6 от най-отвратителните паразити в света
В природата има същества, които сякаш са излезли от филм на ужасите. Те се промъкват в телата на други организми, контролират поведението им и понякога ги превръщат в живи инкубатори за собственото си потомство. Звучи като научна фантастика, но всъщност е реалност.
Могат ли мравките да "надушват" рак
Интересно ново откритие
Представяме ви шест от най-странните и плашещи паразити на планетата, подбрани от IFL Science. Само едно предупреждение: ако тъкмо се каниm да вечеряме, може би е по-добре да оставим четенето за по-късно.
1. Паразитът, който изяжда езика на рибите
Да си представим паразит, който се настанява в устата на своя гостоприемник и постепенно заменя езика му. За щастие, Cymothoa exigua не напада хора, а риби. Този малък ракообразен паразит прониква през хрилете на рибата. След като достигне зрялост, женската се прикрепя към езика и се храни с кръвта му, докато органът постепенно атрофира. Впоследствие паразитът заема мястото му и изпълнява част от функциите му, превръщайки се в заместител на езика.
Това е един от най-необичайните примери за паразитизъм в природата - паразитът не просто използва тялото на гостоприемника, а буквално заема мястото на негов орган.
2. Червеят, който излиза през кожата на човека
Дракункулозата е паразитно заболяване, причинено от червея Dracunculus medinensis. Заразяването става при пиене на вода, съдържаща малки водни ракообразни, в които се намират ларвите на паразита. След като попаднат в организма, ларвите се освобождават и се развиват. Женските червеи могат да достигнат дължина от около 80 сантиметра.
Когато дойде време да освободят ларвите си, женските мигрират към кожата, обикновено на краката, и причиняват болезнен мехур. Паренето е толкова силно, че заразеният често потапя засегнатото място във вода, за да облекчи болката. Именно тогава червеят подава предната част на тялото си и освобождава ларвите във водата, откъдето цикълът на заразяване може да започне отново.
Отстраняването на паразита е бавен процес. Червеят трябва да бъде изваждан постепенно, понякога в продължение на седмици, защото разкъсването му може да предизвика сериозна възпалителна реакция.
Добрата новина е, че благодарение на международните усилия за ограничаване на заболяването случаите на дракункулоза са намалели драстично през последните десетилетия.
3. Гъбичките, които превръщат мравките в зомбита
Ако сме гледали филми за зомбита, вероятно сме виждали как паразит превзема тялото на своята жертва. В природата съществува почти същият сценарий. Гъбичките от рода Ophiocordyceps заразяват определени видове мравки и променят поведението им. Един от най-известните видове, Ophiocordyceps unilateralis, напада мравки от рода Camponotus.
След заразяването гъбичката манипулира поведението на гостоприемника, карайки го да напусне обичайното си местообитание и да се придвижи до място с подходяща влажност и температура. Там мравката захапва лист или друга растителна повърхност и остава здраво прикрепена към нея - поведение, известно като "смъртоносна хватка".
След смъртта ѝ гъбичката продължава да се развива в тялото, а от главата на мравката израства структура, която освобождава спори. Те се разпространяват в околната среда и могат да заразят други мравки.
4. Червеят, който кара щурците да се самоубиват
Космените червеи от групата Nematomorpha са паразити, чиито ларви се развиват в различни безгръбначни животни, включително щурци. След като попадне в тялото на гостоприемника, червеят може да нарасне до десетки сантиметри. Но най-странната част идва, когато паразитът достигне зрялост.
За да завърши жизнения си цикъл, той трябва да се върне във водата. Затова заразеният щурец започва да проявява необичайно поведение и може да се насочи към водоем, въпреки че водата представлява смъртна опасност за него. Щом щурецът попадне във водата, червеят излиза от тялото му и търси партньор за размножаване.
Учените все още изследват точните механизми, чрез които паразитът променя поведението на гостоприемника си. Известно е обаче, че инфекцията е свързана с промени в неврохимичните процеси, които влияят върху поведението на насекомото.
5. Осите, които превръщат други насекоми в живи инкубатори
Някои видове паразитоидни оси имат особено жесток начин на размножаване: снасят яйцата си в или върху телата на други организми, които служат за храна на развиващите се ларви.
Сред тях са осите от рода Glyptapanteles. Женските могат да снасят десетки яйца в тялото на гъсеница. След излюпването си ларвите се хранят с тъканите на гостоприемника, преди да излязат от тялото му и да образуват пашкули върху близката растителност.
Най-странното е, че гъсеницата понякога остава жива и започва да пази пашкулите. Тя се отказва от обичайното си хранене и атакува потенциални хищници, които се приближават до бъдещото потомство на осите.
Друг впечатляващ пример е изумрудената хлебаркова оса (Ampulex compressa). Тя ужилва хлебарката в нервната система и променя поведението ѝ, така че да може да я отведе до подходящо укритие. Там снася яйце върху тялото ѝ, а след излюпването ларвата прониква в гостоприемника и постепенно се храни с вътрешните му тъкани.
6. Паразитите, които могат да причинят елефантиаза
Последният пример засяга пряко хората. Филариите са паразитни кръгли червеи, някои от които се предават чрез ухапвания от комари. След като попаднат в човешкия организъм, паразитите се развиват и могат да засегнат лимфната система. Това води до възпаление и нарушено оттичане на лимфната течност, което причинява подуване на тъканите.
При хронична инфекция може да се развие лимфна филариоза, известна и с тежките си прояви като елефантиаза. Заболяването може да доведе до значително и понякога инвалидизиращо увеличаване на обема на крайниците и други части на тялото. При някои мъже се наблюдава и силно подуване на скротума - състояние, което може да причини сериозен физически и психологически дискомфорт.
Кои кучета са по-склонни да се заразяват с паразити
И какво е необходимо да правим
За разлика от някои от останалите паразити в този списък, филариите представляват значим проблем за общественото здраве в определени тропически и субтропически региони. Контролът на комарите, профилактиката и лечението са важни за ограничаване на разпространението на инфекцията.
.gcta { background: linear-gradient(90deg, #4285F4, #34A853, #FBBC05, #EA4335); padding: 2px; border-radius: 14px; max-width: 640px; margin: 0 auto; text-decoration: none; display: block; cursor: pointer; border: 0; width: 100%; box-sizing: border-box; font: inherit; } .gcta-inner { background: #ffffff; border-radius: 12px; padding: 14px 18px; display: flex; align-items: center; gap: 14px; transition: background 0.2s; text-decoration: none !important; box-sizing: border-box; } .gcta:hover, .gcta:focus { text-decoration: none !important; outline: none; } .gcta:hover .gcta-inner, .gcta:focus .gcta-inner { background: #f7f7f7; } .gcta svg { flex-shrink: 0; width: 30px; height: 30px; } .gcta-title { flex: 1; font-size: 16px; line-height: 1.3; font-weight: 600 !important; color: #111; margin: 0; text-align: left; } .gcta-arrow { color: #aaa; font-size: 20px; flex-shrink: 0; transition: transform 0.2s; } .gcta:hover .gcta-arrow, .gcta:focus .gcta-arrow { transform: translateX(3px); }
