Да те опари пламъкът на гения коя е истинската Костанца Пиколомини
Когато времената загърнат с плащ някой от участниците в една история и го превърнат в непознат странник в нея, идват романистите, за да смесят факти и измислици и да свалят наметалото. Така прави и Рейчъл Блекмор в книгата си за Костанца Пиколомини – жената, чието лице Бернини увековечава в един от най-необикновените си мраморни бюстове, а любовната им история обогатява подобаващо римската хроника на скандалите. Казват, че Джан Лоренцо Бернини, чиято екстатична барокова гениалност вае неповторимостта на Рим през 17. век, със същия плам и театрален талант извайвал и своята собствена житейска история. Това винаги е затруднявало изследователите да преценят къде свършва истината за него и къде започва подхраненият от самия него мит. Бернини лично предоставял информацията за себе си на своите първи биографи и стриктно следял след това написаното от тях. Така че не можем да сме сигурни дали е бил само на осем години, когато зашеметил папа Павел V с каменна глава, която сам скулптирал, и дали наистина е изтръгнал възклицанието, че това ще бъде Микеланджело на 17. век. Не е мит обаче, че е бил истинска звезда. Любимец на папи, кардинали и крале. Боготворен от всички. Единственият път, когато напускал Рим, и то за кратко, за да отиде по покана на Луи XIV в Париж, по пътя му се стичали огромни тълпи, „сякаш виждаха слон“, пак по думите на слабия смугъл Джан Лоренцо. Не е мит и това, че създава изумителна архитектура и скулптура, без които нито Сан Пиетро, нито вила Боргезе, нито пиаца Навона, нито изобщо европейската култура щяха да са това, което са. 
И сред цялото естетско и емоционално разточителство, в което Бернини виртуозно превръща мрамора, има един още по-необикновен портретен бюст. Единственият, който не е направен по поръчка. Този на Костанца Пиколомини, съпруга на един от асистентите на Бернини и негова любовница. Историците на изкуството коментират липсата на задължителната за времето орнаментираност, неподредените коси, леко разкопчаната риза, разкриваща част от гърдите и създаваща усещането, че Костанца диша, гънката на врата, изражението, леко отворената уста. Всички констатират в захлас „тя е сияйно жива“. Явно Костанца в този момент е била вдъхновението в най-чист вид за гения, който вдъхва живот на парчето мрамор за първи път единствено и само за собствено удоволствие, понесен на крилете на чувствата. Завихрен от собствената си екстазност извън изкуството, Бернини превръща любовната си история в шумен скандал (предрешен от непристойното за епохата изображение на жена), в история за отмъщение и опит за братоубийство, който довел до присъда, смекчена от благоразположението на самия папа. В крайна сметка за Бернини всичко завършва с благочестив брак с дъщерята на виден адвокат, която ще му роди 11 деца. Какво обаче се случва с Костанца, остава забулено. Не се знае дори дали наистина слугата, изпратен от Бернини да нареже лицето ѝ с бръснач, го е направил. Историческите хроники я споменават като муза, съблазнителка и прелюбодейка. Но тя сякаш отсъства от своята собствена история. Родената в Бирмингам Рейчъл Блекмор решава в дебютния си роман да погледне отвъд етикетите и да даде на Костанца собствен глас, преплитайки реални събития с художествена измислица. В интервю за EVA авторката разказ-
ва, че за първи път чува историята в документален филм за Бернини.Двама изкуствоведи намесили факта, че с младата му любовница се е случило нещо ужасно, без дори да споменат името ѝ. „Не можех да спра да мисля за нея. Коя беше тази млада жена? Какво се беше случило? Започнах да проучвам живота на Костанца и с все по-голямо възмущение осъзнавах начина, по който тя е била заличена от собствената си история. Още в самото начало разбрах, че искам да пиша за нея и че романът трябва да се казва „Костанца“, споделя авторката. Книгата на Сара Макфий Bernini’s Beloved: A Portrait of Costanza Piccolomini дава на Рейчъл Блекмор подробности за квартала, в който е живяла Костанца, за брака ѝ, за кръга около Бернини, за това как вероятно е изглеждало ежедневието в Рим през 17. век, и е отворила перспективата към динамиката на отношенията между двамата любовници. „Тя е била едва на двадесет и две, а той е наближавал четиридесетте. Произхождала от много по-бедно семейство, съпругът ѝ работел за Бернини. Започнах да виждам в тази история не просто страстна любовна връзка, а една съвсем млада жена, попаднала в орбитата на изключително влиятелен и могъщ мъж. Това е история, която и днес чуваме. Известно време Костанца се чувства непобедима, но в крайна сметка разбира, че когато всичко се обърка, няма кой да я защити.“ Амбициозна, жадна за живот, уязвима, издръжлива, с вярата на младостта, че ще покори света и все още не познала страха и предпазливостта – така Рейчъл Блекмор вижда Костанца. „В продължение на векове тя е разглеждана през очите на мъже изкуствоведи. Те съзерцават прочутия бюст на Бернини и виждат скандално за епохата изображение на жена – интимно и сексуално. От този образ често е изграждан и целият ѝ характер – като сексуално ненаситна, безнравствена, пламенна и опасна. Но аз видях нещо съвсем различно. Била е любопитна и умна.Имала е изключителен усет към красивото и творчески талант. Обичала е дълбоко и е била обичана. Страдала е ужасно, но страданието не е определило живота ѝ. Надявам се, че когато читателите затворят книгата, ще запомнят Костанца не като музата или любовницата на Бернини, нито като негова жертва, а като жена със собствен живот, собствена история и собствено място“, казва Рейчъл Блекмор, която вече пише следващата си книга, посветена отново на жена – тайнствената жена, която е била в къщата на драматурга Кристофър Марлоу в деня на загадъчната му смърт. Но сега предвкусваме преживяването да се потопим в Рим от 17. век с романа „Костанца“, издаден от Orange Books и в превод на Надежда Розова.
И сред цялото естетско и емоционално разточителство, в което Бернини виртуозно превръща мрамора, има един още по-необикновен портретен бюст. Единственият, който не е направен по поръчка. Този на Костанца Пиколомини, съпруга на един от асистентите на Бернини и негова любовница. Историците на изкуството коментират липсата на задължителната за времето орнаментираност, неподредените коси, леко разкопчаната риза, разкриваща част от гърдите и създаваща усещането, че Костанца диша, гънката на врата, изражението, леко отворената уста. Всички констатират в захлас „тя е сияйно жива“. Явно Костанца в този момент е била вдъхновението в най-чист вид за гения, който вдъхва живот на парчето мрамор за първи път единствено и само за собствено удоволствие, понесен на крилете на чувствата. Завихрен от собствената си екстазност извън изкуството, Бернини превръща любовната си история в шумен скандал (предрешен от непристойното за епохата изображение на жена), в история за отмъщение и опит за братоубийство, който довел до присъда, смекчена от благоразположението на самия папа. В крайна сметка за Бернини всичко завършва с благочестив брак с дъщерята на виден адвокат, която ще му роди 11 деца. Какво обаче се случва с Костанца, остава забулено. Не се знае дори дали наистина слугата, изпратен от Бернини да нареже лицето ѝ с бръснач, го е направил. Историческите хроники я споменават като муза, съблазнителка и прелюбодейка. Но тя сякаш отсъства от своята собствена история. Родената в Бирмингам Рейчъл Блекмор решава в дебютния си роман да погледне отвъд етикетите и да даде на Костанца собствен глас, преплитайки реални събития с художествена измислица. В интервю за EVA авторката разказ-ва, че за първи път чува историята в документален филм за Бернини.Двама изкуствоведи намесили факта, че с младата му любовница се е случило нещо ужасно, без дори да споменат името ѝ. „Не можех да спра да мисля за нея. Коя беше тази млада жена? Какво се беше случило? Започнах да проучвам живота на Костанца и с все по-голямо възмущение осъзнавах начина, по който тя е била заличена от собствената си история. Още в самото начало разбрах, че искам да пиша за нея и че романът трябва да се казва „Костанца“, споделя авторката. Книгата на Сара Макфий Bernini’s Beloved: A Portrait of Costanza Piccolomini дава на Рейчъл Блекмор подробности за квартала, в който е живяла Костанца, за брака ѝ, за кръга около Бернини, за това как вероятно е изглеждало ежедневието в Рим през 17. век, и е отворила перспективата към динамиката на отношенията между двамата любовници. „Тя е била едва на двадесет и две, а той е наближавал четиридесетте. Произхождала от много по-бедно семейство, съпругът ѝ работел за Бернини. Започнах да виждам в тази история не просто страстна любовна връзка, а една съвсем млада жена, попаднала в орбитата на изключително влиятелен и могъщ мъж. Това е история, която и днес чуваме. Известно време Костанца се чувства непобедима, но в крайна сметка разбира, че когато всичко се обърка, няма кой да я защити.“ Амбициозна, жадна за живот, уязвима, издръжлива, с вярата на младостта, че ще покори света и все още не познала страха и предпазливостта – така Рейчъл Блекмор вижда Костанца. „В продължение на векове тя е разглеждана през очите на мъже изкуствоведи. Те съзерцават прочутия бюст на Бернини и виждат скандално за епохата изображение на жена – интимно и сексуално. От този образ често е изграждан и целият ѝ характер – като сексуално ненаситна, безнравствена, пламенна и опасна. Но аз видях нещо съвсем различно. Била е любопитна и умна.Имала е изключителен усет към красивото и творчески талант. Обичала е дълбоко и е била обичана. Страдала е ужасно, но страданието не е определило живота ѝ. Надявам се, че когато читателите затворят книгата, ще запомнят Костанца не като музата или любовницата на Бернини, нито като негова жертва, а като жена със собствен живот, собствена история и собствено място“, казва Рейчъл Блекмор, която вече пише следващата си книга, посветена отново на жена – тайнствената жена, която е била в къщата на драматурга Кристофър Марлоу в деня на загадъчната му смърт. Но сега предвкусваме преживяването да се потопим в Рим от 17. век с романа „Костанца“, издаден от Orange Books и в превод на Надежда Розова.
