Нанда Ментешева между океана, който изчезва, и града, който остава
София с жълто небе и скрити вишни. Океан, който изчезва пред очите ти. И един свят, в който цветовете не са длъжни да следват реалността. Художничката Нанда Ментешева ни разказва за свободата, пътуването и радостта да запазиш детското любопитство към света.Нанда Ментешева дълго време открива усещането за свобода в самостоятелните пътешествия. Днес продължава да обикаля света, но вече с любим човек и с куче. По пътя е открила и нещо ново: понякога свободата става още по-голяма, когато има с кого да я споделиш.Художник, илюстратор и дигитален номад, Нанда съчетава различни светове. Рисува с маркери с детско любопитство, работи с таблет и намира вдъхновение в случайните моменти, които лесно остават незабелязани.Между самотата и свободатаГодини наред Нанда пътува сама. Сменя държави, градове и хоризонти, без да свързва самостоятелното пътуване със самота. Напротив, срещите по пътя я карат да се чувства част от света и от историите на хората, които среща.„Самотата за мен идва, когато усещаш липса“, казва тя. Според нея често страдаме не толкова заради отсъствието на нещо, колкото заради желанието си да го задържим завинаги. А животът непрекъснато ни учи да приемаме, че хората, местата и моментите се променят.„Затова мисля, че свободата остава свобода, докато я споделяме. Тогава тя ни свързва с всичко и всички. Когато я крием в себе си, тя постепенно ни отделя от света и ни превръща в отшелници.“
Красотата, която не си планиралНанда има особена слабост към улиците. Не само към тесните, романтични улички, а и към широките булеварди, алеите и импровизираните градски пътеки. За нея те са естествени рамки на малките истории, които се случват всеки ден.Един от най-красивите случайни моменти в живота ѝ обаче я отвежда далеч от градските улици. Случва се в Южна Англия, когато за първи път вижда океански отлив. Слънцето току-що е залязло. На небето изгрява огромна оранжева луна. Океанът сякаш е изчезнал, а върху гладкия пясък е останал само тънък слой вода, който отразява синьо-лилавото небе.Нанда тръгва напред. Изминава повече от километър навътре в пространството, което допреди малко е било океан.Едва по-късно разбира колко рисковано е било това приключение – приливът може да се върне изключително бързо.И все пак споменът остава един от най-красивите в живота ѝ. Момент, който никой не би могъл да планира.Когато успехът не се измерва с аплодисментиЗа Нанда успехът е тясно свързан със свободата да създава. Радва се, когато творбите ѝ докоснат някого, но не работи с мисълта да отговори на очакванията на определена публика.„За мен най-големият успех е възможността да живея от работата си и да съм свободна с времето и решенията си“, споделя тя.Изкуството все още мирише на кафе и мореДигиталното изкуство все още среща предразсъдъци. Нанда го е изпитвала лично: случвало се е хора да харесат нейна рисунка и да поискат да я купят, но да се откажат, когато разберат, че е създадена дигитално.„Изискват се същите умения, а единствено материалът е различен. Все едно да отречеш маркерите, защото не са акварел“, обяснява тя. И признава:„Таблетът много често ми е най-добрият приятел по време на далечни приключения.“Но ако аналоговото изкуство ухае на хартия, мастило и боя, какъв е ароматът на дигиталното?„На кафе, море и каквото навее вятъра“, отговаря Нанда.И все пак любимият ѝ инструмент остава съвсем обикновен – цветният маркер. Той ѝ връща детската радост от рисуването, освобождава я от страха пред белия лист и превръща творческия процес в игра.„Най-много се чувствам художник, когато си играя!“София не винаги има синьо небеНанда обича да използва ярки, понякога нереалистични цветове. Разказва как хора са разпознавали августовска София в нейни картини с жълто небе, макар небето в действителност да няма такъв цвят.„Е, сигурна съм, че небето през август не е жълто, но значи съм успяла да пресъздам чувството и това е най-важното за мен.“Същият поглед към цвета, формите и градските детайли Нанда пренася и в две от най-новите си творби – триизмерни арт инсталации, създадени за обновените IQOS бутици на бул. „Витоша“ и в Paradise Center.Едната препраща към Софийската минерална баня, другата – към ул. „Вишнева“. В тях познати места от София преминават през характерния визуален език на Нанда и се превръщат по-скоро в усещане за града, отколкото в буквален негов портрет.За Нанда именно то е най-важното.В инсталацията, посветена на Минералната баня, Нанда умишлено оставя част от графичните елементи асиметрични. Прозорец от едната страна може да носи различен детайл от този срещу него, а именно тези малки несъвършенства придават характер на цялото.А в творбата, вдъхновена от ул. „Вишнева“, е скрила малка изненада.„Скрила съм едни вишни“, признава тя с усмивка.Нанда се надява хората да не подминават инсталациите с един поглед. Иска да се потопят в тях, да си припомнят собствените истории, свързани с тези места, и да се усмихнат.Може би това е и най-хубавото в нейното изкуство – то не ни казва какво да видим. Просто ни напомня да погледнем още веднъж.Нанда Ментешева е графичен дизайнер и илюстратор, завършила специалност „Книга и печатна графика“ в Националната художествена академия през 2018 г. Работи с класически и дигитални техники, а вдъхновението ѝ идва от пътешествията, градската среда и неочакваните детайли в ежедневието. Сред проектите ѝ са илюстрации за „Бакхус“, „Книговище“ и The Sofianer, както и самостоятелните изложби „Витоша без рамка“, „Свят в цвят“ и Colour Seed.
Красотата, която не си планиралНанда има особена слабост към улиците. Не само към тесните, романтични улички, а и към широките булеварди, алеите и импровизираните градски пътеки. За нея те са естествени рамки на малките истории, които се случват всеки ден.Един от най-красивите случайни моменти в живота ѝ обаче я отвежда далеч от градските улици. Случва се в Южна Англия, когато за първи път вижда океански отлив. Слънцето току-що е залязло. На небето изгрява огромна оранжева луна. Океанът сякаш е изчезнал, а върху гладкия пясък е останал само тънък слой вода, който отразява синьо-лилавото небе.Нанда тръгва напред. Изминава повече от километър навътре в пространството, което допреди малко е било океан.Едва по-късно разбира колко рисковано е било това приключение – приливът може да се върне изключително бързо.И все пак споменът остава един от най-красивите в живота ѝ. Момент, който никой не би могъл да планира.Когато успехът не се измерва с аплодисментиЗа Нанда успехът е тясно свързан със свободата да създава. Радва се, когато творбите ѝ докоснат някого, но не работи с мисълта да отговори на очакванията на определена публика.„За мен най-големият успех е възможността да живея от работата си и да съм свободна с времето и решенията си“, споделя тя.Изкуството все още мирише на кафе и мореДигиталното изкуство все още среща предразсъдъци. Нанда го е изпитвала лично: случвало се е хора да харесат нейна рисунка и да поискат да я купят, но да се откажат, когато разберат, че е създадена дигитално.„Изискват се същите умения, а единствено материалът е различен. Все едно да отречеш маркерите, защото не са акварел“, обяснява тя. И признава:„Таблетът много често ми е най-добрият приятел по време на далечни приключения.“Но ако аналоговото изкуство ухае на хартия, мастило и боя, какъв е ароматът на дигиталното?„На кафе, море и каквото навее вятъра“, отговаря Нанда.И все пак любимият ѝ инструмент остава съвсем обикновен – цветният маркер. Той ѝ връща детската радост от рисуването, освобождава я от страха пред белия лист и превръща творческия процес в игра.„Най-много се чувствам художник, когато си играя!“София не винаги има синьо небеНанда обича да използва ярки, понякога нереалистични цветове. Разказва как хора са разпознавали августовска София в нейни картини с жълто небе, макар небето в действителност да няма такъв цвят.„Е, сигурна съм, че небето през август не е жълто, но значи съм успяла да пресъздам чувството и това е най-важното за мен.“Същият поглед към цвета, формите и градските детайли Нанда пренася и в две от най-новите си творби – триизмерни арт инсталации, създадени за обновените IQOS бутици на бул. „Витоша“ и в Paradise Center.Едната препраща към Софийската минерална баня, другата – към ул. „Вишнева“. В тях познати места от София преминават през характерния визуален език на Нанда и се превръщат по-скоро в усещане за града, отколкото в буквален негов портрет.За Нанда именно то е най-важното.В инсталацията, посветена на Минералната баня, Нанда умишлено оставя част от графичните елементи асиметрични. Прозорец от едната страна може да носи различен детайл от този срещу него, а именно тези малки несъвършенства придават характер на цялото.А в творбата, вдъхновена от ул. „Вишнева“, е скрила малка изненада.„Скрила съм едни вишни“, признава тя с усмивка.Нанда се надява хората да не подминават инсталациите с един поглед. Иска да се потопят в тях, да си припомнят собствените истории, свързани с тези места, и да се усмихнат.Може би това е и най-хубавото в нейното изкуство – то не ни казва какво да видим. Просто ни напомня да погледнем още веднъж.Нанда Ментешева е графичен дизайнер и илюстратор, завършила специалност „Книга и печатна графика“ в Националната художествена академия през 2018 г. Работи с класически и дигитални техники, а вдъхновението ѝ идва от пътешествията, градската среда и неочакваните детайли в ежедневието. Сред проектите ѝ са илюстрации за „Бакхус“, „Книговище“ и The Sofianer, както и самостоятелните изложби „Витоша без рамка“, „Свят в цвят“ и Colour Seed. 
