Жена може би е управлявала Древен Египет като фараон преди 5000 години
През хилядолетната история на Древен Египет редица жени са управлявали страната под една или друга форма. Сред най-известните са Хатшепсут, Нефертити и Клеопатра. Но ново изследване предполага, че първата жена, управлявала Египет, може да е живяла повече от хилядолетие преди най-ранната досега известна владетелка.
Изгубеният златен град в Египет - ново съкровище на 3000 години
Наистина ценна и значима находка
Името ѝ е Мернейт, което означава "обичана от Нейт" - богинята на войната и майчинството. Според традиционната хронология първата жена владетел на Египет е Собекнеферу, управлявала преди близо 4000 години. Мернейт обаче може да е заела трона още преди около 5000 години, превръщайки се в една от най-ранните жени владетели в писмената история.
Ново проучване, публикувано в списание , представя доказателства, че Мернейт вероятно е имала пълноправен владетелски статут. Египтолозите Сю Кели от Карловия университет в Прага и дигиталният археолог Кристъл Милър от Букурещкия университет използват специална техника за обработка на изображения, за да разкрият името ѝ върху царски печати, наречени серехи. Те са били характерни за владетелите на Древен Египет.
Надписите се намират върху 13 глинени запушалки за съдове, открити преди около 80 години в некропола Сакара. Именно тези артефакти дават нови основания на изследователите да смятат, че Мернейт е била не просто царица, а владетел с правомощия, равностойни на тези на мъжете фараони.
"Според нас резултатите показват, че Мернейт носи основния белег на владетелите от този период. Това означава, че тя действително е била жена фараон, а не просто царица", обяснява Сю Кели.
Въпреки новите открития статутът на Мернейт продължава да бъде предмет на научни дискусии. Името ѝ се среща в различни артефакти, включително в гробници в Абидос и Сакара, но точната ѝ роля в управлението на страната остава предмет на спорове.
Сред най-съществените доказателства за високото ѝ положение е монументалната ѝ гробница в Абидос. Археолозите я определят като безспорно владетелско погребение. В нея са открити стотици големи съдове за вино, както и близо 50 допълнителни гроба и помещения, предназначени за слуги и придворни.
Името на Мернейт вероятно е било изсечено и върху монументална каменна стела - почетен паметник, характерен за владетелите. Една от двете стели, открити в гробницата ѝ, обаче е твърде повредена, за да бъде надписът ѝ потвърден.
Според изследователите политическата кариера на Мернейт може да е продължила поне 30 години, през които тя е заемала различни властови позиции. Вероятно първоначално е управлявала съвместно с баща си Джер, смятан за третия владетел на Египет. По-късно е възможно да е станала регент на сина си Ден, докато той е бил непълнолетен.
Любопитна следа е и печат, открит в гробницата на Ден. Той съдържа списък на владетели или предци, почитани в погребален култ, като името на Мернейт се появява последно, придружено от титлата "майка на царя".
Значението ѝ вероятно е било признато и след края на управлението ѝ. Името ѝ присъства върху печат от гробницата на следващия владетел Семерхет, което според Кели подсказва, че тя е запазила уважението на своите наследници. Други текстове сочат, че е упражнявала контрол върху държавната хазна и длъжностните лица, дори когато не е носила официална владетелска титла.
Учените предполагат, че именно положението ѝ в управляващата династия ѝ е позволявало да поема различни роли според политическата ситуация. За разлика от мъжете владетели, които обикновено наследявали трона, управлявали до смъртта си и били погребвани от своите наследници, Мернейт вероятно е можела да влиза и излиза от политическия живот в зависимост от нуждите на държавата.
Срещу течението на времето: разходка с кораб по Нил (не по Агата Кристи)
Всяка една крачка крие хилядолетна история
Ако тези заключения бъдат потвърдени, историята на Мернейт може да промени представите ни за управлението в ранния Древен Египет и за мястото на жените в него.
.gcta { background: linear-gradient(90deg, #4285F4, #34A853, #FBBC05, #EA4335); padding: 2px; border-radius: 14px; max-width: 640px; margin: 0 auto; text-decoration: none; display: block; cursor: pointer; border: 0; width: 100%; box-sizing: border-box; font: inherit; } .gcta-inner { background: #ffffff; border-radius: 12px; padding: 14px 18px; display: flex; align-items: center; gap: 14px; transition: background 0.2s; text-decoration: none !important; box-sizing: border-box; } .gcta:hover, .gcta:focus { text-decoration: none !important; outline: none; } .gcta:hover .gcta-inner, .gcta:focus .gcta-inner { background: #f7f7f7; } .gcta svg { flex-shrink: 0; width: 30px; height: 30px; } .gcta-title { flex: 1; font-size: 16px; line-height: 1.3; font-weight: 600 !important; color: #111; margin: 0; text-align: left; } .gcta-arrow { color: #aaa; font-size: 20px; flex-shrink: 0; transition: transform 0.2s; } .gcta:hover .gcta-arrow, .gcta:focus .gcta-arrow { transform: translateX(3px); }
