктор: Новата книга „Кварталът на художниците. Кварталът на артистите“ е написана по модела на „Кварталът на писателите“, която излезе през 2024 г., но задачата се оказа по-предизвикателна. За разлика от писателите, които пишат мемоари и разказват един за друг, при артистите, художниците и скулпторите това е рядкост. Наложи се да се заровим надълбоко в архивите – книги, списания, вестници и лични спомени, за да постигнем този автентичен разказ. Използваните източници са повече от 400 и въпреки това сме сигурни, че някъде се крият още много сведения за живота на нашите прочути хора на изкуството.Никол: Проучването наистина беше огромна част от работата. Понякога тръгвах от съвсем малка следа, която ме отвеждаше към цяла история. Трудно беше да намеря информацията, но също и да избера онези детайли, които не са просто любопитни, а отключват характера на тази епоха и създават атмосфера. Може би крайният резултат с тези толкова много детайли идва от това, че за мен беше важно кварталът да не е просто фон, а да участва в разказа. Някога съседите в Долни Лозенец са били обединени от това, че живеят „накрая на града“, но пък са имали и възможността да изградят и подредят един собствен артистичен свят, в който да споделят живота си един с друг.Виждаме емблематични личности от миналото в техния делник, в стъпките им към купуването на имот в София и строежа на къща, в отношението им към интериора на този дом, дори към някой предмет в него… Какво говори всичко това и за хората, и за историята на града, и доколко е по-различно от днес? Виктор: Както тогава, така и днес покупката на жилище е истинско постижение в живота на един творец. Но сякаш е различно отношението към дома, както и старанието на собствениците за постигане на индивидуалност. Домовете на художниците и скулпторите са обсипани с артистични вещи, често подарени от близките им колеги. Забелязах още нещо, което ги обединява – стремежа към българското. Двама от най-изявените ни художници – Александър Божинов и Никола Танев, превръщат домовете си в живи музеи, които впечатляват всички техни гости. В онзи период, когато цяла България гледа към Европа, родолюбието намира място и в най-космополитните ни творци. Никол: Тези детайли много ме вълнуват, защото свалят големите имена от пиедестала, без да ги омаловажават. Напротив, правят ги по-близки и по-истински до нас, до мен със сигурност. Когато видиш един артист през дома му, през усилието да построи къща, през загрижеността му за дърветата на двора или през някакъв битов конфликт, разбираш по-добре не само човека, но и времето, в което е живял. Днес сякаш живеем по-бързо и „по-временно“. По-лесно сменяме адреси, квартали, дори градове. По-лесно изхвърляме вещите си, вместо да ги поправим. Затова историите за тези хора са ценни. Според мен те показват как личният живот на един човек постепенно се превръща и в памет на града.
