Христо Симеонов (1935–2020) принадлежи към поколението художници, чиито търсения се развиват в условията на променящия се визуален език през втората половина на ХХ век. В контекста на българското изкуство живописецът се откроява със своя творческа система, която е резултат от дългогодишни търсения в сферата на физиката, астрологията и космологията и се разполага на границата между живопис, философия, наука и въображение.
Изложбата „Между материята и антиматерията” представя селекция от над 60 произведения, създадени в рамките на пет десетилетия – от натюрмортите, интериорите, портретите и пейзажите, чрез които авторът остава свързан с реалността, до неговия magnum opus – париореализма.